През последните няколко месеца разговарях с редица бивши футболисти на Левски, бивши треньори, всякакъв тип фенове на клуба, както и с колеги журналисти. Много от тях ме питаха защо не обелвам дума срещу Делио Роси и защо го защитавам. Винаги имах един и същ довод – трябва време, а и ми омръзна последните близо 10 години да гледам едно и също – смяна на треньори през 3-4 месеца, на всеки шест месеца пълна промяна в отбора. Твърдях, че това няма ефект и няма как да бъде полезно. Този филм сме го гледали. Смятах, че трябва време и търпение.
Чакахме зимната подготовка и селекция, а нещата станаха по-зле. Левски не може да победи нито един отбор от първата шестица. Левски стана още по-зле след подновяването на сезона.
Съжалявам, но вече не ми се търпи и мълчи. Времето мина, търпението свърши. Явно Делио Роси не е за Левски. Може би не е за нашия манталитет. Може би играчите го бойкотират, но за да се случва това вината пак е в треньора. Явно не може да овладее съблекалнята. Явно просто Пророка от Римини е време да се прибере отново там.
Истината е, че Левски не прилича на клуб, не прилича на отбор. Левски играе грозен футбол, ако може въобще това да се нарече футбол. Левски няма идентичност, няма духа на гранд, няма духа на отбор, който иска да постигне нещо. Дори прословутата защита на Роси вече не е същата и пуска голове всеки мач. Футболистите показват отчайваща форма, а това е „благодарение“ на италианеца и неговите помощници.
На „Георги Аспарухов“ всички изглеждат така сякаш мачовете в първенството са без значение и се повтаря само „Купата, Купата“. Да, но не може, немислимо е, клуб като Левски да отписва която и да е надпревара. Не може да гледаш на мачовете от Първа лига като на контроли и да приемаш нормално загубите от Ботев, Берое и който и да е друг. Не знаеш какво причиняваш на феновете погазвайки историята и ценностите на този клуб, който винаги се е борил за победа, дори в контроли.
Знае се, че има мрънкане от футболистите срещу характера и методите на Делио Роси. Предполагат се бойкоти, предполагат се какви ли не неща. Спекулира се кои български футболисти правят най-много грешки, след като пият кафе с видни фигури от миналото на Левски. Но нито едно от тези неща не може да бъде оправдание. Вече оправдание няма.
Делио Роси всяка седмица започна да повтаря едно и също – срам ме е.
*“E ci si vergogna, il signor Rossi. Ci vergogniamo di te perché sappiamo cos’è Levski, e voi ovviamente no“. За да ме разберете.
Ясно е обаче, че вината не е само в Делио Роси. Тя е във всички в клуба. В Левски от години не се работи правилно, а явно това ще продължи. В Левски няма дори кой да обясни на чужденците какво е този клуб за България. Няма да забравя думите на Обертан след 3 месеца в клуба: „Не знам кой е Гунди. Никой не ми е обяснил“. Така няма как да стане. Във всеки клуб в света първото нещо, което правят е да запознаят новите футболисти с историята на клуба, с ценностите му, с посланията, с легендите, с историческите мигове. За да знаят, за да носят с гордост фланелката и да се борят за нея.
Ясно е, че за Левски останаха няколко мача, които трябва да измият срама. Двата за Купата, както и тези в първенството с Лудогорец и ЦСКА. Делио Роси бил турнирен боец. Добре, явно ще го видим дали е такъв. но дори и Купата май не трябва да спасява поста му. Делио Роси има само една задача пред себе си – да си тръгне с достойнство, което означава спечелена Купа.
А през това време ръководството да запретне ръкави и да намерят нов треньор. Но не някой, който вече е минал от тук. И колкото по-рано започне той работа, толкова по-добре ще влезе в следващия сезон клуба. Защото всички знаем, че беше грешка и да оставяш Николай Митов след баража с Верея, за да провали и участието в Европа. И тя не трябва да се повтаря.
*„И ние се срамуваме, г-н Роси. Срамуваме се повече от вас, защото знаем какво е Левски, а вие явно не“.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