-
-
Бившият защитник на ЦСКА и треньор на ЦСКА 1948 Валентин Илиев сподели очакванията си от предстоящия сблъсък за Купата на България между ЦСКА-София и Левски пред „Мач Телеграф“. Той игра в последния финал между Левски и ЦСКА в турнира през 2005 г., спечелен от „сините“ с 2:1. Той е категоричен, че у нас търпението към треньорите е твърде ограничено спрямо други страни и само победа на ЦСКА-София на 15 май ще осигури време на Алън Пардю.
– Вальо, седмица преди големия финал ЦСКА – Левски какви са очакванията ти за мача и думата фаворит присъства ли изобщо?
– В такива мачове фаворити никога не е имало, защото моментната форма никога не е била водеща. Който покаже по-голямо желание, той ще победи.
– Какво ти прави впечатление у вечните съперници?
– Със сигурност след завръщането на Станимир Стоилов Левски изглежда значително по-добре. Като форма, във всяко звено и като цяло са стабилен, компактен и подреден отбор. Докато в ЦСКА има доста повече ротации на играчи и на треньори, но те не бива да бъдат подценявани, защото имат класни изпълнители, които могат да решат мача с едно отиграване.
– Очакваше ли спада на ЦСКА през пролетта и изненада ли те головата суша на отбора, при положение, че и ти си минавал през подобни моменти на „Армията“?
– Не съм вътре в клуба и не знам какви са причините, но всеки червен привърженик желае тимът да се представя по-добре. Чак да ме е изненадало – не! За да се повтаря това, има причина, която трябва да се намери и да се реагира адекватно. Трябва да се търси някакво разнообразие и начин да се подобри коефициентът на финализация. Но можем да го отдадем и на чисто психологически проблеми. По мое време са ми повтаряли, че именно там е разликата между топ футболистите и добрите играчи – първите умеят да реагират под напрежение. Затова и в ЦСКА и Левски е имало мнозина, които не са се развили, защото напрежението там е огромно, от много страни и когато не знаеш как да се справиш с него, не можеш да развиеш потенциала си на максимум.
– Можеше ли Стойчо Младенов да продължи мисията си и да получи двете години, за които говореше от началото?
– В това отношение съм съгласен с него, защото в България обичаме да даваме оценки в едната или другата крайност за даден треньор. Нужно е време и за треньор, и за отбор, за да добие синхрон.
– Ще стигне ли обаче времето на Алън Пардю до финала с Левски?
– Ако ЦСКА победи, той ще спечели време да продължи да работи. У нас търпението е твърде ограничено спрямо други страни. И затова пък и доста добри треньори не успяват тук, макар че може да се вижда добра визия и линия на игра – без добри резултати, всичко приключва.
– Как би анализирал финалистите на базата на последните им срещи в първенството?
– Левски и Черно море изиграха много силен мач – страхотна динамика и игра с или без топка. Моряците пропуснаха своите шансове и Левски се възползва по най-добрия начин от своите, там беше разликата. На „Армията“ разликата беше в полза на ЦСКА, Славия бяха дали шанс на млади момчета да се докажат. С влизането на опитните „белите“ намалиха и можеха и още голове да вкарат. Аз винаги съм познавал ЦСКА като отбор, който играе офанзивен футбол, но към днешна дата това не е така.
– Но в тима има хора като Кайседо и Греъм Кери, като Йомов и Турицов, които дават позитивен импулс чрез фланговете или централната зона. И резултатите идват по-скоро чрез индивидуални качества, а лично за мен най-голямата липса е на Юрген Матай. Един страхотен централен защитник, за мен №1 в България на поста, а и със самото му поведение той е фигура, лидер, спокоен, респектира. Видя се, че щом излезе от игра, защитата изглежда по съвсем различен начин.
– Той е най-силният футболист на ЦСКА и макар че една птичка пролет не прави, той е „птичката“, която е много ценна. Дори не е въпрос на гражданство и националност, а на човешки качества. Играл съм 10 години в чужбина и съм съумявал да бъда лидер винаги. Когато си лидер, самият отбор, треньор и публиката го усещат и просто се превръщаш в любимец.
