-
-
Йончо Арсов е перфекционист в почти всеки детайл от ежедневната си работа. Дори и интервютата пред медиите са начин човек да разбере това.
Той гледа на тях като важен детайл от ежедневната работа, чрез който точните послания трябва да стигнат до юношите в школата, техните треньори и родители. И не на последно място до привържениците на Левски, които по традиция са заредени с огромни очаквания към футболистите, излизащи от школата. Арсов внимателно подбира всяка дума, но има буквално закони, към които се придържа.
„Развитието на качествата на играчите е това, което носи резултатите на отбора. Не трябва резултатите да бъде самоцелни, независимо че в Левски винаги се гони първото място. Така е било, когато аз съм тренирал тук, така е и ще бъде винаги“, казва той.
Директорът на школата говори пред levski365.com и по любопитната тема – готови ли са младите играчи за шанса, който ще им бъде предоставен този сезон.
Вече малко повече от година си начело на школата на Левски. Какво може да отчетеш през това време като напредък и реализация на идеите си?
Първото е, че успяхме да преструктурираме цялата школа с назначаването на главните треньори. Това ни даде цялостен контрол върху тренировъчния процес и мачовете. Налагаме нашата концепция постепенно, което беше целта. Защото, ако се даде твърде много информация от самото начало, рискуваме да объркаме треньорите. Обаче с течение на времето, чрез тримата главни треньори, Емо Атанасов като главен методист и мен като директор на школата, имахме пълен контрол върху целия процес. Ние петимата не сме изпуснали нито една тренировка и нито един мач.
Ако нямаме контрол върху процеса, рискуваме да изпуснем нещо, колкото и да сме говорили – да се пропусне някой детайл, да не се коригира определена грешка. И всичко това в рамките на година даде резултат. Виждаме развитието на футболистите в доста положителна посока. Бих казал, че направихме огромен скок в тяхното развитие в няколко направления на спортните качества – техниката, физиката, тактическата грамотност, дори и тяхната ментална устойчивост. В крайна сметка това развитие се отрази и на самите резултати и класирания. Не са гоним самоцелно класиране, а двете неща да вървят ръка за ръка. Чрез развитието на футболните и личностните качества да се постигат резултатите, които отговарят на стандартите на Левски. В Левски гоним винаги първото място, това е закон. Така съм бил възпитаван и аз самият, когато съм минал през детските и юношеските отбори в клуба. Така е било и ще бъде винаги.
За привържениците обаче важният въпрос е кога ще има играч от школата, който ще бъде истинска звезда в първия отбор? Така, както е било в миналото и кога самата школа ще може да изтласка клуба нагоре чрез футболистите, които дава?
Надявам се това да се случи в близките години. Трябва ни време, за да развием талантите. Защото таланти има. Но това развитие трябва да ги направи подходящи не само за първия отбор на Левски, но и да стигнат едно ниво, което да гарантира, че могат да продължат кариерата си в по-големи клубове в чужбина и съответно Левски да връща инвестицията в тяхното развитие или да печели от това.
Но ние трябва да развием този талант така, че играчите да успеят не само да влязат, но и да се наложат в първия отбор. Когато обаче тръгнем да налагаме юноша, то трябва да проявим търпение. Юношата не може да е водещ играч в началото. Той няма как да носи отбора на гърба си. И когато юношата прави грешки, трябва да сме търпеливи към него и да продължаваме да му даваме шанс.
Когато момчетата отиват в първия отбор им казвам следното: играйте без притеснение и със самочувствие, семпло, правете обикновените и нормални неща в началото. Бъдете прецизни в отиграванията и избягвайте грешките. След това вече ще добиете самочувствието да правите по-сложни неща.
В момента не можем да очакваме, че вземаме един 17-годишен играч, слагаме го в първия отбор и за 2-3 месеца той става голямата звезда на отбора. Във времето талантливият играч ще се наложи, но за да се наложи в голям клуб като Левски, той трябва да има характер и ментална устойчивост.
Имаш ли в главата си звезди, които ще влязат в първия отбор и ще се наложат?
