-
-
Илиан Илиев остана непобеден и в шестия си мач, откакто стана национален селекционер. Балансът му дотук включва една победа над Танзания и пет равенства срещу европейски държави, които никак не са слаби. Така Илиев за момента се справя много добре както на клубно, така и национално ниво. Силното му начало с „трикольорите“ съвпадна с второто място с Черно море в първенството, което беше историческо постижение за варненския тим.
Като цяло за днешните времена практиката един треньор да води едновременно клубен отбор, както и националния не е много често срещана – както в България, така и в Европа. През 21-и век БФС прибегна до този ход само веднъж и то за кратко. През юни 2007-а Станимир Стоилов водеше Левски и бе ангажиран само за двете европейски квалификации срещу Беларус. Той е един от примерите за най-успешно справилите се, тъй като победихме и в двата мача – 2:0 като гост и 2:1 като домакин. Тези два успеха съвпаднаха с пиковия му период като треньор на Левски, тъй като през 2007-а той спечели требъл със „сините“ – титла, купа и Суперкупа.
Но не само Стоилов е пример за това, че ходът с човек, който води паралелно клубен и национален отбор, често е успешен. Такъв случай имаме още в най-далечното минало – в средата на 30-те години на 20-и век. Става дума за унгареца Карой Фогъл. Той прави тима на столичния Спортклуб шампион през 1935. Малко преди това води националния отбор, с който записва приличния за времето актив от 3 победи и 5 загуби. Отчасти има и заслуга за спечелената от нашите втора балканска купа през 1935-а. Престава да бъде национален селекционер малко преди спечелването, но съставът е готвен и обиграван и от него. Австрийският специалист Франц Кьолер също е бил национален селекционер, като в България е водил много успешно Славия. С „белите“ има три шампионски титли през 1939, 1941 и 1943 година.
В годините при социализма практиката даден специалист да е зает в някой водещ клуб и в националния отбор зачестява. Не са малко и случаите, когато въпросният треньор не е сам начело на българския национален отбор, а е в дует, трио, че даже и в квартет с още трима.
Един от големите ни международни успехи – третото място на Олимпиадата в Мелбърн през 1956-а идва с двама наставници – Крум Милев и Стоян Орманджиев, като първият паралелно с националния отбор води и ЦСКА – също доста успешно, тъй като тогава е в ход най-голямата хегемония на „червените“. Първото класиране за световно първенство – в Чили през 1962-а, пък е изковано от тандема Георги Пачеджиев – Кръстьо Чакъров. Вторият от двамата по същото време води и Левски. Дългогодишният наставник на Ботев – Георги Генов – също за кратко води олимпийския ни отбор, а като период това съвпада с най-големите му успехи с „канарчетата“ – спечелването на купата през 1962-а, сребърните медали през 1963 и четвъртфиналът за КНК през 1962/63. Второто ни класиране за световно първенство през 1966-а е изковано година по-рано, като начело на България по това време е големият чешки специалист Рудолф Витлачил. През 1962-а той извежда Чехословакия до финал на световното първенство в Чили. А през 1965-а, когато класира България на световното първенство в Англия, пък става шампион на България с Левски.
През есента на 1966-а начело на националите е Добромир Ташков, който пък същия сезон извежда Славия до полуфинал в турнира за КНК. През 1968-а пък Георги Берков класира националния отбор на финала на Олимпийските игри в Мексико Сити. По същото време Берков е начело на много силен тим на Локомотив Сф, който през 1968-а завършва трети в първенството, но записва по две победи над Левски и ЦСКА, които завършват първи и втори. Янко Динков пък води в няколко олимпийски квалификации националите по време на най-силния период на Марек в края на 70-те години, като начело на дупничани също е той.
Последното ни класиране на световно първенство беше със селекционер Христо Бонев. В един период от квалификациите Зума водеше и Локо Сф, макар и не толкова успешно, колкото държавния тим.
Остава да видим дали и Илиан Илиев ще се впише с още успехи сред добрите примери, каквито имаме доста в историята./ „Мач Телеграф“
