Зафето: ЦСКА не играе нищо, а се говори, че имаме повече пари от Лудогорец! Не трябваше да се надува балонът, да се създават илюзии

Г-н Зафиров, какво видяхте на двубоя Славия – ЦСКА в „Овча купел“, какво ви направи впечатление?

– Какво да ми направи впечатление?! (Смее се.) Нямаше нищо какво да се види в играта на ЦСКА, нищо! Славия си играха опростен футбол. Това, което правят от години. Затвориха си позициите, действаха по-дефанзивно и на контраатака и съумяха да си вземат мача. Славия просто игра по-правилно.

Какво се обърка в ЦСКА през зимната подготовка, за да изглежда отборът така на старта, след като се направи и стабилна селекция?

– Аз не знам ЦСКА какво въобще играха в този мач. Нямаше никаква идея. ЦСКА само присъстваше на двубоя, беше в червено. Това е. В първите няколко минути имаше агресия и това е. Но тези 10-15 минути са малко на фона на 90-те.

Как ще коментирате освобождаването на Филип Филипов от поста спортен директор на ЦСКА?

– Не мисля, че това беше най-належащото в този момент. Но щом са преценили… Не беше причината само в него.

Как и на какъв принцип според вас е правена селекцията?

– Не искам да коментирам в детайли този казус. Така са преценили, така са действали. Ще кажа само за вратарите. Имаш национален страж в лицето на Иван Дюлгеров. Имаш дългогодишния и доскорошен капитан Бусато и да вземеш трети, някак си малко на каприз ми отива. Това ли бе най-важният селекционен въпрос пред ЦСКА – да се вземе нов вратар. Учуден съм, ако това е бил основен приоритет. Имаш двама високоплатени и добри вратари и привличаш трети?! Доста странно.

Голяма лъжица ли се оказва ЦСКА за Александър Томаш, след като има само 6 победи в 15 шампионатни мача?

– За мен Томаш си работи, но защо не се получава, той си знае най-добре. Факт е, че ЦСКА не играе нищо. Разлика отпреди и сега няма никаква.

Строежът на новия стадион може ли да служи като алиби за слабото представяне на отбора, защото в клуба очевидно се наливат доста пари?

– Можеше да се каже: Пишем две нулеви години, докато направим стадиона и база за школата, и толкова. Работим си по селекцията за времето, когато ще е готов стадионът, да сме силни тогава. В това лично за мен няма нищо лошо. В края на краищата, стадионът наистина ни е по-важен в момента. Но има и нещо друго, което също е важно – няма къде да тренират юношите. Нямаме база. Разкарват се на няколко места из София и се очакват резултати. Това не е сериозно и е от голямо значение. Да се знае къде е домът на академията, както беше навремето Червено знаме.

Какво е сбъркано в ЦСКА, къде се коренят грешките, след като адекватното финансиране на клуба е налице?

– Честно казано, и аз се питам същото. Доколкото знам, проблеми от финансово естество няма. Даже се говори, че в момента имаме повече пари от Лудогорец. Просто е необходимо да започне да се работи правилно. Трябваше да не се залита по това, че сега е задължително да вземем нещо на всяка цена и като селекция, и като успехи. Нужно е да се стабилизира отборът, да играе приличен футбол. Да не сме на девето място, а да се опитаме да влезем поне в тройката и да си градим стадиона, база за школата… Това просто трябваше да излязат да го кажат, а не да се надува балонът, да се създават илюзии. Хем строиш стадиона, хем хвърляш милиони за селекция и казваш, ще вземем този, онзи, третия, дето го искал и Ювентус примерно.

Най-прекият път за ЦСКА към Европа остава Купата на България…

– Така е. Сега сме домакин на Арда и сме длъжни да се класираме на полуфиналите. Но и това трябваше да се излезе и да се каже от ръководството. Гоним Европа през купата, там насочваме усилията си и толкова. И през тези години, в които се строи стадионът, да може да се работи по-спокойно, правилно и целенасочено, докато се изгради структурата, положи се основата и се намерят верните решения за всяка една позиция.

Думите на предишния треньор Стипич, че ЦСКА има сили и възможности да се бори само за петото място през този сезон, май ще се окажат самата истина…

– Е, не. Това е несериозно да го кажеш. Не бива да се говори така за ЦСКА. Просто трябваше да се излезе и да се каже каква е визията, стратегията, а не да се работи на парче. Ние, феновете, защото аз сега гледам така мачовете, като фен, имаме някакви големи очаквания вследствие на селекция, гръмки обещания и накрая нищо такова. Те явно не ги виждат така нещата. За съжаление процесите не се случват както искам, но предполагам, че ще се оправят.

Винаги сте бил свързван с школата на ЦСКА. Има ли надежда в тази посока?

– То като цяло положението с младите български играчи е щекотлива тема. Не е от вчера това с чужденците. Защото пак се връщаме на позицията на ръководството. Никой не излезе да каже, ето сега ще строим две години стадиона, влагаме усилия и средства там, а в първия отбор ще налагаме наши кадри. Първо четирима-петима българи, после шестима и след две години, когато всичко е готово, тези юноши ще започнат да играят и ще са водещи фигури. Трябва да има някаква идея или стратегия за следващите поне 10 години, а в момента такава няма. Да е целенасочена и затова ние имаме такива големи очаквания вследствие на милионните селекции, изказвания за големи звезди и прочие. Защото, когато не се случат нещата, и разочарованието после е по-голямо. Затова и се надяваш първия мач да е нещо по-различно. И аз и затова отидох на стадиона, с тази идея и нагласа – да видя нещо по-интересно. А просто можеше да се каже, започваме с четирима българи, защото ги имаме, следващия сезон ще са шест и така нататък. Ще си развиваме българи, наши играчи, докато се строи стадионът и така нямаше да ги има тези излишни претенции. Но ЦСКА трябваше да излезе и да каже каква визия има, стъпка по стъпка да се върви. И след 10 години къде ще бъде или след направата на стадиона. Защото ние, феновете, си искаме нашето – да бием и да сме първи, а как ще се постига това, вече ръководители и замесените пряко в процеса трябва да кажат. Защото в момента в ЦСКА директори колкото искаш. Повече директори има, отколкото работници. Но игра няма, резултати няма и това вече продължава доста време.