-
-
Надеждата, че България ще се класира на голям футболен форум за първи път от 2004 година, умря още след изиграването на първите два мача от квалификационната група за Евро 2024. Трикольорите загубиха с общ резултат 0:4 в мачовете с Черна гора и Унгария, като дори не успяха да създадат толкова голови положения, колкото бяха инкасираните попадения. “Защо отново сме в това положение? Къде бъркаме?”. Отговорите на тези въпроси потърсихме от участника на Евро 2004 в Португалия Велизар Димитров. Ето какво каза той за “Тема Спорт”.
Г-н Димитров, в Будапеща бе нанесен поредният звучен шамар на българския футбол…
– Шамарът не се изразява само в това 3:0 и случилото се на терена. Шамарът бе много по-силен и е крайно време да послужи за събуждане. Нали видяхте на какъв стадион се игра? Нали видяхте пълните трибуни? Сега е много лесно да хвърлим вината върху футболистите и да си измием ръцете с тях, както се случва вече години наред. А реално трябва да си зададем въпроса “Накъде сме тръгнали?“, след като вместо да опитваме да се развиваме, ние преместихме националния отбор в Разград, за да изглежда малко по-кокетно, когато отидат 4-5 хиляди души. Този отбор, този резултат и всичко това, което видяхме в Будапеща, е проекция и следствие на случващото се в българския футбол.
Гледайки стадиона бижу в Будапеща, се питаме “Кога ще ги стигнем?”…
– С какво да ги гоним, за да искаме да ги стигаме. Хората са на първо място по инвестиции в спорта, а ние сме лидери само по високи цени, ниски заплати и празни обещания. А когато става въпрос за спорт, вече и обещания няма. Вие чухте ли някоя от политическите партии да спомена думата “спорт” в предизборните си платформи и обещания… Проблемът не може да се реши от един или двама човека, но жалкото е, че дори и толкова не са опитали, а както се вижда, между тези, които управляват държавата и футбола, няма никакъв диалог.
Квалификационният цикълът приключи преди да е започнал…
– За всички, които разбират от футбол, беше ясно, че ще свърши преди да започне. Всичко друго са алабализми и празни приказки. С оглед положението, в което се намира футболът ни, то ние нямаме никакви аргументи да се противопоставим на отбори от ранга на Унгария и Сърбия, а видяхме, че и Черна гора ни превъзхожда. Ние сме на 40-о място в Европа. В 4-та урна сме… На базата на какво имаме право да говорим и мечтаем за нещо повече? Черногорците имат Стефан Савич, Йоветич, а ние…
Преди старта на квалификациите директорите в БФС обявиха, че е време за класиране, а сега смениха плочата с познатото – “толкова си можем”. Докога ще я караме в този кръговрат?
– Те трябва да казват истината, защото са запознати с нивото на отбора, а не да говорят това, което трябва и което искат да чуят хората… Крайно време е всички да започнем да говорим истината, защото от клишета и заучени фрази никой няма полза. Всъщност не съм сигурен дали са вложили мисъл в поставянето на подобни цели. Ако са го направили с ясно съзнание, то значи вярват в силите на отбора и след това не е редно да обясняват, че това са ни възможностите. И ако целите са били наистина поставени, но не са изпълнени, то някой трябва да поеме отговорност, защото това прехвърляне на вина го гледаме вече 20 години. Нали никой не си мисли, че в последните 25-30 години са спрели да се раждат таланти в България. Напротив, раждат се, но не се прави нищо, за да се развият.
Какво се случва тогава с тези таланти?
– Губим ги. Не се работи с тях. Не се развиват. Част от тях не успяват да направят прехода от юношеския към мъжкия футбол.
