Серията от седем шампионатни мача на Пирин без загуба – 4 победи и 3 равенства, показва само едно – в Благоевград много късно задуха вятърът на промяната. Ръководството на орлетата се бе запънало като магаре на мост и дълго време отказваше да се вслуша в молбите на феновете, а и на всички трезвомислещи, да освободи северноирландския мениджър Уорън Фийни. Под негово ръководство Пирин изкопаваше дъно след дъно, а за първи път от дълги години насам имаше бюджет и организация, с които спокойно можеше да е в шестицата. Разполагаше и с гръбнак от опитни местни футболисти, а през есента и със скъпоплатени чужденци. И докато британецът бе доволен и повтаряше мантрата, че тимът е новак и преходът към елита е труден, нещата сериозно отиваха към изпадане и чак след като бяха изминали 17 кръга, в които бяха спечелени едва 12 точки, собственикът Пол Белогур бе убеден да смени любимеца си. От август до декември времето за Пирин бе пропиляно.
Заместникът на Фийни – Радослав Митревски, прави точно това, което се очаква от него. Той не действа като слон в стъкларски магазин, а с прости стъпки подреди отбора. Ясно бе, че няма нужда да учи Николай Бодуров, Петър Занев, Станислав Манолев и Светослав Дяков на футбол, както и останалите. Просто ги накара да свалят топката на земята, а не само да я ритат напред към Преслав Йорданов и Станислав Костов. И най-важното – реши проблема с вратарската позиция. През есента орлетата загубиха един чувал точки от слаби намеси на хората с ръкавиците. А след идването на опитния Янко Георгиев този проблем бе решен.
Така с приятен футбол, силни контри и инат в излишък, Пирин вече диша спокойно. И не само че вече не се притеснява за спасението си, но ако си изиграе правилно картите, ще влезе в шамарите за седмото място. Все пак в момента той е само на 5 точки. А шефовете трябва да ги е яд, защото дълго време отказваха да прогледнат. Ако го бяха направили, орлетата спокойно щяха да са в първата шестица. А Уорън Фийни по-рано щеше да е поел… шестодивизионния английски Уелинг Юнайтед.