-
-
След точно 965 дни футболист номер 1 на България за 2014 г. Владислав Стоянов се завърна на терена. Той записа 90 минути при загубата на Лудогорец II от Хебър с 0:3. Естествено, в този мач не резултатът бе най-важното нещо, а влизането в игра за перничанина. Той претърпя цели 8 операции, кариерата му бе пред прекратяване, а дори неговият крак можеше да бъде ампутиран. Всичко това обаче вече е в миналото. Вчера 32-годишният Стоянов даде интервю за „Меридиан Мач“.
Владо, как се чувстваш отново на терена след над 2,5 години извън игра?
– Все едно съм на 16 години (смее се). Истината е, че усещането бе странно. Първи официален мач от толкова много време… През първото полувреме мислех не само за случващото се на терена, но и за здравословното си състояние. Всичко обаче беше наред. Беше важно как ще реагира коляното ми. Но ето, че няма проблеми, дори и 24 часа след пълните 90 минути, които записах срещу Хебър. Наистина се чувствах все едно за първи път играя футбол изобщо. Наистина чувството беше много приятно, напрежението беше много голямо, но се радвам, че успях да се завърна на терена. Независимо от головете, радостен съм, че успях да изиграя мача, да се чувствам
добре и чисто физически да завърша мача здрав, без проблеми.
– Видяхме те да тренираш на пълни обороти на „Корнея Ел Праг“ в Барселона и определено изглеждаш във форма…
– Така е, наистина. Сега тежа 87 килограма. Толкова не съм бил от 2012 г. Все поддържах 88-89 килограма. Чувствам се много добре, а целта ми е да сваля още поне 2 килограма.
– Няма как да не те върнем на периода, в който беше извън терена. Какво бе усещането тогава?
– Вече съм го забравил. Миналото – било лошо, било хубаво, не можем да го върнем и да го променим. Във всяка една ситуация човек трябва да влага позитиви. Аз винаги намирам и в най-лошото нещо позитивното. Трябвало е така да стане, може би е за добро. Изобщо не се връщам назад. Какво можело да бъде, как можело, защо можело – станало е, минало е. Фокусът ми е напред, да бъда здрав и да радвам феновете и самия себе си с изявите на терена.
– Определено показа огромна упоритост и воля и нито за миг не се предаде.
– Дори докторите се учудиха на моята упоритост и воля, но аз съм позитивен човек и винаги съм гледал позитивното. Казах им още първия ден, че ще се завърна.
– Кой беше човекът, който ти даваше най-много сили?
– Това, което ми даваше сили, определено е жена ми, която беше до мен при всяка ситуация. Също така искам да благодаря на ръководството на Лудогорец и на собствениците, които не са ме оставили и за един ден. Във всеки един момент някой от ръководството ми е звънял, помагал с каквото може. Не съм оставен на произвола на съдбата, така че им благодаря. Също така на моите приятели, които ме подкрепиха. И на тях искам да благодаря. Това ми даваше сила да продължа напред и да се завърна, тъй като за мен футболът не е само работа, а страст, футболът е една игра и аз отново искам да изпитвам удоволствието от нея.
– Вече играеш за дублиращия тим във Втора лига. Кога ще се завърнеш в първия тим?
– Коментирали сме с ръководството, с треньорския щаб на първия и втория отбор. Пред мен перспективата е до зимата да изиграя максимален брой срещи. Ако съм в добро състояние, да се намери и мач за първия отбор, някой с по-малко напрежение. След това искам да направя една силна зимна подготовка и да имам реален шанс да се боря за титулярно място.
