Тодор Янчев е една от емблематичните фигури в най-новата история на ЦСКА. Той е трикратен шампион, носител на купата и два пъти печели Суперкупата на България. Дългогодишен капитан на армейците, а впоследствие и помощник-треньор в Борисовата градина. Той се съгласи да говори пред „Тема Спорт“, за да коментира процесите в ЦСКА-София. Ето какво каза той.
Г-н Янчев, преди няколко седмици медиите излязоха със заглавия „Тодор Янчев е готов за самостоятелна кариера“. Не смятате ли, че трябваше да предприемете този ход по-рано, или времето със Стойчо Младенов ви даде повече опит, знания и самочувствие?
– Когато приключих с активна състезателна дейност, реших да започна като старши треньор и като директор в Академия Царско село. Впоследствие обаче дойде предложението от Стойчо Младенов, което приех и смятам, че бе крачка напред за мен. Четирите успешни години в Кайсар и след това в ЦСКА ми помогнаха много. Научих доста неща. Придобих безценен опит, гледайки един от най-добрите български треньори. Сега вече смятам, че съм много по-готов да започна самостоятелна треньорска кариера.
Как гледате в момента мачовете на ЦСКА – като фен или опитвате през очите на професионалиста?
– В последните години, когато бях на терена, аз започнах да опитвам да следя събитията и да ги пречупвам през призмата на треньора. Нека не се залъгваме – играчите вече много повече подчиняват действията на своя собствен интерес, а много по-малко на отборна кауза. За футболистите е по-важно личното им представяне, а след това поставят отборните успехи. Именно поради тази причина исках да разбера как гледа на всичко това треньорът. Задавал съм си въпроса защо правим това или онова, защо в даден мач подхождаме по определен начин и т.н.
Какво видяхте от мача в Разград преди няколко дни?
– Видях един отбор на ЦСКА, който демонстрира характер, воля, дух, хъс за победа. Подобно желание и настроение не бяхме виждали в последно време. Определено поведението на футболистите ми хареса. Ако продължават по този начин, то те ще върнат и доверието на феновете. Привържениците искат да виждат точно такъв ентусиазъм.
Червените излязоха с остри нападки спрямо ВАР. Споделяте ли, че реферите ощетиха тима?
– Нека не коментираме тези неща, а да потърсим нашите грешки, да си извадим поуките, а и да оценим позитивите. ЦСКА създаде достатъчно положения и ако ги бе отбелязал, сега нямаше да говорим за съдийски грешки. Искрено се надявам да се продължи с това представяне и то да не се окаже изключение. Тогава нещата ще се случат.
Предстои домакинство на Хебър. Бившият ви съотборник, Владимир Манчев се изправя, срещу ЦСКА. Moже ли да се поставите на негово място. Колко трудно е да се изправи някой срещу отбора на сърцето си?
– Аз се изправих срещу ЦСКА, когато тимът бе във В група и бях начело на ФК София 2010. Гостувахме на „Армията“ и загубихме, но публиката ме прие много топло и това бе специален момент за мен. В такива моменти ти не можеш да се оставиш на сърцето да те води. Не можеш да бъдеш фен и да предадеш хората, които са те наели и са ти гласували доверие, но уважението винаги е много важно. Сигурен съм, че на Владо Манчев също ще му трепне сърцето, но това няма да му попречи да иска победата на своя Хебьр. Те вече спечелиха първа победа под негово ръководство, а той е един от много добрите млади български треньори. Надявам се да бъде посрещнат с любов от червените фенове, защото е дал много на ЦСКА, и да стане хубав мач на „Армията“.
Какво очаквате от този мач в събота. Могат ли пазарджиклии да поднесат изненада?
– Не, не вярвам. ЦСКА е по-класният отбор и не очаквам нищо различно от домакинска победа.
ЦСКА е безапелационен у дома и колеблив при гостувания – може ли да определим тази тенденция само като грешки на растежа, или има и нещо друго като липса на умения или манталитет?
– Нещата са комплексни, но нека не забравяме, че това е почти нов отбор. На треньора и на футболистите им е нужно време, за да могат да разгърнат потенциала си и да извадят максимума от себе си. Със сигурност червените трябва да демонстрират повече характер и самочувствие, когато играят далеч „Армията“.
Доколко бойкотът на организираните фенове влияе на представянето на отбора?
– Със сигурност оказва влияние, а и самите привърженици знаят това. Те са наясно, че имат силите да наклонят везните във всеки мач, независимо дали той е домакински, или при гостуване. Винаги съм усещал тяхната безценна помощ и сега това е коз, на който червените не могат да разчитат.
Дванадесет години като футболист и още 2-3 като помощник-треньор в ЦСКА… Подобни цифри май вече са немислими?
– За мен това време мина като миг. Щастлив и горд съм, че успях да бъда толкова дълго време в отбора на сърцето си и при толкова много треньори да бъда неизменна част от основния състав и да нося капитанската лента на ЦСКА.
Но не е ли малко тъжно, че в наши дни феновете на ЦСКА вече не могат да си създадат любимци… Идва някой, прави силен полусезон или два и си тръгва…
– Тъжно е, но не можем да очакваме нещо много по-различно от играчи от чужбина. За тях ЦСКА е просто стъпка в кариерата и етап от живота. Надявам се скоро школата на армейците да заработи по-добре или да се обърне повече внимание на млади български играчи, които осъзнават истински какво е ЦСКА като марка, институция, харизма… Точно те могат да бъдат носители на тези ценности, които искат да видят феновете.
Знаете, че феновете на ЦСКА много тежко приеха решението на Стойчо Младенов да започне работа в 1948. Единственото, което ще ви питам, е – вие имахте ли покана?
– Не бих съдил Стойчо Младенов за решението му. За мен той продължава да бъде една от най-светлите личности в историята на ЦСКА като играч и треньор. Постигнал е толкова много и не заслужава подобно отношение от привържениците на клуба. Аз имах разговори с ръководството на ЦСКА 1948, но не приех предложението.
Вярвате ли, че ЦСКА може да стане шампион този сезон и да сложи край на дълга суша без титла?
– Надявам се това да се случи.