Определено, както казваш, имам наум футболисти, които имат таланта и характера и в следващите 2-3 години могат да влязат и да се наложат в първия отбор. Но няма да казвам имена. Не искам да отличавам един или няколко играчи. Вътрешно клубно – да. Имаме имена, но някои неща остават само за наша информация към момента.
Предстои труден сезон, много играчи ще получат шанс. Смяташ ли, че тези, които гравитират около първия отбор ще имат сили да издържат това изпитание и да се наложат?
Силно се надявам да се наложат. Но те трябва да израснат покрай опитните играчи в първия отбор. Няма как да израснат самостоятелно. Това е било закон и винаги ще бъде така. До голяма степен от опитните играчи ще зависи покрай тях да израснат и талантливите юноши.
Добре, може ли конкретно за играчите, които са в първия отбор да чуем по няколко думи за силните им страни. Какво може да очаква публиката?
Аз мога да дам своята оценка, доколкото те са при нас, но в крайна сметка е важна тази на треньора на първия отбор. Но да започнем:
Мартин Петков: Изключително здрав физически, залага на силата и има спокойствие пред гола. Има и много добро завършване. Трябва да подобри тактическото разбиране и гъвкавост.
Марин Петков: Централен нападател при юношите, който може да играе и зад нападателя. При мъжете играе точно там и е нормално, защото неговите физически габарити все още не отговарят на изискванията за централен нападател. При него предпоставките са, че има високи родители, както и висок брат. Ако вдигне ръста си, ще стане перфектен централен нападател. Притежава много добър голов нюх, много добро завършване и отлично първо докосване. Тактически е добре, но трябва да се развива още. При него проблем е по-скоро смяната на темпото и бързината на реакцията, неща, които се отработват.
Костадин Илиев: Централен защитник, който е играл няколко мача и като ляв бек, включително дебюта му в първия отбор. Технически и физически е добре, но при него има какво да се желае като тактическа грамотност и игра с глава. Там трябва да търси подобрение, за да успее да се наложи.
Иван Андонов: Той е вратар и за него трябва да се изкаже треньорът на вратарите. Такава е практиката. Изисква мнение от треньора на вратарите дали може да се подпише професионален договор. Но след като е промотиран точно той, значи има необходимите качества.
Какво ще бъде най-важното в следващите периоди за школата?
Според мен е изключително важно Левски да създаде втори отбор, който да играе в Б група. За да бъдат готови нашите юноши за първия отбор на клуба, който е много висока летва, те трябва по-рано да се сблъскат с мъжкия футбол. Имайки втори отбор, така както се случват нещата в Германия. С няколко опитни играчи вътре, покрай които младите да израстват по-бързо и в тренировки и в мачове, те по-бързо ще натрупат опита, ще развият мъжкото в тях. Изигравайки за две години между 50 и 60 мача срещу мъже, ще са много по-подготвени за да влязат в първия отбор. За това време ние ще видим кой е готов да играе в първия тим. И тук важно е друго. Ние и сега можем да даваме под наем наши млади играчи. Но така изпускаме контрола върху тяхното развитие. Ако са в нашия отбор, то футболистите се подготвят по нашата програма и концепция. Ние знаем всеки детайл за тяхното развитие. Отделно, ако някой се представя добре, можем веднага да го качим в първия отбор. Докато, ако е под наем, чакаме трансферния период. Дано да се случи догодина, защото за тази пропуснахме шанса заради обективната финансова ситуация в клуба.
Големите таланти в света се появяват в първите отбори на около 17 години. Защо при нас закъсняват и ще започнат ли да се случват нещата по подобен начин?
На 17 години е ясно дали един играч има талант, развит е технически и физически, а все повече имат и добро ментално развитие. Големият талант успява да грабне шанса между мъже, за което се изисква психика. Това е, което се случва в големите клубове е и наша цел, защото е нормалното развитие на нещата. В основата на всичко обаче е талантът, който вече с много труд стига до нивото рано да влезе при мъжете.
