-
-
Липсата на качествена подготовка на българските треньори за работа с деца е основният проблем за състоянието на детско-юношеския футбол. Това изтъкна Виктор Кирков, изпълнителен директор на „Спортс Мениджмънт България“, в „Актуално студио Дерби“ на KotaSport.com, водено от Георги Симеонов.
„Увеличеното финансиране и въвеждането на актуални софтуерни продукти за анализ на тренировките и мачовете няма да промени съществено ситуацията в детско-юношеския футбол в страната. Българските треньори масово са неподготвени… Не съм чул в треньорската школа да се изучават педагогически похвати за работа с непълнолетни футболисти. Самите треньори са в „небрано лозе“. Завършвайки академията, отиват на терена да работят с децата, и не знаят как да общуват с тях. Много от треньорите дори нямат деца, за да имат поне някаква опитност от вкъщи… Много от талантите се унищожават в ранна възраст, именно заради липсата на подход към тях. Масово в общежитията в големите клубове няма възпитатели. И основаната работа, която трябва да свърши клубът, да възпита децата, не се случва”, подчерта Виктор Кирков и изтъкна, че първото, което е необходимо да се направи като корекция, е да се наблегне на подготовката на треньорите.
Спортният мениджър припомни, че от години от държавата се инвестират средства в стадиони, които остават празни, както и във футболни клубове, което не е съвсем ясно как е спомогнало за развитието на футбола в страната. Виктор Кирков изрази съмнение, че това, което се планира на база на концепцията на бившия национален селекционер Красимир Балъков ще даде резултат. Една от причините е, че повечето от децата тренират в по-малки академии, а не в детско-юношеските школи на големите клубове, където ще бъдат концентрирани средства. Идеята на БФС да се отдели финансиране за 15-20 клуба на базата на лицензионни критерии едва ли ще доведе до положителна промяна. Все пак само в София има близо 80 футболни школи. „Очевидно е, че не се работи както трябва и не е причината, че няма средства“, изтъкна Виктор Кирков, визирайки големите академии, в които винаги е имало средства.
Спортният мениджър припомни, че в началото на лятото е изпратил на министъра на спорта Красен Кралев 10 предложения за промяна в детско-юношеския футбол.
„Ако бяха взети под внимание в началото на сезона, мога смело да твърдя, че вече щеше да има наченки на някаква промяна в мисленето на хората. Защото ние не можем да си мислим, че въвеждането на компютърна технология или даването на повече пари ще промени нещо. Не, това нищо няма да промени. Ще се промени, когато са подготвени треньорите. Когато манталитетът на треньорите е подходящ те да бъдат възпитатели на тези деца. Какъв е смисълът от закупуването на скъп софтуер за анализ на тренировки и мачове, когато нямаш подготвени хора, които да се възползват от този продукт“, сподели Виктор Кирков.
Той припомни, че в повечето школи родителите финансират футболните занимания на децата си. „Обикновено родителите заплащат за наем на терените, за възнаграждения на треньорите, за екипировка, за лагери, за участие в първенства и турнири на децата си, а в крайна сметка клубовете след това ще искат пари за изграждането на тези футболисти? Много от клубовете съществуват на гърба на родителите. В един момент някое трениращо в техен отбор дете става на 18 години, трябва да подпише първи професионален договор и клубът казва: „Ние участвахме в изграждането му и трябва да вземем между 10 и 30 хиляди лева за това”. А по-скоро те са се упражнявали на гърба на това дете с оглед на нивото на подготовката в момента на голяма част от българските треньори”, коментира Виктор Кирков и допълни, че този въпрос трябва да се регламентира чрез контрол на плащанията от родителите. Той изтъкна, че в момента един родител не може да претендира, че участва в изграждането на детето си, защото парите, които плаща на клуба, влизат под формата на членски внос или дарение с идеята да не се заплаща данък върху тях.
