-
-
Треньорът на Славия Златомир Загорчич гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Миналата година специалистът спаси „белите“ от изпадане, а през този сезон изведе отбора до триумф за купата на България след 22-годишна пауза.
– Заги, здравей! Честита купа! Кога повярва, че може да победите Левски?
– През цялото време. Щом сме се класирали на финал… Само чакахме да разберем кой ще ни е съперник. Всички в съблекалнята вярвахме, много искахме да спечелим купата и успяхме.
– Сещам се за един сръбски лаф – „докато има мач, има и шанс“. Така ли е?
– Разбира се! Левски е много силен противник, също и ЦСКА – другия ни евентуален опонент. Но вярвахме в себе си и го направихме.
– Кой бе критичният момент за Славия в този мач? Питам те, защото Левски имаше превъзходство, създаде положения пред вратата на Гошо Петков…
– Да погледнем двата мача в първенството. В първата среща, в която паднахме на „Герена“ с 0:4, не заслужавахме такава загуба. След това направихме 1:1 на „Васил Левски“, а бяхме много по-добри от тях. Заложихме на това, което Левски играе при треньора Делио Роси. Идеята беше, че много трудно се справят във фаза атака в сравнение със защитата. С тази тактика успяхме да спечелим купата.
– Как се отнесе към тези ентусиазирани 30 хиляди привърженици на Левски? Притесниха ли те отбора на Славия?
– Не, футболът се играе заради тази публика. Феновете на Левски бяха доста, но нашите бяха гласовити.
– Ден преди финала на пресконференцията заяви, че Левски са фаворити. Наистина ли го мислеше или искаше да влезеш в ролята на „умряла лисица“?
– Заради името на клуба, бяха фаворити. С традициите си и всичко останало е нормално да са фаворити в този мач. Цялата общност мислеше, че Левски ще спечели купата. А напрежението винаги е при сочения за фаворит клуб, който задължително трябва да победи.
– 11 български играчи доминираха над скъпата селекция на Левски. Как ще коментираш този факт?
– Не точно доминираха, а се раздаваха на терена. Искаха много повече купата от футболистите на Левски.
– Да, не говорим като игра, защото сега някои анализатори казват, че Левски е бил много по-добър, а Славия е „лежала“ и незаслужено е спечелила купата. Но не се отчита, че един финал не се играе – той или се губи, или се печели.
– Разбира се. Щом сме стигнали до финала, искахме много да спечелим този мач и успяхме. Изчакахме дузпите, имахме страхотен вратар в лицето на Жоро Петков, който спасява невъзможни ситуации и накрая Славия си тръгна с купата.
– От работата ти с български футболисти виждаш ли потенциал в тях?
– Има го. По принцип на Балканите има много таланти. Трябва да се развиват, рано отиват в чужбина. Трябва да изиграят два-три сезона в българското първенство, да натрупат опит и когато съзреят, да отидат в чужбина. Много е рано на 18-19 години да си тръгнат и обикновено се прибират обратно без да направят хубава кариера.
– Това е политиката на Славия сега.
– Политиката на Славия е да залага на млади играчи. Клубът печели пари от последващите трансфери и ще продължаваме по същия начин.
– Трябва да отбележим, че Обертан създаде доста проблеми за защитата на Славия. Това ли бе най-опасният играч на Левски в този двубой?
– С показаното в мача – да. Използвахме двама халфове на позицията на бековете. Нямахме хора заради контузията на Александър Александров и трябваше да използваме футболисти, които не играят на тази позиция, но се справиха горе-долу добре.
– Вратарят Гошо Петков изпадна малко в ролята на „лъжливото овчарче“. Наистина ли имаше контузия, защото някои се съмняват? Често е разигравал тактически прийоми с контузии и забавяне на времето, но този път като че ли беше сериозно. Така ли е?
– Сериозно беше. Той получи удар не знам срещу кой футболист на Левски. Имаше контузия.
– Какво му каза на полувремето?
– Попитах го – ще можем ли да го докараме до дузпите. И той каза, че може.
