-
-
В ЦСКА-София всяко лято се провежда проветряване на съблекалнята, като си тръгват поне половин дузина футболисти и се привличат още толкова. Настоящото не направи изключение и на „Армията“ досега дойдоха 7 нови играчи, а от предишния престой на Нестор Ел Маестро насам не е имало лятна селекция с по-малко попълнения. Кои футболисти пристигнаха в Борисовата градина от лятото на 2018-а досега и колко трансфера всъщност се оказаха успешни? Защото продължаващото голямо текучество е категорична самооценка за грешки в селекционния процес. Припомнете си някои от тях, както и някои трансферни удари, които ЦСКА-София успя да осъществи.
Основна задача на селекцията на ЦСКА-София през лятото на 2018 година, когато треньор бе именно Нестор Ел Маестро, бе да се намери заместник на продадения в Китай голмайстор Фернандо Каранга. И тя бе изпълнена. От Беленензеш пристигна друг бразилец – Мауридес, а под наем беше привлечен Али Coy. Първият започна престоя си на „Армията“ по шеметен начин – с 9 попадения в 10 мача. После обаче головата му форма спадна, но все пак червените успяха да го спазарят за много добри пари в Китай. Тогава на сцената излезе гамбиецът Coy, който бе закупен от Киево и за общо 2 сезона и половина се превърна в чужденеца с най-много голове в историята на ЦСКА-София и бе пласиран в руския Ростов. Армейците успяха да продадат и още двама от привлечените през лятото на 2018-а футболисти – Жанио Бикел и Евандро. Клубът не задържа за постоянно преотстъпения от Сент Етиен бърз, но неефективен Жоржиньо, който после отиде в Лудогорец, а скоропостижно се раздели и с грешника при загубата с 0:1 от Левски в началото на 2019-а Стивън Перейра. Вратарят Данте Стипица така и не получи шанс да се докаже и след това се утвърди в полския Погон.
Лятната селекция от 2019 година бе разделена на две. Безспорен трансферен удар бе привличането на Брадли Мазику – един от най-качествените и постоянни футболисти в родния шампионат в последните кампании. Добър ход се оказа и взимането на Греъм Кери, избухнал под ръководството на Стойчо Младенов и вкарал тима в групите на Лигата на конференциите. След голямо търпение от треньорския щаб и фенове пък Густаво Бусато също отбеляза страхотен прогрес и стана водеш вратар в първенството. Тук са обаче и големите издънки с Вив-Соломон Отабор, Денис Давидов и Диего Фабрини, който напусна „Армията“ в същия трансферен прозорец, в който пристигна. Тони Уот за пореден път демонстрира, че британските нападатели не виреят на Стария континент, а Томи Юрич използва Борисовата градина за санаториум, където да му плащат, за да се възстанови от контузията си, преди да се завърне в Австралия. Ковид пандемията прекрати преждевременно престоя на опитния и стабилен Раул Албентоса, който още с първия си мач вкара ред в червената отбрана. Най-голямото разочарование пък бе един от най-скъпоплатените в червената история скандалджия Юнус Санкаре, който имаше повече изцепки, отколкото силни мачове за ЦСКА-София.
Съотношението 50:50 се запази и през лятото на 2020 година, когато ЦСКА-София привлече осем футболисти. Най-големите разочарования бяха свързани с дошлите под наем от английския Уотфорд Джером Синклеър (най-младият играч с официални минути в историята на Ливърпул) и Адалберто Пеняранда (световен вццешампион за младежи с Венецуела). Те бяха привлечени на пожар заради пропадналия в последствие трансфер на Али Coy в Дижон. И крахът на тази сделка спаси ЦСКА-София! Защото Синклеър и Пеняранда не изиграха ниmo един запомнящ се мач с червената фланелка, а фактът, че англичанинът прекрати кариерата си на 26 години, е показателен. Червените взеха още един играч под наем, който също се оказа провал. За уж един сезон Жул Кейта прекара около 4-5 месеца на „Армията“ и създаде съдебни неприятности на клуба. Той също още е без клуб три години по-късно… На другия полюс се оказа привличането на нидерландеца Матей, който се превърна в капитан и лидер на армейците. Бяха взети още Амос Юга, Тибо Вион и Георги Йомов, които се наложиха в титулярния състав (преди допинг скандала с родния играч). Централноафриканецът дори в момента носи капитанската лента в отсъствието на Матей и също е сред лидерите на отбора. Димитър Евтимов се показа като чудесен професионалист и макар да е втори избор под рамката, думата му се чува силно в съблекалнята и помага много за колектива.
След няколко сезона на добри, сполучливи и що-годе приемливи трансферни лета, през 2021 г. селекционните процеси на „Армията“ удариха дъното. От 8 привлечени футболисти ЦСКА-София не уцели с нито един! Достатъчно показателен е фактът, че само двама от тях взеха участие във финала за Купата на България, загубен от Левски. А с днешна дата, само две години след като са взимани, никой не е част от червените! Остава пълна загадка кой е гледал лицето Жуниор Нзила (трудно ни е да го наречем футболист) и по-важното – по каква причина е решил да го доведе на „Армията“. Достатъчно се изписа и за може би най-яловия футболист в червената история Яник Вилдсхут и аматьора преди да дойде на „Армията“ Йоан Бай. Мухар и Лам пък бяха най-слабите на терена във финала с Левски, а именно вторият сбърка фатално при победното попадение за сините. Вече забравихме, че играч с името Чатакович е бил в ЦСКА-София, а Калоян Кръстев така и не вкара гол в 31 участия с червената фланелка и в момента е резерва в Локомотив София…
Миналото трансферно лято също бе белязано от сериозни трансферни разочарования, сред които Дауда Бамба, който така и не се възстанови напълно от проблемите си с коляното, и Жираир Шагоян, продължаващ да играе свой собствен футбол на „Армията“. Бързо стана ясно, че нивото на Галин Минков е за резерва в Локомотив София, а Симеон Александров не успя да продължи позитивното си развитие от Септември и дори направи крачка назад. Сърбинът Туфегджич, за когото бе платена трансферна сума, също не оправда очакванията и дори за кратко в началото на този сезон беше изваден от групата на тима. Станислав Шопов не може да бъде основна фигура в ЦСКА-София, а най-солидно в състава се наложиха Кареасо, Назон и Линдсет. И към тримата може да има обструкции, като най-много са към норвежеца, който не се представя на тавана на възможностите си и продължава да се търси причината за това. Но все пак те бяха сред движещите сили в тима на Саша Илич, който можеше да направи ЦСКА-София шампион и продължават да са титуляри при Нестор Ел Маестро. Затова и тук съотношението е 50:50 и макар че не покри високите очаквания, миналогодишната лятна селекция беше крачка напред спрямо тази през 2021 г./ „Тема спорт“
