-
-
Снощният мач между Лудогорец и Сутиеска предложи нещо, което сме виждали цели 27 пъти досега, но пък винаги е интересно. А именно – наш тим да срещне в Европа противник с българин в състава си – в случая Юли Ненов. Като елиминации тази е 15-ата, а от досегашните 14, за съжаление, по-често съперникът на българския клуб продължава напред.
Това особено много зачести в последните години, докато в по-далечното минало бе точно обратното. Обяснението е лесно. Колкото по-назад отиваме във времето, толкова повече българският футбол е по-силен. Затова е и логично когато нашите играчи отидат в чужбина, те да са силните и водещите, а отборът им да е слаб. Дълги години ние учехме на футбол държави като Кипър и Гърция. И логично когато ги хванехме в Европа, ги биехме. Сега реалностите са съвсем други.
Именно с Кипър е свързан и първият сблъсък между български отбор и противник с наши сънародници в редиците си на европейската сцена. Това става преди 35 години в турнира за КЕШ между ЦСКА и Омония Никозия. В редиците на тима от острова на Афродита са Венци Арсов и Краси Борисов, а треньор – Атанас Драмов. ЦСКА влиза като явен фаворит в тази елиминация и печели първия мач в София с 3:0. Трите гола падат само за 10 минути в началото на второто полувреме. На реванша Цветан Йончев
вкарва важния гол на чужд терен и ЦСКА повежда, като всичко изглежда ясно. В 42-та минута домакините изравняват чрез Савидис, но шансовете им остават илюзорни. В началото на втората част Венци Арсов извежда Омония напред и дава някакви надежди за тима си. Така се стига до 85-ата минута, когато Канталос прави 3:1, а в 89-та Грегори Сава праща топката за четвърти път във вратата на ЦСКА. Остават секунди за финален щурм на кипърците, в които те улучват гредата, но щастието е на страната на „червените“. Така те се разминават с отпадането, което в онези години би било едно от най-позорните неща, които могат да се случат на български тим.
Далеч по-лесно ЦСКА преодолява гръцкия гранд Панатинайкос за КНК през 1988-а (2:0 и 1:0). Тогава в редиците на „детелините“ е Христо Колев – Бащата.
Първият българин, който участва пряко в изхвърлянето на наш отбор от Европа, е Станимир Стоилов. Със своя Фенербахче, той участва в елиминирането на Ботев Пд през 1992 година – 3:1 в Истанбул и 2:2 под тепетата.
След „канарчетата“ Левски не успя срещу Динамо Киев на Георги Пеев през 2002-а, Марек срещу Волфсбург на Мартин Петров (в Интертото през 2003-а), Литекс срещу Астън Вила на Стилиян Петров през 2008-а. На Черно море срещу ПСВ през 2009-а не помогна и това, че играещият в нидерландския гранд Станислав Манолев си изкара червен картон. Това стана още преди края на първото полувреме на реванша на стадион „Лазур“ в Бургас.
За разлика от Стилиян и Мартин, третият от голямото трио на тяхното поколение – Димитър Бербатов, се провали срещу наш тим в Европа. През 2005-а той отпадна със своя Леверкузен с две загуби от ЦСКА с по 0:1 на прага на групите на турнира за Купата на УЕФА. Това всъщност е и най-престижният успех на наш тим срещу съперник с българин в състава.
През 2013-а пък, когато Лудогорец се справи с Партизан, в редиците на „гробарите“ беше Иван Иванов.
Последните два такива случая пак бяха свързани с „орлите“. В плейоф през 2018-а за Лига Европа Лудогорец преодоля Торпедо Кутаиси, като и в двата мача игра Лазар Марин. За последно шампионите се изправиха срещу Божидар Краев и неговия Мидгиланд и загубиха с 0:1 в Разград през 2020-а./ „Мач Телеграф“
