Едно от любимите скандирания на феновете на Левски е „И преди, и сега, Левски значи свобода“. Откъде обаче произлиза то и защо Левски значи свобода? KotaSport.com попадна на интересно обяснение в един от „сините“ форуми. Ето какво е написал човек, подписал се като Драго Драгоев – Драгой, без редакторска намеса:
Само в KOTASPORT: Берое отказали 120 бона от Левски за Райнов!
За „дербито на дербитата” в стогодишната история на „Левски” се приема мачът срещу цска на 17 ноември 1968 година. Защо е така, след като на 23. 09. 1994 г. е получен още по-добър резултат – 7:1? /Имаме също и други солидни победи, като с 6:3, 5:0, а като се съберат на куп, се получава едно голово съотношение от 25:6, нека скъпите ни седмици-абонати да смятат и пресмятат/.
Ние, обаче, държим на мача отпреди 46 години, него им припомнихме и сега. Защото този мач не е просто футболен резултат. Постигнат е в едно време, белязано с духовен подем сред цялата младеж от източния блок – дългоочакваното размразяването от сталинизма. Това е десетилетието между унгарските събития и Пражката пролет.
Нашата столица, „най-вярната столица в света”, бе далеч от всякакви опити за организирани протести и опозиционност. Затова пък запалянковските групи, поотпуснати най-после да се събират на по-големички групи за своите спорове и коментари, неусетно придадоха и непознато до тогава цветно хорско присъствие от гръмогласно спорещи.
Да спомена какво донесе това „размразяване” за най-обичания български отбор – първа шампионска титла, след цели 15 години! През това време за българското първенство се казваше, че се играя за „вторенство”. И въпреки, че в преките двубои „Левски” имаше превъзходство над централния дом на народната армия, нямаше как да надделее над яката сатилитна система от още 4-5 военни отбора.
Всичко бе тръгнало към възход на отбора, който и без титла, сбираше по няколко хиляди нови симпатизанти, като не всички се интересуваха толкова от футбол. „Вечният враг” пък, освен на военните си привърженици, осезателно попълваше редици от масовата миграция в строителството и градския транспорт. Също и от немалко разочаровани слависти, които искаха да са на страната на отбора, който ще побеждава и мъсти на доскорошния им партньор в най-старото софийско дерби. Славизацията е най-големият упрек към съветизацията на спорта у нас, но минало-заминало…
За 1968 година се помни, че ако не беше година на революции, то поне година на голяма промяна, на едно ново начало. Едно от тези събития, за показване на социализма с човешко лице, бе организирането на IX световен фестивал на младежта и студентите в нашата столица. Това решение, със задна дата, се оказа голямо изпитание за ЦК на БКП.
Едно от трудните задачи на червения мозъчен щаб беше да се намери форма как да бъдат отклонени Битълсите от участие във фестивала. Не знам как бе постигнато, но не видяхме гениалните музиканти. По-късно, след заприиждането на младежки групи от десетки страни се разбра, че немалко студенти са се поблазнили от тези анонсирани концерти.
Нас, запалянковците от любимите „хайд паркове”, също ни удариха сериозно, и на практика възможността за спорове и коментари на футболна тема се върна във времето на разтурването на великия унгарски Хонвед след Будапещенското въстание. Столицата се прочистваше от „нездрави елементи”, прочистването дори напомняше недалечното време на Белене и Ловеч.
На най-високо управленско ниво приеха зараждащата се „пражка пролет” като голямо предизвикателство, особено след излизането на манифеста „Две хиляди думи” в най-големите пражки вестници. Нашият партиен официоз обяви тази статия като „призив за контрареволюция”.
Ще спомена многото контакти на български младежи със студенти от чехословашката делегация. Тази делегация съвсем откровено демонстрираше намерението си да бъде в центъра на вниманието, и всяка софийска групичка, присъединила се към тези пеещи и скандиращи дисиденти, бе отлично приета. И дори видимо заразена от жизнерадостните скандирания и твърди смели лозунги.
А в най-любимият, и вече непреходен, се превърна
„Левски – Дубчек – Свобода!”
Свободолюбието на младите пражки дисиденти се оказа много заразително за несвикналите ни уши и души. Но сега се ограничавам в отьвука сред левскарите – най-будната и природно интелигентна част от спортната общественост. Големи групи от „фестивалстващи”, /изразът съм запомнил от тогавашни информации/, лишени от предишните си запалянковски сборища, се присъединяваха и отпускаха гърло, както на стадиона.
„Левски” – Дубчек – Свобода! …
„Левски” значи свобода! – скандираха дори непосещавалите футболен мач. Поводът вършеше много работа. С минимален риск пред натрапчивото присъствие на нетрапчиви агенти.
Да, хубава работа свършиха предвестниците на Пражка пролет по улиците на София. А тези скандирания на тълпата ме караха да настръхвам , особено през нощта след онзи мач. С трите гола на Гунди. И с абсолютно разкрепостената игра на нашата великолепна синя единадесетрока.
В която нямаше нито един офицер, нито един милиционер, нито един, прибран с повиквателна и по силата на някакъв указ. Напротив – със седем рожби на клуба, роден в центъра на София през 1914 година.
Пагони, милиционери, секретари…това ни споходи само месец-два по-късно. Както споменава и Георги Марков в своите „задочни репортажи”, респектирана от единствената реална и възможна сила на улицата, държавна сигурност взе мъдрото решение, да прибере отбора в своето ведомство, вместо да има постоянна грижа срещу „заразените”.
Така, на 17 ноември 1968 година свободният отбор „Левски” изигра своя последен свободен мач.
Като блестящ афоризъм остава цитатът от нощното предаване на BBS – „ В София отборът на народа победи отбора на властта”
Признанието даде нови сили за оцеляване. Мисля, че то играе някаква роля и в днешното трудно време.
Ps. Заради истината, искам да направя едно уточнение. В лозунга „Левски – Дубчек – Свобода!, става дума за тогавашния генерален секретар на ЧКП, който се опълчи на Брежнев и поведе чехословаците към прогрес. А Лудвиг Свобода беше президент на държавата, съратник на Дубчек, също много обичан ръководител, затова се скандираше неговото име. Но вплетено заедно с името на нашия Апостол на свободата, за левскарите се получи нещо по-специално.
Левски значи свобода!
И не трябва да имат решаващо значение хора като Тодор Батков. И особено като Бойко Борисов…
Драго Драгоев – Драгой