-
-
29 септември е велика дата в историята на Левски. На нея „сините“ извършиха някои от най-големите си подвизи в евротурнирите. Това, с което велик футболист като Николай Тодоров винаги ще бъде помнен, е феноменалното му попадение срещу Рейнджърс на 29 септември 1993 година. Всеки, който е бил свидетел на онзи паметен миг, едва ли може да забрави онзи снаряд, с който Кайзера изхвърли шотландския гранд от Европа. Още в първия двубой от 1/16-финалите между Рейнджърс и Левски, Тодоров се разписа по ефектен начин с глава. Тогава оформи крайното 3:2 за домакините, които бяха водени от Уолтър Смит. А в редиците на съперника бяха звезди и национали на Шотландия като Стюърт Маккол и Ричард Гъф, а начело на атаката бе Марк „Атила“ Хейтли.
В реванша, пред 50 хиляди на „Васил Левски“, всичко изглеждаше загубено за „сините“. В 90-та минута резултатът бе 1:1 и последните надежди за краен успех се изпаряваха. Тогава Тодоров получи топката от Петре Григораш и нанесе много силен удар с десния крак. Кълбото се удари там, където се събират страничната и напречната греда и след миг се укроти в мрежата. Делириумът на стадиона бе невероятен, незабравим, а Левски победи с 2:1.
А двубоят, който се игра на днешната дата преди 19 години, между Левски и Оксер също донесе една изключително трудна, мъчителна, но пък за сметка на това много сладка победа. „Сините“ и техните привърженици трябваше близо 100 минути да страдат, докато се доберат до успеха. Двубоят бе за влизане в групите на турнира за Купата на УЕФА. Първата среща на „Абе Дешан“ завърши с минимална победа за френския тим с 2:1. Левски доминираше тотално през първото полувреме и поведе с гол на Седрик Бардон, който наказа своите сънародници. След почивката обаче грешки в отбраната доведоха до пълен обрат и победен гол за Оксер в 85-та минута.
За Станислав Генчев преди Арда: Много хубаво не е на хубаво…
Не бяха обаче много оптимистите, че този състав на „сините“, който в последствие остави златни следи у нас и Европа, ще успее да се справи. Нищо, че му трябваше само 1 гол, за да продължи. Феновете на ЦСКА пък чакаха с нетърпение Левски да се провали. Малко по-рано през деня „червените“ бяха елиминирали Байер Леверкузен на „Армията“ и бяха в групите. При издънка на „сините“ празненствата щяха да са двойни. Левски обаче успя да се пребори с Оксер. Няма да е пресилено да се каже, че отборът не само игра на 100% от възможностите си, а може би дори над тях. През първото полувреме Валери Домовчийски овладя една топка пред наказателното поле, остави я на Коприваров и той с прецизен шут я вкара в мрежата – 1:0. От този момент и особено в безкрайното второ полувреме всеки, който обича Левски, едва ли някога е треперил повече. Оксер, в чийто състав личаха имената на бъдещи звезди от Висшата Лига като Бакари Саня и Василики Абу Диаби, осъществи тотален натиск. Гол на френския тим бе отменен, а Георги Петков спаси всичко останало. Включително и едно 100-процентово положение дълбоко в добавеното време. То бе 6 минути, но се играха 8 и 20 секунди. За втората част „сините“ се отчетоха с една реална голова опасност, но ударът на Димитър Телкийски бе избит в корнер от стража на гостите.
Най-после шведът Мартин Ингварсон наду свирката за последния сигнал, но треперенето продължи и след него. Французите подадоха контестация за формално нарушение на правилата. Играта не била правилно подновена, една минута преди гола на „сините“. УЕФА обаче не уважи искането на французите. Така Копи пейстна Левски в групите на турнира за Купата на УЕФА, а хубавите времена за левскарите тепърва се задаваха. Свързващото звено в двата мача бе Даниел Боримиров, който игра и в двата двубоя./ „Мач Телеграф“
