-
-
ПФК Левски преживява няколко бурни етапи от своята история. След 1990 година се нвлиза във времената мутрите. Статията е от 1996 година и отразява реалностите в българския футбол и в самия клуб Левски.
„В петък вечерта ВИС-2 стана генерален спонсор на ФК „Левски“. От едната страна договорът бе подписан от президента на сините Томас Лафчис и от техническия директор Андрей Желязков. От другата – от изпълнителния директор на ВИС Чавдар Писарски и от вицепрезидента Йовчо Кьосев.
„Има много отбори на запад, които играят с изписани на фланелките застрахователни фирми. Те са доста добре обезпечени материално“, обясни Желязков. Проблемът на Желязков, „Левски“ и клубните фенове е доколко ВИС може да се нарича застрахователна компания.
Вярно е, че от години най-популярният български клуб изпитва постоянни финансови затруднения. От два сезона насам стратегията на „Левски“ е неизменно да се купуват млади и перспективни, но евтини играчи. И тази есен, както често напоследък, на „Герена“ даже бавят заплатите.
Веднага обаче изникват въпроси към президента Лафчис. От няколко месеца насам той постоянно се кълне, че докато е начело на „Левски“, клубът никога няма да се обвърже с някоя от силовите групировки. Той винаги е казвал, че навлизането на мутрите в нашия вътрешен футбол го е пратило на дъното.
Обвързването му с ВИС-2 изглежда като опит да се бие по противника с неговите оръжия, въпреки че това естествено се отрича. Другият вариант е, че единствено борците са склонни да дават пари с неясен произход при сегашната организация на клубния футбол.
„Остойностяването на договора е единствено чрез рекламата, която ще ни прави „Левски“, и по никакъв друг начин“, кълне се рекламният директор на ВИС-2 Асен Димитров. Точно той е човекът, който е убедил шефовете на компанията да сключат договор с „Левски“.
„Ние сме генерален спонсор, а не генерален разрешител на проблемите на отбора в първенството. Те се решават на терена“, твърди и Йовчо Кьосев.
От ВИС обещали да не се месят изобщо във футболните въпроси, като например селекция и премии. Бил изготвен точен бизнесплан, според който рекламата по фланелките и останалата част на екипите, както и рекламата на стадиона, се равнява на около 20-30 000 марки за всеки мач на „Левски“. ВИС има условие клубът да не рекламира нищо друго.
Всичко това звучи твърде професионално и коректно, но в изявленията от двете страни се промъкна един доста интересен детайл. „Клубът ни потърси“, казаха от ВИС. „Изключителен принос за сключването на договора има г-н Желязков“, заяви Асен Димитров.
Така всичко, свързано с „Левски“ в последните седмици, придобива съвсем различно значение от това, което му се придаваше досега. То прилича на добре планирана и изиграна постановка.
Какво всъщност се случи? На мача с „Нефтохимик“ в София миналата събота избухна голям скандал. Той резонира и на другия ден, когато шефове на всички големи клубове, изпълкомът на БФС и съдии се събраха на една на пръв поглед съвсем конвенционална среща.
Срещу „Нефтохимик“ Андрей Желязков влезе на терена, за да ругае и бута съдиите, недоволен, че е изгонен един играч на „Левски“. После сините демонстративно недоволстваха и от други решения на реферите.
Веднага след мача съдията бе наречен поръчков. Освен това бе съставена протестна декларация, която формално бе насочена срещу БФС, но сензационно започваше така: „Ние подкрепяме протеста на г-н Христо Стоичков…“ Стоичков, както е добре известно, е рекламно лице на ВИС.
По същото време Желязков призна, че червеният картон може би е бил справедлив. Той всъщност никога не каза, че играчът не е бил изваден правилно от съдията. Въпреки това спокоен човек като него влезе на терена точно по този повод. Той даже си позволи жестове към трибуните, които от мнозина бяха изтълкувани като подкана публиката да слезе на терена и да се саморазправи с реферите.
На другия ден Томас Лафчис излезе бесен от въпросното заседание и заяви, че не може така да се прави футбол и че „Левски“ ще реагира срещу страшните неща, които стават в първенството ни. Дори си позволи да вметне, че изборът на нов спонсор е свързан с планираните на „Герена“ контрамерки.
Абсолютно сигурно е, че Желязков можеше да не влиза на терена. Той го направи така, че да се създаде впечатление, че „Левски“ е онеправдан. Всъщност това не бе точно така в този мач.
Лафчис пък трябваше да търси начин за завой по отношение на досегашните си твърдения, че никога няма да се обвърже с мутрите. Той дори има зад гърба си случай, когато фактически каза, че ВИС може да влезе в управата на клуба, и после се отрече от думите си.
Затова той направи скандал в неделя и намекна, че е изправен до стената и няма друг начин да реагира освен този, който вече се очакваше.
Очевидно „Левски“ флиртуваше, но не с ВИС-2. Андрей Желязков отдавна бе подготвил почвата за договора. Оставаше публиката на сините, която някои изчисляват на 1 милион души в България, да бъде накарана да повярва, че „Левски“ няма избор. Клубните шефове изиграха картите си в една ситуация, в която всеки запалянко би им повярвал. Остава да се види дали все пак това доверие ще продължи поне толкова дълго, колкото ще е договорът с ВИС-2 – за два сезона.“
21 октомври 1996 година
(Капитал)
