-
-
Бившият елитен рефер Петър Янински даде обширно интервю за „Тема Спорт“. Както е известно той има остър език. Дни преди подновяването на пролетния дял Янински, който е ръководил над 100 мача в А група говори за промените в съдийството у нас с назначението на Виктор Касай, като се върна и към миналото и годините на мутрите във футбола.
Г-н Янински, нямаше ли опции за вас да работите в съдийството, във футбола?
– О, там не ме искат. Те ме изгониха. До 2010 година бях съдийски наблюдател, но след един семинар в Сливен ме махнаха. Тогава излязоха да ни четат лекции Илонка Джалева, Неделчо Чакъров… все хора, които никога не са свирили мач на „Васил Левски“. А аз подобни неща не търпя. Най-демонстративно станах от лекцията и напуснах. Отидох да си пия кафето. Стана голям скандал. Аз пуснах подписка до БФС тези да се махат. Оттам подписката се обърна срещу мен и ме махнаха. Оттогава – край, аз съм персона нон грата. Работата във футболния съюз вече е затворена страница за мен. Миналата година бившият вече шеф на съдиите Коце Гергинов ми се обади да се видим, с него сме в добри отношения, но му казах: Коце, не искам да се виждаме, защото, като те видят с мен ще те нарочат…
Но ето, че и без да се вижда с вас го махнаха, сложиха унгарецът Касай за шеф на съдиите…
– Махнаха го, защото не е удобен за много хора. Единствен излезе с лицето си и каза: Член на моята комисия има симпатии към определен отбор. И тогава Петър Петров се изпъчи и каза: „Не, не, аз съм левскар”. Аз още тогава очаквах, че постепенно ще махнат Гергинов. Просто скочи на човек, който е важен за системата и спомага тя да функционира по установения начин. Назначаването на Касай е унижение за българското съдийство. Виновен за всичко е управленецът на футбола у нас.
Петър Петров как така го върнаха за шеф на ВАР, след като беше председател на Съдийската комисия, но го махнаха?
– Ами поинтересувайте се кой стои зад него, на кого е човек и ще разберете как… Там нещата са много навързани и няма нищо случайно. Мен не ме учудва, че го направиха шеф на ВАР, защото знам как стоят нещата… Пак ви казвам, че той е важен човек за системата.
Ще се справи ли Виктор Касай с българското съдийство?
– Не мисля. Преди него нали имахме примера с Марк Бата, нещо да се промени?! Същата работа ще е и сега. Какво ще оправи? Ще взима огромна заплата, ще си щрака с пръсти и всичко ще си продължава постарому.
Има ли въобще оправия за българското съдийство?
– Има, но трябва да има и стабилни хора в управлението на футбола. Като назначиха Коце Гергинов за шеф на съдиите, прочетох следното изказване: „Най-после сложихме за шеф на съдиите човек с опит, бивш ръководещ съдия, свирил А група, международен рефер, сега е съдийски наблюдател, той е принципен, точен, коректен” и още куп такива суперлативи. И какво стана сега… освободиха го. А, за да те освободят има две неща – или си некадърен, или някой иска да те няма. Нали се сещате, че не са го махнали случайно…
Има ли шанс за промяна с Димитър Бербатов?
– Много е сложно. Един глас не му стигна предишния път… Сега битката отново ще е оспорвана.
Толкова ли е сладък кокалът?
– Сладък е. Много пари има там. И то при наличието, че от 2004 година не сме се класирали на световно или европейско първенство, откъдето идват големите постъпления. За участие на такъв форум се плащат много сериозни суми. Но аз знам кога ще отидем на европейско, когато УЕФА направи така, че да се класират всички страни. Щом при 24 финалисти не успяваме да се класираме, си правете сметката, докъде сме я докарали….
Какво очаквате през пролетта в битката за титлата?
– Очаквам ЦСКА да вият като линейки и пак да не станат шампиони. Ще се вземат всякакви мерки срещу тях. Знаете какви са отношенията между БФС и ЦСКА.
Защо само в Сливен се провеждат съдийските семинари? Няма ли други места в България годни за това?
– Има, но то е ясно защо се ходи в Сливен…
С какво се занимавате в момента?
– Охрана съм на видеонаблюдение, където давам нощни смени. Освен това сутрин работя като управител в един склад. Открай време съм работил само като управител на склад, към фирма за млечни продукти. Но 2019-а ги затворихме, не беше изгодно. След това направих операция на тазобедрена става, на десния крак. Дълго време я отлагах, но след затварянето на склада остана време. Ходих с бастун, бях изкривен целия. Даже и сега единият ми крак е по-къс с два сантиметра от другия. Добре се възстанових, още бях болничен, и дойде пандемията. По това време работих малко при брат ми. Но след това се оказа, че никой не ме иска. Казваха ми: Вие сте пред пенсия, рискова група сте, а аз съм на 64 години и 7 месеца. Пуснах 28 автобиографии за работа и никой не ме пожела. Но нормално, стар човек съм вече (смее се). Но покрай познати и доста контакти намерих работата като охрана, а след това и в този склад, където съм сутрин. Така, че сега не мога да се оплача. А и мен заплащането не ме интересуваше. Просто исках да работя, да съм ангажиран с нещо, да се чувствам полезен. Така, че от нула работа сега съм на две места (смее се).
