Юлиан Ненов: В Хамрун продължават да говорят за успеха над Левски, в съблекалнята ни има още снимки от тези двубои

Юли, у нас все още приемаме Малта като туристическа дестинация, но в последните години ЦСКА бе на прага да отпадне от местния Сайрънс, а ти в момента носиш екипа на любимия на половин България Хамрун Спартанс. Всъщност, говорят ли малтийците още за онзи мач?

– О, да. В съблекалнята ни има още снимки от двубоите с Левски. Хората в клуба често си спомнят за мача на „Герена”. За тях това е огромен успех и съм убеден, че ще го помнят и ще се гордеят с него завинаги. А иначе съм съгласен с теб, че явно това е любимият отбор на половин България, защото аз вече донесох 7-8 фланелки за приятели, които ми бяха поръчали (смее се).

Проверка в Уикипедия показва, че Малта е с големината на София, а във Висшата лига участват цели 14 отбора. Доколко професионални са те?

– Вече са отминали времената, когато футболът е бил аматьорски и се е играел за удоволствие от хора с различни професии. Журналистите често използват заглавия от тима, че еди-кой си щял да играе със сервитьори, но те вече не са подходящи за Малта. С изключение на може би 1-2 отбора всички останали са напълно професионални. Интересът към футбола е много голям. Това е спорт, който се развива отдавна. Англичаните са го „донесли” в края на 19-и век, когато са създадени и първите клубове. Дълги години е бил просто за забавление, но вече твърдо са решили да направят следващата крачка и да скъсат с имиджа на аутсайдер. А относно интереса към футбола показателен може да е фактът, че на близкия остров Гозо богати хора са си направили частни отбори и си играят тяхно първенство, което не е под егидата на УЕФА.

Какви са условията? Стадионите са с капацитет 4-6 хиляди души. Пълнят ли се?

– Мачовете от първенството се играят само на 3 стадиона – на националния, на терена на Хибърниънс и на един по-малък с изкуствена настилка. Да, интересът е голям. Трибуните са почти пълни, правят се хореографии… Местните отбори са известни със своите оркестри и музиката по време на мач не спира. Иначе всеки си тренира на собствената база. Мога да кажа, че нашата, макар и не последен писък на модата, е на много добро равнище. Фитнес, възстановяване, всичко е супер. Проблемът е, че тренираме на изкуствена настилка.

Една легенда гласи, че в Малта живеят най-щастливите хора и това е страната с най-много празници.

– И това не е легенда, а самата истина. Хората наистина са много спокойни, позитивни, винаги усмихнати и готови да помогнат. Те са били английска колония и тук движението е с десен волан. Имат си техен език, който е близък до арабския, но всички говорят английски и не ми беше трудно. Но когато в годината има 300 слънчеви дни, винаги е лесно и хубаво (смее се). Тук валежите са рядкост и не са проблем. По-лошо е януари и февруари, когато духат силни ветрове. За празниците също е истина. Градовете са по-скоро като кварталите в София, но всеки си има свои празници и карнавали, които продължават по една седмица. Свършва в единия град и веднага след това започва в другия. Специално за туристите е супер.

Каква е местната кухня?

– Нямат кой знае колко характерна и различаваща ги кухня. Националното им ястие е „Заек по малтийски” и го готвят добре.

Хамрун е настоящият шампион, но сега изоставате с 2 точки от Флориана, където играе бившият вратар на Черно море и ЦСКА Георги Китанов. Поддържаш ли връзка с него?

– О, да. Ние се познаваме още от юношеските национални отбори. Почти всеки ден сме заедно. Той вече три години е тук и казва, че с всяка година осезаемо се усеща как футболът се развива, инвестира се в него, хората работят…

Всъщност вие сдадохте първото място в последния кръг, когато допуснахте домакинска загуба от 4-тия, чието име трудно ще произнеса (Марсашлок). Как се прие поражението? Имаше ли драма?

– Въпреки че в клуба, а и феновете приеха много тежко загубата, драма нямаше, а по-скоро се даде негласно обещание, че трябва да се промени това и грешката да се поправи. И ще дам един пример. В началото на сезона играехме с Биркиркара, а те заедно с Валета са най-големите съперници на Хамрун. Отношението и напрежението в тези мачове е доста по-различно. Загубихме с 0:3 за първенството, но 5-6 дни след това беше мачът ни за Суперкупата. Бихме ги с 4:0. Сега, след като загубихме от Марса, ни дадоха 3 дни почивка, трябва да се отърсим от негативното и да продължим напред.

Може ли титлата да се реши в последния кръг, когато гостувате на Флориана?

– Реално това не е последният кръг. Последният все още не е публикуван. Явно изчакват да видят как ще върви всичко. В последния ние играем с Хибърниънс, но ако завършим с равен брой точки, не се гледат голова разлика и преки двубои, а се играе допълнителен мач, който наричат дисайдер.

Треньор на Флориана е Мауро Каморанези. Това ли е най-голямото име в малтийския футбол в момента и какво е влиянието му?

– В световен мащаб може би той е най-популярният, но нашият треньор Лучано Дзаури, който е играл за Аталанта и Лацио, също е много голямо име. Те са водещите, но са и доказателство, че в Малта са си поставили високи цели.

Вие имате сериозна преднина пред преследвачите и евротурнирите сякаш са гарантирани. Смяташ ли, че Хамрун е способен да отстрани отново български отбор или чудото срещу Левски трудно ще се повтори?

– Относно евроучастието ни няма никакво съмнение. Няма какво да се случи, но съм убеден, че и ние, и Флориана сме способни да отстраним български отбор. Гледайки потенциалните родни евроучастници, мога да кажа, че разликата единствено с Лудогорец е много голяма и там шансовете ни са повече само на хартия, но другите трябва да внимават много, ако срещнат малтийци. Нека не забравяме какво бяха на път да сторят преди няколко години Сайрънс, които в момента се борят да не изпаднат. Те бяха на минути от това да елиминират ЦСКА и то на „Армията”. В Малта говорят с голям респект за българския футбол и родното първенство, но е хубаво и ние да ги погледнем сериозно, защото те работят много усилено.

Какво е твоето бъдеще? Има ли вариант да останеш в Хамрун, или на друго място в Малта?

– Да, има вариант, но в момента не мисля за това. Договорът ми изтича лятото, но тук практиката е да се подписва година за година и поради тази причина всеки следващ сезон отборите изглеждат доста различно. Преговорите за бъдещето ми ще започнат към края на април. Дотогава няма смисъл да го мисля.