-
-
Бившият капитан на националния отбор Петър Занев игра в ЦСКА между 2019 и 2021 г., а от миналия месец е координатор при „червените“. Роденият в Гоце Делчев юноша на Пирин говори за новата длъжност в подкаста „Без резерви“ и разкри, че е фен на армейците от малък, а в ролята на изпълнителен директор е покрил с лични средства разходи на орлетата в края на 2023 година.
ЗА НОВАТА МУ ДЛЪЖНОСТ
Връзката между третия, втория и първия отбор на нашия клуб е много важна. Както между треньорите, така и между футболистите и администрацията. Плюс добра комуникация с директора на детско-юношеската школа. За мен това е много сериозна и отговорна длъжност, защото виждаме, че в последните 15-20 години в българския футбол именно преходът на младите състезатели е проблемен. До 14-годишни нашите деца не отстъпват на тези от западноевропейските отбори. Но след това изоставаме доста. Затова се радвам, че получих това предложение, имам своите виждания и идеи. Освен това нашият клуб назначи спортен директор, който се е занимавал именно с тази роля и в негово лице имам опитен човек, от когото мога да черпя много информация и опит. Моята работа е свързана с постоянен контакт с Пауло Нога, Александър Томаш, Радослав Златков и комуникацията смятам, че е на добро ниво. Аз съм реалист и съм сигурен, че вървим по правилния път. Стараем се първият, вторият и третият отбор да имат разпознаваем стил на игра, който да приляга на ЦСКА – доминантен, агресивен, с висока линия на защитата. И много други детайли, които са в процес, но изискват време. Виждаме, че първият тим вече има стил и съм убеден, че резултатите ще дойдат. Със сигурност ще има игрова рамка, която ще следваме, като тя ще се спуска отгоре-надолу.
ЗА ГРИША ГАНЧЕВ
Аз също съм от подстригваните. В Ловеч бяхме събрани доста луди глави и този характер ни помогна по-напред в кариерите. Но имаше възпитателни методи, за които съм благодарен. Защото те ти показват правилния път като млад футболист, когато се главозамаяш или мислиш, че всичко, което хвърчи, се яде. Там, където и да отидеш, винаги си сбъркал, ако мислиш, че ще се скриеш. Знаехме от по-старите футболисти, че от клуба слагат камъчета под гумите на колите, за да следят дали излизаме вечер. Ние тогава, за да прецакаме системата, отидохме на дискотека в друг град с такси. Но за зла участ имаше изпълнител и на някои от снимките с него влязохме в кадър. На следващия ден бяхме на последна страница на един от вестниците, така че не успяхме да се скрием (смее се).
ЗА ДОГОВОРА С ЦСКА
Имах лек конфликт с треньора в последния ми отбор в Русия – Енисей, и си тръгнах три месеца преди да свърши първенството. Като цяло вече имах желание да се прибера в България, защото семейството ми беше тук. Тогава помолих ръководството на ЦСКА да поддържам форма с отбора, защото вече бях на 33 години и щеше да е пагубно три месеца да тренирам индивидуално. Един вид си изкарах проби. Тогава видяха, че съм добре физически. В ЦСКА има настроение, когато има резултати. В противен случай има напрежение. При Милош Крушчич може би беше най-силен колективът. При Бруно Акрапович беше казарма, но това също има своите плюсове. Любо Пенев също държи на дисциплината. За съжаление не бях в групата за мача с Базел, тъй като изкарах 40 дни ковид на легло и взимах антибиотик с кортикостероиди. Предпочетохме да не рискуваме да бъда в състава, за да нямаме проблеми с допинг контрола.
ПРИСТРАСТИЯТА КАТО ДЕТЕ
Имаше фенклуб на ЦСКА от Разлог, който минаваше от Благоевград и ни взимаше няколко момчета да ходим в сектор Г. Това беше по времето на Дучето. Даже още ми се обажда един от тях, той е много радостен, че започнах работа в ЦСКА.
РЪКОВОДИТЕЛ В ПИРИН
Пирин, както ми даде шанс като футболист да започна да играя професионално на 17, така ми даде шанс и като ръководител. Една година работех като спортен директор. Тогава направихме чудо и спасихме отбора. Останах до август, но поради политически причини и вмешателство на тогавашния управител напуснах след Станислав Манолев. Четири месеца по-късно се смени ръководството и получих предложение да стана изпълнителен директор. Това не беше моето, но приех заради каузата и защото знаех, че клубът ще фалира заради това, което се е случвало. Това никъде не съм го казвал, но дадох лични средства, за да завършим годината. Сега като си връщам лентата, не знам как направихме така, че Пирин да съществува с такива задължения. Клубът ми даде много като ръководител, защото ме сблъска с всякакъв вид трудности. Но не успях навсякъде. Много тежко приех отпадането от Първа лига.
ЦЕЛИТЕ В ЦСКА
Много ме е яд, като виждам някои момчета на 18-19 години, които притежават качества, но някои елементарни неща като поведение, отношение към тренировъчния процес им пречат да станат добри футболисти и да заминат за Западна Европа. При нас по-трудолюбивите стигат по-далеч от тези, които наистина имат качества. Защото по-дисциплинираният, по-целеустременият, но с по-скромни качества има своя таван. Например Амкар Перм. А момче с талант, който му позволява да стигне до силни отбори в топпървенствата, се губи някъде по пътя. Освен това сме склонни лесно да зачеркнем някого. Треньорът говори няколко пъти, няма промяна в отношението и се отказваме от този футболист. А ние трябва да направим всичко възможно да покажем правилния път на тези млади играчи. Моята мечта е да не говорим с шаблони, а да подготвим талантите ни така, че когато отидат в първия отбор, да не се лутат, а да са готови да грабнат своя шанс и след една година да заминат на Запад. Иначе се въртим в омагьосан кръг, в който всеки се оправдава с другите.
