-
-
Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му! Добрата, стара житейска сентенция често ни напомня, че не бива да се примиряваме и ограничаваме пред реалностите, а да се борим да достигаме неподозирани дори от самите нас върхове. Неподозирана симбиоза се получи за тези близо 6 месеца и между Велислав Вуцов и габровския Янтра във Втора лига. 56-годишният специалист пое на пожар „ковачите“ през април и след като скорострелно извади тима от дъното на таблицата, заличавайки всяка мисъл за изпадане при аматьорите, впоследствие през лятото Вили изигра своеобразно „танго на принципа тръгвам-оставам“ с клубното ръководство, за да торпилира „зелено-белите“ в челото на класирането и да накара цяло Габрово да мечтае за завръщане в елита. За своите 104 лета съществуване местният отбор е влизал точно три пъти в групата на майсторите – 1970, 1973 и 1990, като при последната промоция Янтра се задържа три сезона в „А“ група, а в първия от тях 15 мача записва и юношата на Левски – Велислав Вуцов. Младият полузащитник прави това, което легендарният му баща Иван Вуцов не съумява да стори в родното Габрово,
а именно да играе в елита за местния тим. Вуцов-старши напуска балканското градче още щом навършва пълнолетие и се отправя към Ботев (Пловдив), откъдето ще изкачи висините, печелейки с Левски две титли (1965 и 1968) плюс една купа на страната (1967) и записвайки 24 участия за България, включително три мача на Мондиал 1966 в Англия. Впоследствие „синята“ легенда прави супер кариера и като треньор и национален селекционер (1 титла и 2 купи с Левски, участие на СП 1986 в Мексико), а като деятел и функционер в БФС доказва организаторските си и мениджърски качества и дори си печели прозвището Сивия кардинал в ерата „Иван Славков“.
Велислав не успява да повтори постиженията на баща си, който е обявен за футболист №1 на XX век на Габрово. Митарстванията на Вили като футболист включват испанския Авилес (1992) и австрийския Санкт Пьолтен (1995). Като треньор е далеч по-успешен, като екстравагантността му край тъчлинията и пиперливият му език пред микрофоните, особено спрямо съдиите, му печелят както множество почитатели, така и редица врагове. През 2002-а съдбата изпраща Велислав Вуцов за сефте в Габрово, като за два-три месеца специалистът печели единствения трофей в историята на Янтра – Купата на Аматьорската лига, и вкарва тима в „Б“ група след драматичен бараж с Шумен, спечелен с 2:0 в Севлиево.
Цели 21 години по-късно Вили не е просто треньор на „ковачите“, а се превърна в Обединител! Както с работата, резултатите и откровеността си пред габровската футболна общественост, така и със здравословната битка, която поведе. Диабетът надали е най-опасното заболяване на света, всеки от нас има близък или познат, който има проблеми с кръвната захар, но последствията върху мобилността и подвижността на Вуцов се оказаха по-сериозни от очакваното.
„Аз в момента съм, да не кажа жив труп, но нямам нищо. Каквото съм имал в живота да го направя, съм го направил – три деца отгледах, големи са и се оправят сами в живота, имат си професии. Жена нямам, баща ми го изпратих, майка ми да е жива и здрава колкото й остава…“, призна с болка в гласа Вили през уикенда след успеха на Янтра с 1:0 като гост на Спартак (Плевен), който футболистите посветиха именно на него.
„При мен сега е тежка борба, изкарах много време по болници на силни инжекции и лекарства, но това, за което си заслужава да се боря, е да довърша започнатото заедно с момчетата преди два месеца – да докараме този отбор на Янтра дотам, където първо те заслужават, второ – хората искат да го видят, и трето смятам, че е реално да се случи“, отсече Вуцов и за пореден път индиректно заяви целите пред „зелено-белите“ – класиране в Топ 3 и борба за влизане в Първа лига докрай.
Привържениците в Габрово естествено тръпнат да доживеят подобен подвиг от Янтра, но преди това всички са готови да подкрепят своя Обединител в по-важната битка – тази срещу диабета. Оправяй се бързо, Вили! Футболът у нас има нужда от повече „луди“ като теб…
Владимир Иванов/ „Мач Телеграф“
