В ЦСКА-София е крайно време за истинско надграждане

0
nestor el maestro
Снимка: cska.bg
- -

ЦСКА-София победи Левски с 2:0 в неделя и свали значително напрежението. Въпреки трите точки срещу големия съперник обаче, армейците остават на 6 пункта от лидера Лудогорец, който има и мач по-малко. Така още в първата половина на април шампионът на практика е ясен, както се случваше и в доста от предишните години. Изключение направи миналият сезон, когато ЦСКА-София бе в играта до последния кръг, но малко не достигна хегемонът да бъде катурнат. Но дали в началото на юни, или както в повечето случаи – още в началото на април, стана ясно, че предстои лятно проветряване на съблекалнята с цел надграждане и достигане до нивото на шампиона от Разград. Такова се прави всяка година, но все с един и същи резултат – армейците никога нямат достатъчно аргументи за първото място. Уж се привличат гледани футболисти със сериозни качества и отличен потенциал, но бързо става ясно, че преценката на селекционното звено се е оказала грешна.

Поредното доказателство за това видяхме по време на дербито с Левски. Червените излязоха с експериментална защита, като отляво действаше Тибо Вион, когото вече свикнахме да виждаме на тази позиция, а голямата изненада бе отдясно, където застана Браян Кордоба. Колумбиецът досега не бе играл нито веднъж на този пост в официален мач с червената фланелка, но дебютира на него именно в Мач номер 1 у нас. Нещо повече – той за сефте бе на терена заедно с капитана Юрген Матей, тъй като през пролетта загуби титулярното си място в ядрото на ариергарда, именно заради нидерландеца.

Разместванията в отбрана имат своето обяснение заради контузиите на Иван Турицов и Мартин Стойчев. След рокадите червените се представиха почти перфектно в дефанзивен план, като не допуснаха нито един точен удар към вратата на Густаво Бусато.

На преден план обаче излиза въпросът защо привлечени през лятото ляв и десен бек останаха на пейката за сметка на преквалифицирани футболисти. Каква тогава изобщо е тяхната полза в състава? Стоян Орманджиев призна пред „Тема Спорт“, че младият гамбиец Сейни Санянг е бил взет за алтернатива отляво на защитния вал, но адаптацията му протичала по-бавно от очакваното. И всички се питат ще успее ли изобщо някога неориентираният африканец да се адаптира към европейския футбол и щеше ли млад български футболист да получи същото търпение като него. И двата отговора клонят към това да са негативни.

Емануел Шакич пък бе привлечен в края на лятото по настояване на Нестор Ел Маестро. Треньорът бе работил с 32-годишния австриец в Щурм Грац, но явно имаше грешни очаквания за пристигането му. Представен като универсален футболист, най-често използван като десен бек, Шакич не успя да захапе на нито една от позициите, на които бе изпробван и тотално разочарова с изявите си. Поредният такъв случай бе при загубата от Локо Пд (1:2) в средата на миналата седмица, когато бе заменен още на почивката.

Така се стигна и до споменатото дерби с Левски, в което титулярни места получиха преквалифицираните Вион и Кордоба, а тези, с които трябваше да се надгради през лятото, гледаха отстрани. Трябва да отбележим, че и колумбиецът засега не е успешен летен трансфер, като през пролетта Ел Маестро го закотви на пейката. 24-годишният централен защитник досега с нищо не показва, че превъзхожда особено останалите лимитирани бранители на ЦСКА-София.

Сега за червените предстои доиграване на първенството, в което изглежда битката ще е за второто място, както и ключови полуфинали и евентуален финал за Купата на България. Както и да се развият те обаче, след това отново ще дойде време за лятна селекция. Отсега е ясно, че червените ще се разделят с половин дузина футболисти и ще привлекат поне още толкова. Но е крайно време тези гимнастики да имат някакъв реален резултат, а не само да отворят работа на бай Добри за раздаване на нови тренировъчни екипи. Въпреки победата над Левски, ЦСКА-София е много далеч от истината. В Борисовата градина безспорно е нужно сериозно надграждане. Но истинско. Защото това с Шакич и Санянг вече го гледаме за пореден път…

Мартин Костадинов/ „Тема спорт“