-
-
Ако целта на следващите редове бе да се хвърли прах в очите или да се постели фалшив килим от рози, то акцентът щеше да падне върху това, че Лудогорец е в борбата за шампионската титла, продължава напред за Купата на България, а напролет ще се изправи срещу Андерлехт в елиминациите на Лигата на конференциите. Един по-детайлен поглед обаче ще развали идилията и ще събори пясъчните кули, които се градят в Разград. Да, хегемонът е напълно способен да спечели 12-а поред титла, ако реши, и купата ще вземе, но остава далеч от заветната мечта – отново да се озове в групите на Шампионска лига. Отвъд Калотина ги няма Давидов, Драганов и компания, няма я и българската версия на ВАР. Там, където се свири по правилата (както в Загреб и Рим), трябват по-висока футболна класа и умения. И именно поради тази причина в началото на септември от Лудогорец извадиха торби с пари, за да привлекат бразилското трио Нонато, Педро Нареси и Педро Енрике. Те бяха призвани да направят разликата и да качат орлите на друго ниво, защото всеизвестна истина е, че класата струва пари. Да, но невинаги парите са гаранция за класа. И в Разград трябва да си направят ясната преценка за качеството на скаутската мрежа и отговарят ли похарчените средства на качеството на закупената стока.
Близо 4 месеца след привличането на бразилското трио разочарованието е пълно. И тук не говорим за случайно прибрани от плажа таланти, които често се озовават по родните географски ширини, а за играчи с високи заплати, на които се възлагат големи надежди.
За Нонато, чиито права държеше местният Интернасионал, разградчани се пребориха с Флуминензе, чиято оферта възлизаше на 1.7 млн. долара, а в бразилските медии излезе информация, че полузащитникът ще прибира в България изключително високо месечно възнаграждение. Той обаче по никакъв начин не успява да оправдае очакванията да поеме диригентската палка и е много далеч от профила и влиянието, който имаше сънародникът му Марселиньо. На този етап Нонато се задоволява с второстепенна роля, като рядко попада в стартовия състав, а успех за него е, когато, влизайки като смяна, получи от Шимунджа повече от 15 минути на терена.
С огромни очаквания бяха посрещнати и представени и другият вътрешен халф Нареси, както и централният защитник Педро Енрике, чиито месечни възнаграждения също са внушителни за родните стандарти. Бранителят, който скоро ще навърши 22 години, тотално разочарова, след като не успя да се справи с конкуренцията на тромавите и често неориентирани Вердон и Пластун. Той се подвизава основно във втория отбор на разградчани, но какво е влиянието му и там, може да се прецени по показателите на тима, който е в средата на таблицата, а головата разлика е отрицателна. Нареси не се различава особено от Нонато и Енрике, като към момента изпълнява функцията на „този, който ще попълни групата“, но и това не се случва регулярно и той е на път да се превърне в поредното трансферно разочарование за Лудогорец.
Високите цели и амбиции на клуба, които са отлично подплатени финансово, изискват бърза адаптация и демонстрация на класа и възможности. Но дали проблемът е в играчите, или в тези, които ги водят и работят с тях…
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
