Бившият защитник на ЦСКА Валентин Найденов отпразнува вчера 50-годишен юбилей, като пред „Мач Телеграф“ призна, че ще събере над 100 души в комплекс Царско село. Макар и да играе само през календарната 1998-а на „Армията“, той не крие симпатиите си към „червените“ и днес пак ще е на стадиона за мача на ЦСКА-София срещу Македония ГП. Найденов има 2 гола за ЦСКА в 21 мача, но и двата са при пробива до 1/16-финалите за Купата на УЕФА през есента на 1998-а – бележи срещу Белшина (Блр) и големия Атлетико Мадрид.
– Вальо, как се чувстваш на 50 години и кое те прави най-щастлив, поглеждайки назад?
– Като на 25! (смее се) Същият съм си, но годините се трупат. Като върна назад лентата, най-щастлив съм с децата и семейството ми. Всичко друго е преходно.
– Как оценяваш чисто житейски периода във футбола?
– Понякога ми липсва много – да играеш мачове, лагери, турнири. Това най-много ми липсва, за другото – не съжалявам, футболът ми е дал много, както казваше баща ми едно време, но и много взима.
– Кое е най-високото ти кариерно стъпало, според теб?
– ЦСКА и националният отбор. Не са много мачовете ми за България, но това ми беше мечтата (б.р. – 5 срещи включително 0:0 с. Англия на „Уембли“).
– Кой мач или гол е най-паметен за теб?
– Всички хора помнят онзи гол с Атлетико Мадрид, но всичките ми срещи в евротурнирите са ми ценни. Най-вече обаче помня похода с ЦСКА в Европа със Старшията (б.р. – Димитър Пенев).
– Напомнят ли ти много за попадението срещу мадридчани при 2:4?
– Да, особено моите приятели. Радвам се, когато си говорим за мачове с тях, но за мен това е минало. Гледаме напред.
– Спомена, че ще бъдеш на „Армията“ срещу Гьорче Петров – какво очакваш от мача?
– Да победим. Бях на стадиона и с Арда, и с Черно море – имат някакви колебания момчетата, но ми харесва, че поне се опитват да играят футбол. Още не е онова, което иска публиката, но ако оставят Саша и му вземат още 1-2 нови, може и да се наредят нещата. Случайно засякох Лудогорец срещу 1948 онзи ден – никаква разлика не виждам спрямо ЦСКА, а и там има и други фактори.
– Само жегата ли попречи на ЦСКА да покаже по-убедителна игра в първия мач в Скопие?
– Жегата е една и съща и за двата противника. Явно в ЦСКА си мислеха, че лесно ще си свършат работата, но в Лигата на конференциите всички отбори са от един ранг. Бяха тромави, времето също натежа. Генерално и в Първа лига обаче момчетата тичат, борят се и имат желание, което е най-важното. С желание и себераздаване ще победим македонците.
– Създава ли ЦСКА достатъчно в атака или там има още резерви?
– Има резерви, да. За мен нужен е един истински плеймейкър, който да поема и отговорност. Защото Шопов е интересен футболист, техничен е, но явно още не може да се пречупи. Дава хубави пасове, но не успява да се нагърби още. А напред си трябва стабилен голмайстор – само да я муши. Онзи ден Назон вместо да я бие с левия крак, тръгна да е търси с десен външен, но така е преценил.
– Как ти се струва почеркът на Саша Илич?
– Като футболист го харесвах много, защото съм фен и на Партизан. Като треньор не съм му следил развитието, но Чукарички ги вкара в Топ 3 и даже спряха „гробарите“ за титлата.
– Мнението ти за „българската“ вълна в състава?
– Доволен съм, особено младите момчета много ми харесват. Но те все още са някак „крехки“, нямат необходимото самочувствие да покажат потенциала си. Имам чувството, че ги е страх да не сбъркат и да не ги емне публиката. Но с гола на Дончев се видя, че той заслужава. Има и други момчета, които трябва да играят. Но те пак е нужно да има от някого да се учат – бил той чужденец или българин, който да ги
учи защо са в ЦСКА. За да станеш, трябва да си голямо „перде“, да не ти пука от нищо. Ще сбъркаш 1-2 топки, но ето – един удар, три точки. Те нямат удари. Страх ги е да поемат отговорност, а трябва!
– Има ли такъв лидер в ЦСКА?
– В тези два мача не видях. По-скоро Матай има лидерски качества и трябва да ги покаже отново след контузията. Също и Турицов като българин може да ги нахъсва и да им помага.
– Може ли да се направи паралел между мачовете с Македония ГП сега и началото на европробива ви през 1998-а, когато пак тръгнахте 0 0:0 срещу Белшина Бобруйск в Беларус?
– Беше пак в жега (б.р. – мачът е на ст. „Динамо“ в Минск). Помня, че имаха едно-две чисти голови положения, но Иво Иванов ги извади. Тук в София пак беше горещо, но Старшията ни каза, че живи-умрели трябва да го вземем този мач и победихме 3:1. Той не говореше много, две думи от него биха достатъчни. А и стадионът беше пълен. Дано и утре (б.р. днес) е така.
– И в края, докъде виждаш евроучастието на ЦСКА през това лято?
– Иска ми се отново да стигнем групите, но ще е много трудно. Играем мач за мач, а пък каквото стане. Може и Мура де дойде, но нека да преодолеем този съперник първо.