-
-
Капитанът на Локо Сф – Валентин Николов – беше гост в студиото на подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“. Той започна силно новия сезон, но за съжаление се контузи при сладкия успех с 2:1 над Черно море и ще бъде извън терените до втората част на септември. Николов е символ на това, че налагат ли се юношите в клубовете, шансът да се развият и да станат основни футболисти един ден, е голям. До момента Николов е записал 104 мача с червено-черния екип, в които е вкарал 6 гола и е дал 2 асистенции.
– Здравей, Вальо. Каква точно е твоята контузия?
– От една страна съм щастлив, че победихме, но от друга страна нелепата контузия, която получих, заличава положителните емоции, но и това ще го преодоля. Разминах се, можеше да е по-зле. Три седмици ще съм шина, а още три седмици след това ще можете да ме видите на терена.
– Тежко ли е да си капитан на Локо Сф, като знаеш през годините какви хора са носили лентата на „железничарите“?
– Знаете какви фигури са били капитани на този славен клуб. Отговорността ми е голяма, но мисля, че съм готов, защото аз съм израснал в този клуб. Винаги съм мечтал за това.
– Какво е за един юноша да запише над 100 мача за своя роден клуб. Това се случва рядко в днешно време…
– Щастлив съм, че с любимия ми отбор направих този брой мачове.
– Каква е атмосферата в Локо Сф?
– Отлична е, всички са големи професионалисти. Направихме добра сплав между треньори, ръководство и футболисти. Успехите тепърва започват. Надявам се победата над Черно море да е била само началото на един успешен сезон за Локо Сф. Мога да се подпиша, че по-добра атмосфера няма в нито един друг клуб в Първа лига. Колективът е на уникално ниво. Вярваме един в друг, подкрепяме се, събираме се постоянно извън терена. Отивам с кеф на тренировка, чакам с нетърпение да дойдат другите, за да си говорим. Като едно голямо семейство сме. Треньорите са много големи професионалисти и ние следваме техните идеи, а и те нашите. Иван Колев познава отлично Локомотив, защото е бил в клуба и преди това.
– Как превъзмогнахте психически тежката загуба с 1:6 от Левски на старта?
– Не беше лек шамар. Шест гола са много. Всеки, който е гледал мача, знае, че резултатът не съответства на показаното. В първите 1-2 дни беше тежко в съблекалнята. Но ето, че с успеха над Черно море се реванширахме на феновете.
– Как ви се отрази смяната на собствеността?
– При г-н Иван Василев всичко е било коректно и на време, футболистите не усетихме напрежение, новият собственик г-н Стоянов е помагал на клуба, познат е много на локомотивската общност. Заради това всичко се случи плавно и без напрежение. Г-н Стоянов е много амбициозен човек!
– Разкажи малко повече за себе си?
– Започнах да тренирам на 6 години, когато баща ми Валентин Николов ме заведе на първа тренировка. Той е бивш футболист, играл в България и чужбина, а в момента е член на УС и вицепрезидент на Локо Сф. Тогава още нямаше моя набор (2003 г.) и тренирах с родените през 2000 г. и 2001 г.
– Кой е твоят идол?
– Франческо Тоти ми е идолът от дете. Той ме запали към това да обичам само един клуб. Неговата любов към Рома направи моята любов към Локомотив още по-голяма. Имам картина на Тоти в дома си.
– Легендата на Локо Сф – Ангел Колев – е първият ти треньор. Какво би казал за него?
– Той ме взе като дете и ме направи мъж. Повярва в мен, подаде ми ръка, качи ме да тренирам в първия отбор и постепенно ме наложи. С него имаме отлични отношения и се чуваме постоянно.
– Помниш ли първия си гол в елита?
– Да. Срещу Черно море от фал. Истината е, че за умението ми да изпълнявам фалове са ме учили синовете на легендата на Локомотив Начко Михайлов – Виктор и Мишо, които са треньори в школата. Както знаете, Начко Михайлов е бил великолепен изпълнител на фалове. Те двамата забелязаха в мен талант да стана добър изпълнител на фалове. Оставаха всеки ден по 2 часа с мен да тренират допълнително. И ето, че в онзи мач с Черно море работата даде своя резултат.
– Какви са целите на Локо Сф този сезон?
– Нямаме строго фиксирани цели. Важно е да не сме в положението от миналия сезон, когато до последно бяхме в битката за оставане. Колкото по-напред стигнем, толкова по-добре.
– Като бивш футболист баща ти дава ли ти съвет как да се подобряваш?
– Футболните разговори са ежедневни с баща ми. Търпя критики, но има и похвали. Обсъждаме с него, дава ми съвети. Изграден и съм възпитан като мъж от моя баща.
– Предстои в мач със Септември Сф. Какви са наблюдения имаш ти към съперника?
– Привърженик съм на философията на Септември да налага млади футболисти. Те са симпатичен отбор, който се опитва да играе футбол. Няма да е лесен мачът, но всичко зависи от нас.
– Ти си част от младежкия национален отбор, а сега ни предстои решителен мач с Полша. Ще успеем ли да го спечелим?
– Щом успяхме да ги бием в Полша, шансът да ги бием в България е още по-голям. В техния тим играят футболисти от сериозни първенства. Ако ги бием, се доближаваме до европейско, макар и след това да ни предстоят два тежки мача – с Германия и Израел. От ден първи треньорският щаб живее с тази идея и ние им повярвахме. Атмосферата е уникална в младежкия национален тим.