В лицето на Георги Кабаков имахме представител на последното европейско, макар и като четвърти съдия. Има ли шанс според вас той да е сред съдиите на световното в края на годината в Катар?
– Безспорно най-добрият съдия у нас в момента и много над другите у нас. Но трудно ще се пребори с големите лъвчета от Италия, Германия, Англия, Испания. Парата и играта там е много голяма. В последните 4-5 години Кабаков е най-добрият ни рефер. Той просто изпъква, защото другите са много некадърни. Един Никола Попов, да е жив и здрав баща му, ако не беше той в структурите на БФС, никога нямаше да припари до терен. А Никола взе, че стана и международен съдия. Съдийството е като футбола в клубовете. В ниските групи не ги учат на нищо. Там всичко е шуробаджанащина.
Каква е ролята на ВАР у нас?
– Ами главните съдии, особено у нас, вече не взимат никакви решения, говоря за основни такива, а не фаул в центъра, тъч или корнер. Той като стане гол, спира играта и започва да си говори с хората във ВАР системата. Така е и с дузпите. И едва тогава взима решение, но това не е само у нас, а и като цяло в света. Все по-малка отговорност поемат главните съдии. Чакат на ВАР.
Намирате ли за минус въвеждането на ВАР системата?
– Тя е добра, когато се решава нещо, което е наистина съмнително – засада, дузпа. Преди дни гледах Лече и Комо. Там имаше удар в ръката, очевадна дузпа, и главния съдия не смее да вземе решение и чака ВАР. А е повече от видно, че това е дузпа. Отива сладура, гледа екрана и хоп – дузпа. Но какво го чакаш, няма какво да гледаш, какво да питаш. Ти защо си там?
Побългарихме ли системата ВАР?
– Ние сме още в началото на тази система. Но съдиите са оправдават с нея, когато не са видели нещо. В момента главният рефер е накичен като коледна елха – слушалки, спрей, на ръцете системата за ВАР… Съдията вече взима все по-малко решения. Той чака помощника, четвъртия, хората във ВАР стаята. Той не е концентриран, а само си тича между двете наказателни полета. Чака постоянно някой да му каже нещо, разсейва се. А и във ВАР стаята пак е субективно, защото и там човек го решава. И те грешат. Свидетели сме в България как за едно и също положение някой път се ползва системата ВАР, съдията иска помощ, а друг път не. Зависи кой е мачът, кои са отборите, кой и защо е сложен на ВАР… За едните може, а за другите – не.
По-лесно ли е сега съдийството в България?
– Категорично по-лесно. Няма ги мутрите. Ако мутрите ги имаше в днешно време на 90 процента съдиите щяха да са бити.
Как устоявахте вие?
– С можене. Ние наследихме сериозни съдии – Любе Спасов, Любен Ангелов, Димо Момиров. После дойдоха Атанас Узунов, Митко Митрев, Коце Гергинов, аз, Стефан Орманджиев. Имаше приемственост, а и в края на краищата ние бяхме играли футбол. Разбирахме играта. А и трябваше да го можеш, да имаш усет, защото иначе ще те утрепят. Тогава бяхме със седем международни рефера и още толкова чакащи и равностойни на тях, а сега ги правят от немай къде. Защото иначе ще изгубим бройката. Съдиите ни не са подготвени.
Имахте ли такива моменти, в които да ви е било страх или някой мач, който никога няма да забравите?