– Той ли ще е големият отсъстващ за ЦСКА?
– Огромният отсъстващ! Той за мен е половината отбор на ЦСКА в момента, без да преувеличавам.
– Как изживя 0:5 от Лудогорец в Разград?
– Бях се съсредоточил спортно-технически и гледах за мен да си извадя поуки, плюсове и минуси от едната и другата страна. Отдавна не гледам като фен и за удоволствие. Понякога зависи и съперникът доколко ще ти позволи да се разгърнеш. Надали ЦСКА са отишли примиренчески, да загубят с 5 гола, също са искали победата, но отсреща имат качествени състезатели, на собствен терен, а и развитието на мача също е много важно. Тук е ролята на лидерите и затова някои отбори са грандове, защото се връщат в мача дори при негативен резултат.
– Да те върна към 2005-а, какво помниш от онзи финал с Левски?
– Загубихме с 1:2, червен картон за Тошко Янчев, а Боримиров и Домовчийски вкараха за тях. Първият гол падна точно след изгонването на Тошко, а ние върнахме един от дузпа. В края, дори и с човек по-малко, можеше да изравним – една топка я бих встрани и станаха едни мелета и разправии. Типично и нормално за дерби. Равностойни отбори бяхме и след червен картон плюс гол нещата се накланят. Но дори при 0:2 успяхме да се върнем, което показа, че в ЦСКА има лидери. Бяхме на косъм да изравним.
– Имаше ли значение, че вие бяхте вече шампиони с 30-ата титла, а Левски трябваше да спаси сезона?
– Поне по мое време ЦСКА винаги беше максималист. Винаги искахме още и още, независимо какво е спечелил тимът. По никакъв начин не сме излезли просто да го изиграем финала, пък каквото стане. Манталитетът на ЦСКА не беше такъв – строявайки се в тунела, ние мислехме с колко гола ще бием, а не дали ще бием.
Това е разликата между тогавашния ЦСКА и сегашния ЦСКА. Тогава нямаше съмнение в победата. Сега настройката е съвсем друга, според мен.
– Откъде идва тази разлика?
– Въпрос на манталитет и човешки качества – имаш Велизар Димитров, Емил Гъргоров, Христо Янев, Тошко Янчев, Валентин Илиев, Ибрахима Гай, Радослав Забавник, които не признават нищо друго освен победата и не се съмняват в нея, вярват, че могат да я постигнат. Да, губили сме мачове, но сме били с настройка да победим.
– Отнася ли се това и за хората над вас – треньор, директори, собственик?
– Смело мога да твърдя, че настроението, поведението и философията на един треньор до голяма степен влияят как ще играе отборът. Той ги пренася на състава, като съответно му трябват и силни изпълнители. Работил съм с Йешич, Ферарио Спасов, Стойчо Младенов, Пламен Марков – всеки е имал своя плюс: единият е добър психолог, другият е страхотен мотиватор, трети е тактик, четвърти знае на кой пост ще си най-полезен. Всеки от тях е бил победител, не се е задоволявал с равенство.
– Какво си пожелаваш за финала в неделя?
– Да стане добър мач с много динамика. Атмосферата ще е страхотна, двете агитки ще я направят такава. За мотивация не бива и да говоря – ще е страшно, ако някой не е мотивиран. За мен ще е важно кой как ще реагира на напрежението и това ще окаже влияние. Там е голямата истина – топотборите и топиграчите могат да се справят с адреналина. Това ще е разковничето. Треньорският сблъсък също е важен, но само до първия съдийски сигнал. Тяхната работа е в седмицата преди мача – и двамата са доста опитни, ще гледат да извлекат максимума.
– И за финал една прогноза?
– Не ме бива много, но ще се изкажа като професионалист – 1:1 и при дузпите каквото сабя покаже.
