-
-
Основният халф на Черно море – Васил Панайотов – даде интервю за „Мач Телеграф“. Ето какво каза той.
– Васко, Черно море взе важна победа срещу Славия и се утвърди като зимен шампион през този сезон. Много хора са изненадани от вашето представяне в елита.
– Да, победата над Славия бе хубава и един страхотен завършек на годината! Хората не трябва да се изненадани, че сме на тази позиция в класирането, защото мисля, че през целия сезон показахме едно постоянство и това бе ключът към успеха. Отделно, но също толкова важно, е, че имаме добър колектив, след като от доста години работим заедно и се познаваме. Можеше дори да спечелим още точки. Аз лично съжалявам за гостуването на Хебър, че не взехме максимума точки.
– Черно море е на три точки пред Лудогорец и ЦСКА. Реално погледнато вие очаквахте ли го?
– Лично аз не гледам точките сега. След паузата почва истинската част на първенството, така че трябва да починем и подготвим добре за втория дял на сезона.
– 2023 година вече е в края си. Би ли дал оценка на годината на Черно море и какви са амбициите на „моряците“?
– Мисля, че изпращаме страхотна година с добри и позитивни резултати и това, че сме на първа позиция трябва да ни прави горди, че сме свършили добра работа. Това ни задължава следващата година да сме още по-добри, да работим още по-здраво и с колектива да се преборим за едно добро класиране.
– Какво е най-силното качество на Илиан Илиев?
– Всички знаете какъв треньор е Илиян Илиев. Аз се радвам, че толкова години работя с него. Всеки ден се възползвам да научавам нещо ново и да усъвършенствам себе си. Неслучайно той бе избран да поеме националния отбор! Така че се надявам още да работя с него и да постигнем нещо страхотно следващата година.
– Какво обичаш да правиш в свободното си време, и разкажи ни как се запали по футбола?
– През свободното си време обичам да съм със сина ми и жена ми. Детето ми дава толкова много енергия и гледам да не изпускам нито един ден от това как расте, а и те двамата са стимулът за мен да се представям добре на мачове и тренировки. Как се запалих по футбола?! Ами в родния ми град Гоце Делчев живеех на 1 минута от стадиона. Имаше един много важен човек за мен, който вече не е сред нас и ми липсва страшно много – вуйчо ми ме запали и от дете мечтаех да стана футболист.