– Страх не съм имал. Най-тежкият ми мач беше полуфинала-реванш за Купата на България Левски Кюстендил – ЦСКА на „Осогово“ през пролетта на 1999 година. Ситуацията беше много напечена. Мачът в Кюстендил беше много важен и взривоопасен. Първата среща на „Армията“ ЦСКА бе спечелил с 1:0. От едната страна беше Георги Илиев, а от другата Илия Павлов. Преди реванша в Кюстендил напрежението бе голямо. Още повече, че месец по-рано, на Великден, на двубоя за първенство между Левски Кюстендил и ЦСКА на „Осогово“ стана един бой. Мутри биха играчите на ЦСКА и срещата бе прекратена. Повериха реванша за купата на мен. Аз имах цех за макаронени изделия тогава. Ден преди мача дойде една мутра, човек на Гошо Илиев, работеше и във Футболния съюз. Каза ми: Янински, искаш ли да ходим да обядваме. Заявих му: Нямам нищо против. Оттам обаче той ме заведе в офиса на Георги Илиев във „ВАИ Холдинг“, който се намираше на Горнобански път. Три месеца преди това бях свирил Добруджа – Левски Кюстендил в Добрич и домакините спечелиха с 1:0. Жоро Илиев ми вика: Янински, не съм много доволен от свиренето ти в Добрич. Казвам му: Защо, г-н Илиев, свирех по съвест, по правилата… А той ми вика: Ако така свириш и утре срещу ЦСКА…, играем за по 15 хиляди марки на човек, и ако загубим, ще ти е много тежък живота. Нищо не казах и си излязох. Когато излизам при секретарката му, където ме чакаха мутрите да ме изведат, гледам един от най-важните министри тогава чака да влезе при Георги Илиев. Може да си представите за какви големи игри става въпрос. Мутрата ме повежда навън и вика: Ще обядваме ли? Казах му: Не, я ме остави в цеха ми. Аз малко притеснен викам на една от работничките: Дай да те водя да пием по една водка в пицария „Лъки“, до Първо районно беше. Тъкмо сядам на масата и ми звъни Петър Миладинов. Той беше в ЦСКА тогава. Вика ми: „Знаем я пицарията, сега ще дойдем, с един човек”. Влизат Миладинов и един мъж два метра висок. Сяда срещу мен този едрия мъж и ми заявява: Аз съм шеф на охраната на Илия Павлов. И ме пита: Ти какво свириш утре? Изтърси го все едно сме на пазара „Георги Кирков“ и си продаваме домати. Аз му отговорих: Свиря Левски Кюстендил – ЦСКА за купата. Той продължава: Кой трябва да бие? Отговарям: Който вкара повече голове. Едрият обаче продължава: „Ти май нещо се майтапиш с мен. Да знаеш че, ако ЦСКА отпадне, животът ти ще стане труден”. А при всички положения един отпада, а аз притиснат в ъгъла от две места. За парите изобщо не съм мислил. По онова време да вземеш пари от мутра после връщаш десет пъти. На стадиона над 10 000 души. Идва Илия Павлов на централната трибуна и Георги Илиев веднага разпореди: Този го махнете, изобщо няма да сяда тук. И Павлов гледа двубоя накъде в страни. Велбъжд поведе 1:0, после отменихме един гол на ЦСКА от засада. Пената обаче акълия. Усетил, че двама-трима от неговите футболисти не играят както трябва и ги смени в средата на второто полувреме. А преди това към 60-ата минута давам дузпа за Велбъжд, моя дузпа – съдийска. Може да се даде, а може и да не се даде. Става 2:0. Но след 75-ата минута домакините започнаха да изнемогват. Те играеха на изкуствени засади. По едно време викам на Георги Петров, който беше вътрешен халф на Левски, нещо не се движите както трябва. А той: Бате Пепи, дадоха ни някакви витамини и сега всичко ни е влязло в краката и не може да се движим. А те борците кой знае какво са им дали. Младите в ЦСКА се възползваха от това и в 85-ата минута Бербатов след едно двойно вкара гол и то всичко вече беше ясно. Накрая и Стилян Петров от фал направи 2:2. По време на мача Илиян Стоянов и Румен Христов се биха почти до кръв през цялото време – дърпане, скубане. Викам си, как ще ги гоня, ще си навлека беля, и само им се карах. Прибрах се след мача в София и ми звъни мутрата на Георги Илиев и ми каза: Да знаеш, ти ще живееш, ние нямаме проблеми с теб, но сменихме Паро Никодимов (б.а. – той тогава е треньор на Левски Кюстендил). Това си е техен проблем. Това ми беше най-трудният мач. Аз много се разбирах с мутрите, с Маймуняка особено, Бог да го прости. Даже веднъж свирих мач в зала между ВИС 2 и СИК, на един турнир във Фестивална. Никой не искаше да го ръководи, а аз бях организатор, но взех свирката. Васил Илиев играеше даже.
Кой е бил най-добрият съдия за вас?
– Атанас Узунов, безспорно. Свири на най-големите форуми. Той имаше щастието и късмета, че кум му е Стоичков, а тогава той бе в апогея си. Без начална скорост няма как да стане, подаде му малко гръб. Но в УЕФА няма шуробаджанащина. И Наско показа, че наистина може.
Кой трябва да е шеф на съдиите?
– За мен трябва де е Коце Гергинов. В това поприще – председател на съдийската комисия се упражняваха много хора през годините. Всякакви индивиди. Помощник съдия не може да е шеф на реферите, а имаше доста такива. Ето сега 80% от съдийските наблюдатели са именно асистенти. Как ще оценяват те, като не са били на терена. За да се оправи съдийството трябва лично президента на БФС да назначи председателя и той сам да си определя комисията, а не разни президенти са се обаждат там да влизат този и онзи. И сега слушам новият шеф на съдиите Касай, че той щял да носи отговорност за нарядите, ами кой да я носи – аз ли?! Той се провали в Русия, а ние чакаме тук да оправи нещата. Няма да стане, ще си я караме по същия начин, но замаскирано.
