-
-
Бизнесменът Васил Божков е сред малкото лица на прехода, чийто бизнес не е разсипан, а фирмите му не са източени. Новият собственик на ПФК Левски е една от знаковите фигури на родния преход.
На 29 юли 2016 година на райския остров Миконос пристига малка група българи. Кацат с частен самолет и отсядат в един от най-луксозните бели хотели край морето. Дошли са да празнуват рожден ден -60-годишния юбилей на Васил Божков. Бизнесменът, известен с това, че не обича да е под светлината на прожекторите, покани на празника само най-близките си. Отбран кръг от хора, които знаят как да се наслаждават на изисканите рибни деликатеси, класните вина, неземните плажове и невероятната архитектура на Миконос – перлата на Егейско море. Сега Божков е на 63 – години.
Първият милион
На юбилей човек винаги си прави равносметка за постигнатото. Затова на празника се канят верните приятели, с които заедно си изминал част от пътя. За Васил Божков те са малцина. Защото бизнесменът пази ревниво делата си и личния си живот от разголване.
За него много се пише, но самият той рядко говори публично. Математик, чейнчаджия, играч на покер, хазартен и застрахователен бос, строителен предприемач, меценат, колекционер, футболен бос. Най-богатият човек в България. Това са всеизвестните факти, публикувани през годините. През 2006 г. полското списание „Впрост“, което прави класации на най-богатите бизнесмени в Източна Европа, оцени богатството му на 1 милиард долара. Според други публикации то е 3 млрд. лева. Вярно ли е или не – самият Божков не го е коментирал. В едно от малкото си интервюта, които е давал – пред bTV през 2007 г., обяснява следното за натрупването на богатството си: „Първият милион, аз съм почнал бавно и постепенно. Кой ме познаваше 1989 година, откъде дойдох, 1990, 1991. Почнах с малък бизнес – купувах, продавах, създадох обменни бюра, вече ги няма. Създадох бинго зали – вече ги няма. Участвах в хазарта, вече не участвам. Бизнесът е динамичен и се развива. Човек трябва да отива на различни нива“. А на въпрос дали най-богатите българи са тези, на които са раздавани куфарчета от Държавна сигурност, Божков отговаря: „Може да е имало и такива, но мисля, че вече ги няма. Изкуствените неща не може да оцелеят. Имаше, дадоха се пари, предполагам 1989-1990 година, на определени хора, те ги съсипаха. Няма да давам примери. 1996-1997 г. имаше партийни кръгове, няма ги. При Костов имаше, пак ги няма. Така че трябва човек сам да си извърви пътя и да си го израсте“.
Дали в тези думи се крие тайната на успеха – човек да пораства заедно с богатството си? Защото дадените на готово пари бързо се харчат. Безспорно Васил Божков е едно от лицата на прехода. Времето, когато се играе без правила. Кой оцелява? Да държиш добрите козове или да хвърлиш печелившия зар си е въпрос на късмет. Но, както казват мъдреците, късметът идва при този, който работи за него. И това го знае добре всеки играч на покер. Защото да държиш печеливша или слаба ръка, това не значи, че непременно ще спечелиш или ще изгубиш. Важно е да умееш да блъфираш, а понякога решаващ е козът, който криеш в ръкава.
Факт е, че 26 години след смяната на режима, Божков е един от малцината, чийто бизнес не е разсипан, а фирмите му не са източени.
Велинградчанинът е завършил Националната математическа гимназия (сега Национална природо-математическа гимназия) в София, има две висши образования – специалност „Математика“ в Софийския университет и „Икономика на труда“ в УНСС. Започнал бизнеса си към 1989 г. край софийската сладкарница „Магура“, известна с нелегалната по онова време търговия с валута. Първата си фирма открива през 1990 г., а година по-късно регистрира „Нове Холдинг“.
