-
-
Вратарят на Лудогорец Владислав Стоянов говори Gong.bg. Стражът, който бе извън терена близо три години заради тежка контузия, се завърна в игра и изигра два мача като титуляр в efbet Лига.
– Здравей, Владо! Къде те намирам в момента?
– Вкъщи съм в момента, заедно със семейството. Спазвам карантината и помагам с каквото мога у дома.
– Как преминава един твой ден?
– Ставам заедно с детето, оставам съпругата ми да си почине. Правя закуска, играя си с детето, след което решаваме какво ще обядваме и мислим какво да правим вкъщи като цяло. Един от двамата пазарува, по цял ден сме вкъщи и като цяло е пълна скука, но такова е положението.
– Вероятно в тези условия е трудно за един професионален спортист да поддържа форма?
– Трудно е, но засега успявам да се справя. Не е същото като тренировките. Футболът не е индивидуален спорт, колективните тренировки няма как да се заменят, но положението е такова и трябва да помогнем с каквото можем на всички хора, за да отмине бързо пандемията.
– Научихме за една инициатива на вас футболистите на Лудогорец, свързана с извършени дарения. Разкажи ни малко повече.
– Да ви кажа само бях информиран за нея. Предполагам обаче, че повече детайли ще знае капитанът Дяков. Аз бях напълно съгласен да помогна с каквото мога, но за повече детайли се обърнете към него.
– Ти беше част от групата, която летя за Милано. Вие бяхте сред първите, които се изправиха челно с изискванията на ситуацията и вируса. Как се чувстваше в онзи момент?
– Според мен тогава и ние не осъзнавахме съвсем каква е ситуацията и имаше известно мрънкане от страна на футболистите. Още като пристигнахме там бяхме инструктирани специално, не излизахме, освен за тренировки и за вечеря. Всичко беше много стриктно, а същевременно гледахме италианците по улиците да се разхождат без никакви маски или предпазни средства. Тогава ни беше странно, но както видяхме тази небрежност им изигра лоша шега. Сега осъзнаваме, че това е бил правилният подход и затова се опазихме от евентуална зараза.
– Във вашия клуб има много чужденци. Чувате ли се с тях и как се справят те със ситуацията, която навярно е по-особена от тяхна гледна точка?
– На повечето от играчите семействата им са тук, но разбира се не е приятно. Близките все пак са им тук. За тези, чиито семейства не са тук, е по-трудно. Всеки е разтревожен в момента и има нужда да е до семейството си, но нямаме право на избор. Гарантирам за всички съотборници, че са съвестни момчета и много отговорни към мерките.
– Футболните институции у нас излязоха с няколко варианта за завършване на първенството, което да стартира отново през май. Каква е твоята лична позиция, трябва ли да бъде доиграно първенството през твоята перспектива?
– Не мога да кажа как и кога да се доиграе. Като футболист искам да се доиграе, разбира се, всичко го искаме. На първо време обаче най-важно е човешкото здраве, така че мисля, че отговорните за вземането на решението ще намерят най-добрия вариант за запазване на здравето на хората, нас футболистите, както и феновете. Надявам се този вирус да отшуми скоро и да имаме възможност да завършим първенството.
– Говори се за различни мерки за подпомагане на оцеляването на футболните клубове, сред които и намаляване на трудовите възнаграждения на футболистите. Ти как би реагирал на подобен ход?
– Това е въпрос на обсъждане. Смятам, че ще се съберем при първа възможност, но при нас няма обсъждане за момента по този въпрос. Футболът е колективен спорт, така че не мога да вземам еднолични решения за никого. Ако се стигне до подобна мярка вярвам, че ще съберем, ще обсъдим и ще преценим кое е най-подходящото за ситуацията. Смятам, че ще се разберем, тъй като ръководството е напълно коректно към нас, винаги е било така и смятам, че това няма да се промени и сега.
– Очакваше се да си сред избраниците на Георги Дерменджиев за мача с Унгария. Имал ли си разговори с него относно евентуалното ти избиране за срещата?
– Не сме говорили, защото малко преди да бъдат обявени списъците за срещата беше обявено извънредното положение. Не сме говорили нищо конкретно и сега няма смисъл да се спекулира на фона на сегашната ситуация. Те знаят, че аз винаги съм готов, ако решат, че ще съм от помощ за отбора. Нека всички сме здрави, да започне шампионатът отново и ако юни месец има дати за мачовете ще видим дали съм сред избраните.
– С теб или без теб все пак едно е ясно – някога в бъдещето мач с Унгария ще има. Какви са нашите шансове според теб?
– Без да се изхвърляме мисля, че имаме сериозни шансове. Ние в България все още живеем със спомените от 94-та година, но слаби отбори в Европа няма вече. Хората навсякъде се развиват и дори футболни джуджета като Малта, Люксембург и Фарьорските острови постигат много по-добри резултати. Всички надграждат, само ние леко деградираме. Георги Дерменджиев обаче е много опитен и смятам, че ще подбере правилните хора. Дай Боже с подкрепата на публиката да имаме малко късмет и да успеем да се класираме.
– По някакъв начин може би те гони лек карък. Чака 3 години, за да играеш отново футбол, тъкмо заигра, но футболът от своя страна спря.
– Ами да, може би има нещо такова. Това не го мисля обаче. Мисля за собственото си здраве и това на семейството и близките ми. Трудно е положението в световен план, така може само да се надяваме и да чакаме да се излекуват всички.
– Мотото на Лудогорец е „най-доброто предстои“. Ако трябваше да добавиш няколко думи то как би завършил изречението „Най-доброто предстои, защото…“?
– Ами защото Лудогорец доказа през годините, че винаги надгражда и се стреми да постига все по-добри и по-добри резултати. Вярвам, че това ще продължи като тенденция и занапред.