– Как би определил това, което направи Гошо Петков в този мач?
– Геройство! Страхотен човек, страхотен вратар, голям лидер! Всичко хубаво за него.
– Докога ще можете да разчитате в Славия на него? Той е на 42 години…
– Някъде до 50 години. (смее се)
– Как реагира, когато се заговори, че може Славия да полегне на Левски? Кой имаше полза от подобни “фалшиви новини”?
– Не ме интересува. В живота постоянно мисля позитивно. Нещата, които се говорят по заведенията и се пишат по вестниците, не ме интересуват. Концентриран съм върху работата. След полуфинала в съблекалнята говорихме с футболистите постоянно, че трябва да си повярваме, имаме сили, качества и възможности да спечелим купата.
– Как за една година направи тази промяна в Славия? Дойде, за да спасяваш отбора в „А“ група, а само година по-късно ликувахте с купата? Какво се случи?
– Не мисля, че съм го направил лично аз. Просто сложихме нещата на мястото им – вътре в съблекалнята и на терена. Най-много заслужат момчетата, които са на терена. Те печелят мачовете. А аз им помагам да ги насоча в правилната посока. Слушаха ме и го направиха.
– Какво каза преди мача на тези млади момчета, които трябваше да излязат срещу фаворита Левски?
– Да играят футбол с удоволствие и да се раздават 100%.
– Кой първи ти честити трофея?
– Не се сещам.
– Кои бяха първите думи на президента на “белите” Венци Стефанов към теб след триумфа?
– Заги, успяхме.
– Разбрахме, че е удвоил премията за момчетата…
– Аз не бях в съблекалнята в този момент. Имаше майтапи, но не съм сигурен какво точно е казал президентът.
– Как ти звучи изказването на Венци Стефанов, че имаш доживотен договор със Славия?
– Хубаво. Щом човек като Венци Стефанов има доверие към мен и казва такова нещо, съм щастлив. В живота и в нашата работа никога не знаем къде ще отидем. Днес е така, а в другиден може да е много по-различно.
– Винаги си твърдял, че треньорският занаят си го учил от Люпко Петрович. Говори ли с него след мача с Левски?
– Не, не съм говорил с него. Когато се прибера в Сърбия, задължително трябва да се чуя и да се видя с него.
– А кой е най-ценният съвет, който си получил от именития ти сънародник в годините?
– Той малко говори по въпроса за работата на треньора. Като футболист ми беше треньор, а след това му бях помощник. „Откраднах“ му някои неща.
– След спечелената купа името ти се завъртя като евентуален наставник на ЦСКА през новия сезон. Работил си с Гриша Ганчев. Може ли да те видим на стадион “Българска армия“ неочаквано?
– Нямам представа. За първи път го чувам. ЦСКА е един от най-големите клубове в България, но ще видим. Сега имам още работа в Славия, а аз съм професионалист. Засега няма нищо такова.
– Каква е обстановката за работа в Славия? Питам те, защото някои треньори, които са минали през този клуб твърдят, че Венци Стефанов обича да “дава съвети” кой да играе. Ти изпадал ли си в подобна ситуация?
– Няма такова нещо. По принцип си говорим преди мач дали има интерес отнякъде към младите момчета, дали ще идват мениджърите и винаги се разбираме. Клубът живее от продажбата на футболисти.
– Славия трансферира двама от младите таланти – Петко Христов и Калоян Кръстев, съответно във Фиорентина и в Болоня. Кой ще бъде следващият – може би Стефан Велков?
– Сега Стергиакис си отива. И Анди Христов, и Стефан Велков са добри футболисти. Мисля, че на Стефан вече му е време, играе доста сезони в Славия. Надявам се да успеят да отидат в чужбина.
– Само резервният ти вратар струва 750 хиляди евро…
– Да, а имате ли представа колко ни струва Жоро Петков? (смее се)
– Не е ли трудно да се работи при положение, че изграждаш един отбор с дадени футболисти и след това най-талантливите от тях се продават? Лесно ли се намират заместници?
