-
-
Около „Герена“ отново замириса на футбол, ама така, както си трябва. В неделя привечер отдалече си личеше, че в клуба, или по-точно предимно в отбора, се случва нещо интересно. Задръстванията в подстъпите към стадиона, пълните автобуси на градския транспорт и изобщо – много бяха признаците, че Левски е живнал. Разбира се, на преден план трябва да извадим и ефекта от победата над ЦСКА-София миналия кръг. Нали се сещате, че ако Черниаускас не си бе отбелязал автогол, а пък съдията бе дал дузпа за ръка на Иван Горанов, столичното дерби със Славия щеше да събере 2-3 хиляди зрители.
Но не е само това. От известно време насам претенциозната публика на сините усеща, че отборът като цяло върви в друга посока. Атакуващият стил при новия треньор се харесва на публиката, която, въпреки че е неделя, въпреки че е сравнително късничко, понапълни стадион „Георги Аспарухов“. Над 5 хиляди човека на „Герена“ срещу Славия при всички положения е добро постижение. Близо десетте хиляди привърженици обаче очакваха съвсем друго нещо срещу белите. Които малко или много за сините са със статут на котка, но черна. Споменът за загубения финал за купата тази пролет нямаше как да не витае наоколо.
Няколко момента си заслужават да бъдат отбелязани в, общо взето, очакваната и рутинно спечелена победа.
1. Левски на Славиша Стоянович още е много далеч от момента, в който може да бъде наречен зрял отбор. Стартът на мача със Славия бе сякаш продължение на тренировъчния цикъл през седмицата. Сините май не разбраха кога точно съдията, който бе изключително колеблив (още в началото спести, незнайно защо, най-нарисувания жълт картон на света, в случая за играч на Славия), даде първия сигнал. Нямаше да е никак незаслужено и случайно, ако до средата на първото полувреме Славия водеше с два чисти гола разлика. А как се обръща резултат от 0:2, макар и на „Герена“, макар и срещу неопитните бели?!
2. Станислав Костов подсказа и показа кога можем да смятаме, че Левски е зрял отбор. Един слънчев ден, когато в съблекалнята на сините има нападател, който категорично да превърне Костов в първа резерва за този пост, можем да смятаме, че Славиша Стоянович е вкарал зрялост в отбора. И не само това. Едва тогава можете да залагате, че Левски ще бъде до края в битката за шампионската титла през този сезон. А сега какво? Спас Русев продължава да плаща заплати и се грижи за здравето на Буш, Ривалдиньо и още един бразилец, по име Виана и с визия, засега видна само от снимки. Задължително е час по-скоро изпълнителният директор Красимир Иванов да намери подход към тримата и да намери начин да се раздели с тях. Срок на изпълнение – най-късно през декември. Когато сините намерят стрелец, който да абонира Костов за пейката, ще стане работата.
3. Обертан е половин отбор като манталитет, присъствие и като игра. Подава, открива, прибира, шутира и когато му тръгне играта, става труден за разгадаване. А когато не му тръгне – прави същото, само че не смее да шутира към вратата. В един момент, когато играта на Левски се стабилизира още повече, вероятно Обертан освен диригент ще поема отговорност и да стреля. Сега като че ли понякога в стремежа си да не рита към вратата, той прави пас, неочаквано добър дори за самия него. Задвижената сделка за удължаване на договора му с Левски до лятото на 2021 година още повече е подобрила играта му. Обертан категорично е най-влиятелният футболист на сините към този момент.
4. Един от партньорите на гологлавия французин в средата на терена е сънародникът му Белмонт. Присъствието на този полузащитник в стартовия състав или е прищявка на лидера Обертан, или Славиша Стоянович вижда на тренировките някакво страхотно развитие при Антони. Нещо, което ние по време на мачовете все още не виждаме. Срещу белите Белмонт изработи най-абсурдния корнер в Първа лига от началото на сезона. Без видимо притеснение от когото и да било, той с лице към сектор Г от около 30 метра изрита топката силно встрани от вратата на Полачек. Странен тип. Но пък от всички картони, които получиха сините, треньорът се ядоса най-много на Белмонт. Между тях двамата има някаква особена химия. А Стоянович не е като да няма други варианти за вътрешен халф, който да е партньор на Хали Тиам.
5. От началото на сезона цялата защитна линия още не е изиграла един мач та дрънка. Или карето ще е в различен състав, или в средата ще са на ниво, а на фланговете ще са колебливи, или обратното. Срещу Славия видяхме втория вариант. Цветкович и Горанов не бяха на висота, на сърбина напоследък центрирането му изневерява. Тези неща сега не бяха фатални, но на дневен ред е Лудогорец. А там, както знаем много добре, обичат да връхлитат по крилата. Важното обаче е, че треньорът избистри четворка защитници, които не трябва да пипа дълго време напред. От годините, когато всяко дете знаеше наизуст квартета Живко Миланов – Топузаков – Томашич – Лусио Вангер, вече е ясно, че всеки привърженик на Левски може да бъде събуден и да нареди линията на отбраната Цветкович – Ейолфсон – Яблонски – Горанов. Вратарският пост не го коментираме. Само да отбележим, че срещу Славия Полачек един път така категорично излезе от голлинията и боксира центрирана топка, че предизвика аплодисменти от трибуните. Вратарите в Англия правят това по 1300 пъти на мач.
6. Вече споменахме, че Славия влезе в мача по-бързо от Левски. И не само това. На моменти белите си държаха контрола над топката със завидна рутина и хладнокръвие. Или, казано накратко – бяха подредени добре, подаваха си я, не я кюскаха. Всъщност това не е новина за тях. С оглед кадровия потенциал, с който разполага Славия, тимът е изключително приличен като игрово поведение. То е ясно, че на Златомир Загорчич му се иска да работи с по-скъпи и качествени футболисти, каквито има в съблекалнята на сънародника му Стоянович, но, както се казва – това е положението. И да припомним една наша прогноза, но по друг начин – Заги може да има по-квалитетни играчи на разположение, ако му се наложи да работи там, където в момента бачка един друг негов сънародник, пак в клуб от София.
7. Завършваме пак със Загорчич. Понеже видимо тази игра му е ясна, постарайте се да го четете между редовете, или поне да тълкувате думите му. Помним как след миналото гостуване на „Герена“, когато Славия падна с 0:4, той каза, че Левски рита топката нависоко и може да свали някой самолет. Тогава му скочиха – е как след такова поражение този сърбин ще критикува самия Делио Роси. След време Загорчич взе Купата на България под носа на Делио Роси. Сега треньорът на Славия не каза нищо лошо за играта на Левски. Което трябва да значи, че сините са на прав път. И не че вкарваме напрежение, но след последното гостуване на Славия на „Армията“ Заги каза, че това не е играта, която подхожда на ЦСКА-София.
Желю Станков/ „Тема спорт“
