Вальо Захариев: Мъри е много смел и не го интересува нищо! Андреев е като Иванков, а Вуцов – като Петков

0
- -

Вуцов или Андреев? Този въпрос ще се задава дълго време у нас. „Мач Телеграф“ потърси мнението на Валентин Захариев, който се смята за един от най-добрите треньори на вратари. А освен това кариерата му е свързана и с двата клуба.

„И за двамата мога да кажа само хубави неща. Много са различни като вратари. Чисто игрово и двамата вървят перфектно. Стъпка по стъпка израстват, но най-важното е, че са постоянни. Светльо, например, за това време откакто пази за Славия, е допуснал един гол, при който можеше да се намеси по-добре. Пламен Андреев има далеч по-малко мачове, защото е и по-млад, но пък при него са при далеч по-голямо напрежение. Отговорността в Левски е огромна, което е в негов минус. При Светльо е спокойна обстановката, тимът е добър и той се представя на високо ниво.

При Пламен всеки мач е на всяка цена и като финал, а това тежи. И двамата нямат грешки за момента, следя ги под лупа. При всички случаи в играта с крака Светльо е по-добър. Докато Пламен играе само с дълги топки и не разиграва толкова с бранителите, както Вуцов, който е като компютър в това отношение. Иначе и двамата са много добри в излизанията при центрирания, командват добре защитата, което е голям плюс за тяхната младост. А това е 50% от работата. Означава, че четеш играта и подсказваш на бранителите. Вратарят командва защитата, която дава акъл на халфовете, които пък подсказват на нападателите.

Колкото до това дали е правилно решението Андреев да е капитан на Левски, мога да кажа само следното – Мъри Стоилов е много смел и не го интересува нищо. Той каквото реши – прави го. Ако иска, може до го издигне и в президент. Вдъхва му увереност и това е правилно. По принцип може да взривиш съблекалнята, ако юноша е капитан. Но Мъри си е подредил нещата“, коментира Захариев.

„И двамата са пердета. Решителни са и не се притесняват да излизат. Пламен Андреев много ми наподобява на Димитър Иванков на млади години, а Светослав Вуцов на Георги Петков. Митко имаше смелост, а Гошо бе като компютър“, завърши Захариев.