-
-
Приключи една от най-кошмарните години за ЦСКА-София. Една от няколкото през XXI век, тъй като за клуба като такъв е имало и по-тежки времена. Футболната 2024-а за армейците финишира с мач, който даде по-голям смисъл за първата половина на 2025-а. А именно тимът остана в борбата за Купата на България и то след обрат, който показа наличие на воля за успех в съблекалнята. За сериозната крачка напред обаче тя няма да е достатъчна. И по принцип, и конкретно заради футбола, с който Александър Томаш иска отборът да достигне до устойчивост на добрите резултати и респективно на това отличие. Треньорът на червените преди време бе заявил, че “залита по кройфизма” и от играта на неговия ЦСКА-София има наченки на това. Само че на този етап червената продукция и резултатите към нея са идентични с работата на неуспяли футболни романтици като Зденек Земан и Кике Сетиен. За това има един сигурен фактор, който Томаш упорито пренебрегваше и поради това спечели само половината от първите си 16 мача начело на родния си тим. А именно, че осезаема част от подопечния му състав няма качествата и класата за упражняване на тотален футбол.
Безспорен факт е, че нито един от наличните вратари на армейците не може да бъде окачествен като такъв, който би бил титуляр в сериозен средноевропейски клуб. Нереалистична картина е Бусато, Дюлгеров, Евтимов или Орлинов да участват в разиграване, наравно с полевите футболисти, каквато тенденция има при модерните европейски отбори.
Пред червения страж ситуацията е не просто компромисна, а откровена лоша. Нито един от защитниците на ЦСКА-София не е подготвен да играе изповядвания от Томаш футбол. От централните бранители единствено Делова прави заявка, че от приличния играч, който е сега, може да прогресира до отличен централен бранител и основна част от бъдещия ЦСКА-София. Лиъм Купър разбира добре за какво става въпрос, но той изглежда много далеч от добрите си години и не е ясно дали ще може дори да загатне за тях. Лидерските му качества, за които треньорът говори, по време на мачовете отсъстват. Задължително е през зимния трансферен прозорец армейците да се сдобият с много класен партньор на Делова. Такъв, който няма да покрива засади и няма да допуска с лекота съперниците да наказват червения тим на контраатака. С други думи тактически грамотен и, разбира се, с умението да изнася бързо топката. Ситуацията при бековете е не по-малко притеснителна. С Вион и Пинто не може да се очаква висока успеваемост в опита да се играе модерен футбол. Посочените около средния калибър футболисти нямат нивото да гастролират между своята зона, разигравания в центъра на терена и дублиране на крилата. За другите крайни защитници изобщо не става дума, те нямат място и като резерви в състава. Необходимо е червените да се подсилят с енергични и школувани ляв и десен бек.
През последните години футболът се промени доста и с еволюцията му всеки един пост в различните схеми придоби важност. Има обаче един неписан устойчив закон, който дава ясно да се разбере, че играта и изпълнителите в центъра на терена са най-важни. Там армейският тим отново е далеч от впечатляващ! ЦСКА-София не разполага с жизненоважния класически дефанзивен халф, който да помага в започването на атаките, да дирижира темпото на игра и да минимизира рисковете след грешки в разиграването. Ето’о хвърля много енергия и в двете фази, ала той няма класата и футболния интелект да е водещият компютър в червения състав. Камерунецът би бил отличен партньор на бъдещ нов лидер в халфовата линия на Томаш, но няма как да е постоянно на високо ниво, ако си партнира с някой от наличните му съотборници. Кареасо е нелош футболист, имаше някои силни изяви с червената фланелка и дотам. За над 2 години в отбора нито един треньор не успя да вземе максимума от него, включително защото така и не му се намери точното място на терена. То определено не е в центъра на полузащитата с акцент към работата в дефанзивен план. Почти същото описание може да се даде и за Линдсет, като при него картината е още по-ясна. Той е напълно безполезен в предмостието на отбраната, не блести и с креативна мощ, за да му се гласува доверие като плеймейкър, и е видно, че водещото му качество е да изскача от втора позиция в наказателното поле и да реализира. И това е нещо, но предвид заявките за все по-силен състав на ЦСКА-София, неговата специфична роля едва ли може да е аргумент за нещо повече от резерва. А и с оглед голямата му заплата не би следвало той да е част от тима още дълго. За Шакич и Хайнц е ясно, че са пътници. Остава под голяма въпросителна каква ще е ролята на Илиан Илиев-младши през пролетта. Още преди пристигането му в червените редици неговата статистика в Черно море и авантюрите му в Гърция и Кипър категорично подсказваха, че той няма ресурс да даде добавена стойност на отбора. Може би е взет от треньорския щаб, защото в онзи период никой не очакваше, че Шопов може да покаже добър футбол. Пловдивчанинът изненада приятно и с асистенциите си към Коялипу даде заявка, че може да е от полза. И все пак за футбол на друго ниво, за градене на шампионски отбор това не е достатъчно. Необходимото за червената полузащита на този етап могат да дадат само класни чужденци. И в този ред на мисли на дясното крило също има нужда от адекватно ново попълнение, което да замени трансферното разочарование Локило.
Казано накратко, за да играе модерен футбол и да е реално равностоен на Лудогорец, като минимум ЦСКА-София трябва да привлече качествени вратар, централен защитник, ляв и десен бек, един или двама дефанзивни полузащитници, плеймейкър и дясно крило. И да е налице добра треньорска работа. Защото в противен случай Томаш ще остане в клуба на неуспелите футболни романтици.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