През 1993 г. създава агенцията за спортни залагания „Еврофутбол“. Отварял е казина, купувал е банки, пътно-строителни фирми, застрахователни компании, инвестирал е в имоти и хотели. Той е сред основателите на първите сдружения на едрия бизнес – Конфедерацията на едрите индустриалци /1993 г./ и Български бизнес клуб „Възраждане“ /2001 г/. Сега Божков казва, че има компании по цял свят – от Хонконг до Аржентина.
Играчките
Васил Божков има няколко любими играчки. Една от тях е БМВ. Още в зората на демокрацията, когато започна да трупа богатството си, милионерът се придвижваше с лилаво спортно возило от тази марка. Оттогава е сменил много коли, но винаги си поръчва последния излязъл модел от 7-а серия на лимузината.
Други любими играчки са картините.
В сградата на „Нове холдинг“ има колекция от над 500 платна на известни български творци.
Но най-любими са му антиките. „Колекция Васил Божков“ е една от значимите световни колекции на древни ювелирни предмети, казват експертите. Най-ранните от тях, показвани в Националния исторически музей, са бронзови оръжия от II хил. пр. Хр. По решение на правителството част от колекцията беше показана в Брюксел след приемането на страната в ЕС през 2007 г. През 2009 г. пък гостува в Москва.
Божков е атакуван многократно за произхода на античните предмети, които притежава. „Купувам ги от хора, които купуват от иманяри“, казва той в едно от малкото си интервюта. В друго интервю пък обяснява: „Огромна част от нещата, най-ценните, съм ги купил от чужбина. От търгове, от частни колекционери. Винаги съм търсил неща, които са изнесени от България и се връщат обратно. Държавата ги е изпуснала един път, аз съм ги върнал обратно. Защо го правя – сам се чудя.“
През 2004 г. Божков създава фондация „Тракия“, чиято цел е „организиране и подпомагане издирването и опазването на културните ценности, част от българското и световното културно-историческо наследство“. Фондацията е финансирала и археологически разкопки.
Хобито
Васил Божков е един от най-големите меценати в спорта. Името му се появи още през 90-те години, когато пробва да влезе в управата на „Левски“, но без успех. Тогава той взе и вестник „Спорт“. Заради хиперинфлацията през 1996 г. обаче бе принуден да го закрие. Въпреки това и до днес държи правата за организирането на анкетата за „Спортист на годината“.
Преди отново да се насочи към футбола през 1999 г., Божков основа един от най-силните клубове по стрелба – „Нове“. В него влизаха най-елитните ни състезатели, като Мария Гроздева и Таньо Киряков, а сега – Антон Ризов.
Най-голяма популярност придоби като собственик на ЦСКА. Червените и до днес си спомнят за него като за най-щедрия спонсор. По думите на самия Божков, докато бил собственик на ЦСКА, той налял в клубната каса над 35 млн. лева. И не могъл да си върне дори една четвърт от вложеното. Божков успя да изведе „армейците“ до две титли. Първата от тях – през 2003 г., дойде след 6 години суша. Тогава „армейците“ записаха и рекордните 13 поредни победи в „А“ група. Успехът бе дублиран през 2005 г. Тогава „червените“ стигнаха до победа над „Ливърпул“ на митичния „Анфийлд“ с 1:0. Стигна се и до пробив в Лига Европа, след като бе отстранен „Байер“ (Леверкузен) с Бербатов. След разрив с привържениците бизнесменът първо намали бюджета, а през декември 2006 г. се оттегли окончателно от ЦСКА и го продаде на индийския бизнесмен Прамод Митал, който купи и „Кремиковци“. „Който напусне футбола, става по-богат“, обяви Божков в интервю покрай сделката. Въпреки това, под давление на сина си Антон, както и хората от близкото си обкръжение, които са заклети „армейци“, пробва в последните 2 години да си върне клуба, но не успя. От 2002 г. до 2009 г. бе и президент на федерацията по стрелба, а за кратко застана начело и на шаха. Сега ще бъде собственик, спонсор и инвеститор в ПФК Левски.
