Левски се раздели с Борислав Цонев по взаимно съгласие и по този начин „сините“ останаха без водещия си голмайстор за пролетта. Халфът имаше дотук 5 попадения, като по този показател дели върха при „сините“ реализатори през есенния дял с Билал Бари.
Това е удобен повод да видим колко пъти това се е случвало в Левски и какви са били последиците. Статистиката показва, че близнакът е шестият голаджия номер 1 на тима, който си тръгва след края на есента. И логично 5 от тези 6 случая са все след 1990 година, и още по-конкретно – през XXI век. В ерата на комунизма това е нямало как да стане, защото до началото на 80-те години трансфери зад граница не се осъществяват. А в България пък е било абсурдно Левски да изпусне водещия си голмайстор и той да премине в друг отбор.
Все пак за първи и последен път „сините“ губят такъв играч точно през зимата, но не заради трансфер, изгонване или раздяла по взаимно съгласие, а по тъжен повод – смърт. В края на 1979 година след автомобилна катастрофа, само на 25-годишна възраст си отива едно от най-талантливите крила по онова време – Антон Милков. Пристига в Левски от Ботев Пд през 1978 година. „Сините“ си го харесват, след като той им забива хеттрик с екипа на „канарчетата“ в мач, в който пловдивчани разгромяват своя съперник с 4:1 през сезон 1977/78. През есента на 1978-а Милков вкарва майсторски гол от фал в мача Левски – Милан, завършил 1:1 за Купата на УЕФА. През 1979-а пък бележи два безценни гола за шампионски победи над Ботев Bp като гост с 1:0 и ЦСКА в последния кръг с 2:1. През следващия сезон 1979/80 Левски не върви добре и стои далеч зад спорещите за титлата ЦСКА и Славия. В последния шампионатен мач за 1979 година „сините“ най-после заиграват по шампионски и разгромяват Локомотив Сф с 5:1 с два гола на Милков. После отборът изиграва няколко мача за Купата. След като и те приключват, Милков тръгва към родното си село – Бориславци, в Източните Родопи. Малко преди да стигне до там, загива в автомобилна катастрофа… Така след този нелеп и тъжен инцидент, станал преди малко повече от 42 години, Левски загубва за първи път водещ голмайстор в средата на сезона. В негово отсъствие номер 1 за тима в края на сезона става Емил Спасов макар и с малко попадения – едва 7.
В по-съвременната епоха за първи път това се случи, когато треньор пак е Станимир Стоилов, а ръководител в клуба Сираков, но тогава изпълнителен директор. В края на 2006 година лидер при голмайсторите на „сините“ беше таранът Георги Иванов с 9 гола. Тогава той отиде в хърватския Риека. Точно по онова време липсата му не беше фатална, защото в отбора имаше още двама силни централни нападатели – Валери Домовчийски и Емил Ангелов, а в края на пролетта след тежка контузия се върна и нигериецът Екундайо Джайеоба. Левски продължи да няма проблеми с вкарването и дори постави нов и ненадминат досега рекорд от 96 попадения в едно първенство, стана шампион, а взе и Купата, и Суперкупата на страната. Голмайстор на тима в края на първенството пък беше Валери Домовчийски с 15 гола.
Година по-късно след края на есента на 2007-а пък самият Домо беше водещият реализатор на тима със 7 попадения. Тогава обаче на „Герена“ продадоха освен него и още куп звезди от тогавашния дрийм тийм на Мъри. Въпреки че през пролетта го нямаше, Валери за малко не си остана с най-много голове и след края на сезона, но все пак – макар и с малко – бе изпреварен от Николай Димитров. Хичо финишира с 8.
2013/14 пък беше сезонът, в който въпреки продажбата на най-добрия стрелец през зимата той си остана такъв и в края. Става дума за Гари Родригес. Националът на Кабо Верде имаше 11 попадения и бе продаден на испанския Елче. Така и не се намери в следващите 6 месеца някой, който да го изпревари. А вторият в списъка – Димитър Макриев, даже не го и доближи и завърши със 7.
През миналата есен двама бяха с най-много голове на „Герена“, макар броят на попаденията им да бе доста скромен – едва по 4. Става дума за Паулиньо и Борислав Цонев. През паузата бразилското крило беше продаден, а близнакът бе контузен. В последните кръгове през пролетта той се завърна и вкара още две попадения и заедно с Найджъл Робърта завърши сезона като номер 1 с 6. Това е най-ниският брой голове, с който играч на Левски е ставал номер 1 в даден сезон. Другият такъв шампионат е този през 1955-а, когато пак има двама лидери с по 6. Специално за миналия трябва да добавим и факта, че и Робърта не остана до края. Той бе продаден през март, след като вкара гол на Славия и Левски си гарантира, че поне ще избегне попадане в групата с четирите най-слаби отбора в плейофите.
Като цяло прави впечатление, че Левски не успява бързо да намери заместник на тръгналия си есенен голмайстор. Всички сезони, в които това се е случвало, са кошмарни с изключение на споменатия вече 2006/07, когато отборът спечели всичко в България. Но тогава „сините“ не зависеха само от тарана си, а всички бяха големи играчи. Това не може да се каже за тези в сегашния тим. Така че и засега по-вероятна изглежда песимистичната развръзка. А единственото оптимистично е, че треньор е Станимир Стоилов, който единствен поне веднъж е доказвал, че може да намира заместници на напусналите./ „Мач Телеграф“
Само тотално некомпетентен журналист може да напише тази безсмислена статия !