Бившият президент на ЦСКА и БФС – Валентин Михов – говори пред „Тема Спорт“ в навечерието на съботното дерби между ЦСКА-София и Левски. С оглед на предстоящото участие на Илиан Илиев-младши в сблъсъка, той разказа историята на трансферната битка между червени и сини за неговия баща през лятото на 1991 година, когато армейците привлякоха в своите редици Йордан Лечков. Нямаше как да не бъде попитан и за катастрофалната загуба на България в Белфаст във вторник вечер. Михов сподели мнение и относно настоящите процеси в Борисовата градина и целия роден футбол.
Г-н Михов, в предстоящото дерби се очаква участие да вземе Илиан Илиев-младши. Връщам ви 33 години назад, към лятото на 1991-ва, когато сте президент на ЦСКА, а неговият баща избира да премине в Левски, вместо на „Армията“. Как се разви тази трансферна битка?
– Имахме оферта, но Левски даде по-добро предложение на Черно море. Аз лично много го харесвах и искахме да дойде на „Армията“. Но тогава имахме Управителен съвет, не взимах аз еднолично решенията. И преценихме колко пари можем да предложим за Илиан. С него не сме имали конкретни разговори, преговаряхме с Черно море. Разликата с Левски беше малка, но в действителност тяхната оферта беше по-висока. Доколкото помня 2 милиона лева (6.а. – по тогавашния курс около 100 000 долара).
Говорейки за Илиан Илиев, няма как да не засегнем позорната загуба на националния отбор от Северна Ирландия…
– Очакваше се рано или късно да се случи нещо подобно, за съжаление. А и освен това всеки, който е запознат с футболната дестинация Северна Ирландия, знае какви са условията там, как се играе. Но имаше един стар треньор, той ми казваше: „С тези коне, тази кушия“. Така е и в националния отбор. Това имаме. Каквото и да говорим и да критикуваме, с това разполага в момента българският футбол като качество. По-добре е да се започне да се залага на младите таланти, които събираме в последните години и от нашите школи, и от чужбина. Това е бъдещето. Иначе нищо ново няма да се случи. Губим 0:5 от Северна Ирландия и си подаваме пред наказателното поле… Едно време казваха „Умри, но победи“. Искам да са живи и здрави момчетата ни, пожелавам им всичко най-добро, но поне да се бяха раздали. Не видях нищо. Дори яд, ярост. Не да си изкарат червени картони, но да стъпят по-здраво, да се види, че имат отношение към това, което се случва. Липсваше ми мъжко поведение. Не искам да говоря футболно, но почти всички атаки на съперника минаха през дясната ни зона. Без никаква реакция. Не се ли вижда, че има хора, които не отговарят на изискванията за националния отбор. Но това имаме. Не защитавам никого, но и 10 футболисти да се сменят, ще е същото. Затова от Обществения съвет към БФС предложихме да има 3-4-ма българи сред титулярите в първенството. Така ще има конкуренция за националния отбор. Но клубовете не приеха, излизало им по-евтино да залагат на чужденци и така затриват нашите момчета.
Връщам ви към дербтои. Какво очаквате от съботния сблъсък на „Васил Левски“?
– Ще бъде здрава битка. Всички виждаме какво е състоянието на двата отбора. Левски е в по-добра ситуация, с повече точки. Но този мач е абсолютно непредвидим. Само се моля да няма конфликти на стадиона и извън него. Да се почувстваме малко европейци, да се насладим на това, което се случва на терена. А не след мача да коментираме странични теми. Хубаво е, че и двамата треньори знаят какво представлява дербито и със сигурност ще има тактическо надиграване помежду им. Българският футбол има нужда от качествени мачове, защото от това, което гледам, започвам да се отчайвам. Има прекалено много чужденци в нашето първенство, които не повишават по никакъв начин качеството, а само изяждат хляба на българските момчета. Добре поне сега, че ЦСКА и Левски имат български треньори. Защото ако и там бяха чужденци, вече картинката става много тъжна. Мен лично не могат да ме спечелят, ако не виждам българи.
Като бивш ръководител на ЦСКА какви са първите ви впечатления от новата власт в клуба?
– Сигналите са много позитивни със сигурност. Вижда се, че започва да се гради нещо голямо. За мен е изключително важно и дано бъда жив да видя построен стадиона. Знаете колко време се влачи този казус и сега най-накрая, изглежда, че ще се случи. Пожелавам и на мястото на „Георги Аспарухов“ да има нов стадион. След това и на Славия, на Локомотив София, на отборите в провинцията. България трябва да има друг облик. Виждате в чужбина как постоянно се подобрява инфраструктурата. А ние имаме поляни и ливади и покрай тях трибуни от времето на Октомврийската революция. Трагедия! И държавата не прави нищо по въпроса. Стоим в първобитно-общинния строй като организация и взаимодействие на държавата със спортовете и спонсорите. Не искам да хуля, но в България още се борим за Купата на Съветската армия. А нея я няма от повече от 30 години вече…