За Левски всеки мач е цял филм

0
- -

Мачът на Левски с Арда за зрителите на „Герена“ бе истински филм. Многото неизвестни в началото държаха публиката в напрежение. Оказа се, че за треньора Петър Хубчев този сблъсък е бил прочетена книга, защото след мача той няколко пъти обясни, че е знаел как точно ще действа съперникът. Точно това е очаквал и явно затова така е подходил.

Нещата обаче не му се получаваха. Дребосъците Нашименто и Мазурек може би трябваше да са като Шави и Иниеста. При Хубчев единият май трябваше да е крило, другият да е вътре, но те двамата си сменяха местата, един навънка, друг наобратно и, общо взето, трудно се разбираше на чие листче преди мача какво е написал треньорът. Каквито и да са били указанията, листчетата отидоха в коша, треньорът после пусна на мястото на неориентирания Мазурек чистото крило Станислав Иванов. Влизането на Стаси се случи в нетипично ранен за Хубчев етап от мача, с което той показа, че стратегията му със стартовия състав и тактиката е неуспех. Наставникът на сините не обича да прави смени толкова рано. По-късно от терена излезе и другият дребосък Нашименто, влезе Алар и Левски премина към 4-4-2. А накрая излезе Роберта и финалът бе нещо като 4-4-1-1.

Всичко това показва, че Петър Хубчев наистина приема всеки мач като последен. А хубавото е, че е предал това на футболистите си. Разучил е съперника, направил си е план, изяснил си е план Б и накрая още един вариант. Но важното е, че каквото и да стане във всеки един момент, футболистите трябва да спазват указанията. Ако не може така – иначе, ако не става от там – от другата страна. Сините изобщо не отстъпиха контрола над топката, още не умеят много добре да създават организация в играта, но каквото са научили, го показват винаги. Градацията е с много мънички стъпчици, но положителното е, че в нито един момент отборът на Хубчев не се отчайва от невървежа и невъзможностите да се превземе вратата на съперника. Напредва се бавно и методично. По едно време дори имаше заповед за центрирания до дупка. Хаос и индивидуални изяви, пробване на нещо на момента, това явно не се разрешава от треньорската скамейка. А там видимо е разположен мозъчен тръст, чат пат указания стават да дават и асистентите Гошо Донков и Апкарян. Сега тактиката е странна, продукцията не е особено привлекателна, играта зацикля, но може би на по-късен етап Хубчев ще бере плодовете на всичко това, напредвайки с минимални темпове. Дано има кой да го чака.

Без някакво голямо преимущество срещу Арда, сините пробваха какво ли не. Стана така, че най-хубавите пробиви и като скорост, и като ефективност, се направиха от дефанзивните играчи Райнов и Рейш, а, казано на шега, отпушващото попадение бе пак от такъв – Тиам. Халфът с прякор Доктора вкара точно в деня, в който в България празнуват лекарите.

Мачът бе доста крив за гледане. Една от причините за това бе доста прибраната игра на Арда. Очакваше се от гостите да бъдат доста по-смели и отворени. Други отбори от провинцията, с далеч по-скромен потенциал, създават повече положения на „Герена“.
Сигурно им се искаше на шефовете на Арда да оправдаят всички сравнения с ранния Лудогорец, но вече е ясно, че паралелите не са уместни. В Кърджали трябваше да са наясно, че преди години проектът от Разград не бе приеман на сериозно, а сега всички имаха и имат едно наум за Арда.

Прекалено луксозната селекция в Кърджали, продължила, а кой знае и дали не е продължаваща, бе грешка. Народът е казал, че много хубаво не е на хубаво. Петнайсетина нови футболисти – не Стамен Белчев да ги тренира, ами и Гуардиола да им крещи всеки ден на тренировки, за два-три месеца няма да може да направи разпознаваем отбор. Тимът досега печели точки преди всичко на база изпълнения на някои наистина качествени и скъпоплатени футболисти. Почеркът на този етап е само добро пожелание, за характер да не говорим. Някак трудно се получават нещата за треньора, а вероятно чат-пат му се налага и да дава обяснения за резултатите и класирането. А и в селекцията, колкото и да е странно при тези шумни покупки, има известна доза дисбаланс.

Поражението от Дунав може да се окаже начало на лоша серия, Левски да е втората поред загуба, следва мач в Коматево, където кризата на резултати е страхотна и точно срещу Арда трябва да отлепят ютията.

Видно е, че в Кърджали не жалят ресурси, целите, макар и неафиширани официално, са изключително високи и ако трябва някой да го отнесе, отговорът ще е Стамен Белчев. Което може да се окаже още по-голяма грешка, а от там да се влезе в серия на други треньорски грешки.

Майката му е търпението, защото при новаци в елита от много важно значение е домакинският фактор. На шефовете нещо не им се получиха сметките със стадиона. Когато влезе в А група, Лудогорец също стартира с домакинства извън Разград и известно време игра в Каварна. Но, както споменахме, тогава никой не допускаше, че това ще е клуб, който ще диктува събитията през следващите години. На тима на Арда публиката в Кърджали явно липсва повече, отколкото тогава на Лудогорец разградските фенове. Така че явлението Новото Лудогорец просто не се състоя. Въпросът в Кърджали е да успокоят малко топката със селекцията, с целите и с очакванията. И да започнат навън да играят по-нахакано, защото поведението на Арда на „Герена“ не съответстваше на тим с голям бюджет и шумна селекция, както и на треньор, който отказва оферти от ЦСКА-София.