– Не, много трудно се намират заместници. Ние искаме да пускаме млади футболисти, но не може всеки път да се получи. Нашата работа е да се опитваме през тренировките и разборите да убедим тези момчета, които започват кариерата си. А ако вземем чужденци, да ги включим в колектива. Ако успеем в това, нещата се получават.
– Имаш ли поглед как работи школата на Славия?
– Горе-долу, да. С треньорите постоянно си говорим. Има още много таланти в Славия.
– Следиш ли ситуацията в бившия ти отбор Войводина (Нови Сад)? Победихте Сампдория с рекорд (4:0), по-късно продадохте играчи за 17 милиона и треньорският щаб се оказа ненужен…
– Сега са на осмо място в плейофите. Не вървят нещата. Не следя клуба.
– Коя е следващата ти цел – вече постигна две – спаси Славия и спечели купа за „белите“?
– Да работим здраво и да успеем да вземем още купи.
– Защо разликата между Лудогорец и останалите отбори е толкова голяма?
– Финансите, организацията на клуба.
– Трябва ли да има толкова много чужденци във водещите ни клубове? Лудогорец разчита предимно на чужди играчи, Левски излезе във финала с много малко българи, в ЦСКА положението е сходно…
– Целта оправдава средствата. Щом влагаш и правиш резултати, не може да се каже нищо срещу това нещо. Жалко е за българския футбол, за момчетата, които трябва да израстват, за националния отбор… Трябва да се направи една генерация, за да може националите да печелят и да се класират на големите първенства.
– Ясна ли е програмата за подготовката на Славия? От какви играчи имаш нужда предвид участието на клуба в Лига Европа?
– Програмата още не е готова, ще я направим тези дни. Имаме най-голяма нужда от защитници. В това първенство бяхме много „тънки“ в тази зона. Ще търсим бекове и централен защитник. Имаме си работа през почивката.
– Ще има ли чужденци в Славия?
– Зависи. Ако не намерим в България това, което търсим, ще се опитаме да го открием в чужбина.
– Предстои световно първенство. Какви са шансовете на Сърбия? Кои са твоите фаворити?
– Обикновено фаворитите се знаят – Франция, Германия, Бразилия… В момента има много добри футболисти в националния отбор на Сърбия. Надявам се да успеят да направят хубав резултат.
– А нашият национален отбор, за който имаш 23 мача? Запознат си с обстановката, игра на последния голям форум за България – Евро 2004. Как оценяваш сегашната ситуация?
– Тук има много чужденци в клубовете. Липсата на българи в големите мачове е един от големите проблеми. Големите мачове правят футболистите.
– Значи пак опираме до чужденците, които малко или много стопират развитието на нашите таланти…
– Да, това е причината според мен.
.jpg)
– А и вече не виждаме изходящи трансфери на български играчи в големи клубове от топ 5 на първенствата в Европа.
– Да, малко са българите, които играят в ЦСКА, Левски и Лудогорец. Има ли някой млад футболист, който да играе? Няма! Това е причината – трябва да се изграждат, да има търпение, а се искат задължителни резултати. А от другата страна си говорим за български футбол, национален отбор, за работата в школите. Не съм съгласен! Таланти винаги има, но трябва да има повече търпение, когато навлизат при мъжете.
– Какво е отношението тези дни към теб? Има ли левскари, които са недоволни, като те срещнат или всичко е наред?
– Не знам. Не искат много да си говорят с мен, само ми подават ръка и дотам.
– Имаш ли време за семейството? Къде е то – в Нови Сад или тук в София?
– Семейството ми е в Нови Сад. Сега жена ми ще дойде, а децата обикновено идват при мен, когато не са на училище.
– Вярно ли е, че доста дълго си лъгал семейството си, че ще ги водиш на море и чак тази година ще се случи това?
– Надявам се тази година да отидем до морето.
– Спокойна ли е жена ти, когато те оставя сам в София?
– Е, имаме си доверие!
