-
-
Днес един от най-големите футболисти на Левски от 70-те години на миналия век – Войн Войнов – навършва 70 години. Войната, както го наричат всички, безспорно е едно от великите десни крила в клубната история на „сините“. Почти цялата му кариера, която трае сравнително кратко, едва десетина години, преминава в Левски. Изключение са войнишките години, по време на които за кратко носи екипа на Велбъжд Кюстендил.
Възпитаник е на школата на Левски. Именно там постига част от успехите, с които най-много са гордее. През 1971 година става шампион със старшата възраст. Макар и да не е сред изявените голмайстори, в един от мачовете бележи 6 пъти, а Левски бие с 6:0 Ботев Пд. Най-дълго време при юношите треньори са му Петър Дончев и Михаил Георгиев. Първият е дългогодишен играч на „сините“, а впоследствие отново работи с Войната и в първия отбор. Това става в периода, в който Иван Вуцов е старши, а Дончев е част от екипа му.
Както вече споменахме, докато отбива военния си дълг в продължение на няколко месеца през есента на 1971 година, Войната играе във Велбъжд. И тогава съдбата отново го среща с Левски. Точно срещу кюстенцилците „сините“ се падат на 1/16-финалите в турнира за Купата. Левски печели с 3:1, а Войнов за първи и последен път играе срещу любимия си отбор. През 1972 г. се завръща на „Герена“, където ще играе до края на кариерата си. Става три пъти шампион и три пъти носител на Купата. Отличава се с прекрасна техника, която в съчетание с бързината му, буквално побърква противниковите леви бекове. Изключително много са головите пасове в кариерата на Войнов. До тях се стига след прекрасните му центрирания по десния фланг. Показва ги и на световното първенство в Германия през 1974 година. Войната слага топката на главата на Христо Бонев, който пронизва Уругвай, а мачът завършва 1:1. Същото упражнение се повтаря многократно и на мача в турнира за КНК през 1976-та на „Герена“ между Левски и финландския Рейпас. „Сините“ бият с 12:2. Войната не вкарва, но не спира да асистира. Авторът на 6 попадения Кирил Миланов почти след всеки гол тича да поздрави първо него. Малко след този двубой легендарното дясно крило носи и първата победа на Левски над ЦСКА след аванс от 2:0 за „червените“. В 90-та минута при резултат 2:2 е отсъдена дузпа за „сините“. Целият стадион е вперил поглед във Войната. Той поема отговорността и не трепва – 3:2 за Левски. Най-добрият е и в следващото дерби с ЦСКА, спечелено от Левски с 3:1, когато отново е неуловим по десния фланг. Същия сезон (1976/77) „сините“ печелят и Купата. На финала е победен Локомотив Сф с 2:1 с решително попадение на Войнов.
Незабравим и с безценна стойност е голът му срещу Аякс в Амстердам за Купата на УЕФА в края на 1975 година. Той е и един от малкото му с левия крак. При 2:0 за домакините, 5 минути преди края, с невероятен шут той забива топката зад гърба на вратаря Шриверс. Благодарение на този безценен гол на чужд терен, „сините“ все пак успяват да сломят нидерландския гранд. Побеждават го със същия резултат 2:1 на „Васил Левски“ и след дузпи го изхвърлят от турнира. По-късно Войнов и компания достигат до четвъртфиналите. Друг ценен гол на Войната е този, с който „сините“ елиминират гръцкия Олимпиакос в турнира на УЕФА през 1978 година. Отново двата двубоя завършват с разменени победи от по 2:1. В продълженията на реванша в София обаче Войната отново запазва хладнокръвие от бялата точка и хвърля вратаря в грешната за него посока – 3:1 за Левски.
Един от неговите недостатъци е това, че няма високо самочувствие, макар да са налице всички основания да има такова. Може би от скромност Войната решава, че на 29 години няма какво повече да даде на Левски и отстъпва мястото си на по-младите. Отказва се от футбола през 1981 година. След това отново постига голям успех с юношите на Левски, но като треньор. С младшата възраст става републикански шампион през 1988 година.
Треньор е още в редица клубове, като два от тях – Хебър и Родопа – влизат в елита под негово ръководство. Навсякъде, където е бил, оставя добри впечатления, както с работата си, така и с винаги коректното си поведение – към съотборници, играчи, съперници, колеги, приятели и ръководители./ „Мач Телеграф“