Днес „Еврофутбол“ и „Ефбет“ са сред най-големите спонсори в спорта. Те подкрепят, както млади таланти, така и няколко футболни клуба.
Другите за него
Професор Димитър Иванов
Познавам Васил от времето, в което той вече се беше пристрастил към колекционерството – в началото на 90-те. Започна със старите майстори в българската живопис – като ценител и като патриот. В онези мътни години в началото на прехода той искаше да спаси произведения, които са ценни за националната култура и история. Постепенно – лаская се от предположението, че може би и аз съм му повлиял в известна степен, Васил все по-активно започна да се интересува от антични предмети – артефакти от тракийския период и от римското присъствие по нашите земи. През годините, благодарение на отличния си вкус и на финансовите си възможности, той направи уникална колекция. Аз вече бях създал фондацията „Арете-Фол“, когато той направи своята и я нарече „Тракия“. Така, по отделно или заедно, се движехме с развитието на законодателството – понякога го изпреварвахме и дори го стимулирахме. Беше труден период – края на 90-те и началото на новия век. Вместо подкрепа от държавата, чиновници от нейните културни институции проявяваха пълно неразбиране. Някои от тях откровено пречеха. Не им беше ясно как частното колекционерство можеше да бъде полезно за България. Правеха го и от ревност – искаха всичко да преминава през ръцете им, да зависи от тях, за да контролират. Не желаеха да ни легитимират и узаконят. А черният пазар, на който се облагодателстваха хора от различните власти, процъфтяваше. Без да сме били много близки приятели с Васил, успявахме в тандем да въздействаме – за да се превърнат личните ни колекции в частни музеи. Така се обединихме в Съюз на колекционерите. Беше голям пробив. Божков, Светлин Русев и Боян Радев са най-мощните у нас. Понякога се шегувам с Васил, че ако той изложи сбирката си в целия й блясък – богата и атрактивна, поне една от националните галерии трябва да затвори. Той винаги представя и изключителни каталози, подготвени от титана Иван Маразов. Професорът и покойният му колега Александър Фол са върхът в българското познание за античното и тракийското изкуство.
Каза ми, че футболът е бизнес, а симпатиите са без значение
Стефан Софиянски, бивш кмет на София и сват на Божков
Не мога да кажа, че се виждаме много често, защото и двамата имаме ангажименти. Но, разбира се, че го поздравих за 60-ата годишнина, това е хубаво число. Казват, че бил левскар. Не знам дали е бил левскар или цесекар, на мен не ми е казвал. Но си спомням, че далеч в миналото, още преди децата ни да станат приятели, се срещнахме веднъж по някакъв конкретен повод и на следващата ни среща го чакаха всички цесекари. Тогава бяха актуални Пенев и Йончев. Голям майтап му ударихме. Викаме му: „Ти си цесекар“, а той ни отвърна: „Футболът е бизнес и няма значение аз какъв съм“. Но очевидно, че той е запален цесекар. За съжаление не стана това, което той възнамеряваше, иначе за ЦСКА щеше да е по-добре.
От малкото богати българи, който е истински меценат
Боян Радев
Умен, успял, човек със стил. Прави му чест, че е един от малкото богати българи, който е истински меценат на изкуството и спорта. За разлика от много други, които влагат пари в съмнителни ценности. Желая му много здраве и да бъде горд сьс себе си.
Само хубаво съм видяла от него
Мария Гроздева, двукратна олимпийска шампионка по спортна стрелба
Само хубаво съм видяла от Васил Божков. През всичките тези 9 години, в които бе председател на федерацията по спортна стрелба, винаги ни е подпомагал финансово. По това време спечелих двете си олимпийски титли, а Таню Киряков взе златото в Сидни. Той също така създаде и стрелковия клуб „Нове“, в който бяхме аз и моя треньор Валери Григоров. В тези години тогава бе много трудно за българския спорт и една помощ като неговата бе добре дошла за нашия спорт.