Георги Иванов-Гонзо нападна ЦСКА за нивото на националния отбор, като обвини армейците за многото чужденци в състава…
– Гръбнакът и лидерите на националния отбор в новата история на футбола ни, т.е. след 1989-а, са играли в силни клубове в Европа. Били са лидери там, но те са изградени като такива в България. Нека ръководителите се замислят защо сега няма такива. Къде сбъркахме, за да стигнем дотам, че клубовете от Европа загубиха интерес към нашите футболисти. Ако чакаме играчите от Първа лига да ни закарат на голям форум, то първенството ни трябва да е поне в Топ 10 на Европа, а то е много далеч. В България футбол се играе на някакви подобия на стадиони. Ние живеем още в друга епоха. И какво реално направиха ръководителите на футбола ни, за да стимулират клубовете да налагат български футболисти, защото знаете, че в Унгария и Северна Македония това е факт.
До момента повечето мнения бяха, че Кръстаич е треньор и носи отговорност за решенията си. Той сякаш се радваше на комфорта да не бъде обсъждан изборът му на играчи…
– Вижте, истината е, че ние не разполагаме с кой знае какви футболисти, за да кажем, че някой не е бил повикан. Недоумение буди единствено зачеркването на Ивайло Чочев, а колкото до другите, то нивото е почти изравнено и ако се изпратят повиквателни на 4-5 други момчета, то коренна промяна няма да видим. Ясно е, че всеки има в главата си “свой” оптимален състав и схема на игра, но правото да ги определя е на селекционера. Проблемът е, че и Чочев, и Краев, който е в добра форма, трудно биха променили изцяло облика на отбора, но решението е на Кръстаич и той носи отговорност за него.
Да, но все пак футболист от Втора полска дивизия, резерва в Левски, Антов почти не играе за Монца, момче от изпадащ отбор в Израел…
– Ще се повторя – Кръстаич е треньорът и думата е негова. Той трябва да получи необходимото време, защото е избран. И ако поредният избор се окаже грешен, както се отчиташе до момента с неговите предшественици, то нормално е този, който ги назначава, да поеме отговорност, защото вече много години си мием ръцете с треньори и футболисти и винаги само и единствено те са виновните.
Точно преди година загубихме от Катар с 1:2, а сега паднахме от Унгария, но от БФС не спират да твърдят, че работят – какъв е резултатът от работата им?
– Националният отбор е лицето на всяка футболна федерация, а това, което видяхме срещу Черна гора и в Будапеща, както и нивото на клубния ни футбол, ни кара да мислим, че ако наистина работят много, то явно го правят грешно.
В този период Борислав Михайлов се похвали със закупуването на топкохвъргачка и криосауна…
– Да, неща, които в Европа се използват отпреди 20 години. А и вижте – на аборигените, ако им занесете компютър и им го оставите, то това не значи, че сте ги направили програмисти. Не казвам, че нашите играчи са аборигени, но за да са конкурентоспособни на футболистите по света, то с тях трябва да се работи. Ние отстъпваме във физическо и в тактическо естество. Не можем да отговорим нито на динамиката, нито на агресията на противниците. За съжаление, момчетата го виждат и си го признават, а това определено влияе на самочувствието и психиката им.
Не видяхте ли поне нещо хубаво от тези два мача?
– Какво хубаво да видя? Хубавото бе, че през второто полувреме унгарците намалиха оборотите. През първата част ни вкараха 3 гола, създадоха 5-6 чисти голови положения, а ние минахме центъра два пъти и изглеждахме нелепо и безпомощно. Но всичко това не бива да ни изненадва. Нивото ни се видя още срещу Черна гора, които демонстрираха повече опит, класа, самочувствие… В онзи мач Кирил Десподов имаше една-две хубави ситуации, но не успя да ги развие докрай, а капитанът затова е такъв, за да може да вземе правилните решения в точния момент и да поведе отбора. От него се очакваше да докаже класата си, защото е добър футболист и да поведе отбора. Към този момент си мисля, че можем да сме спокойни само за вратарския пост, където имаме Дани Наумов и Светльо Вуцов.
