-
-
Родното първенство винаги е било обект на постоянни коментари. От „това е положението“ до “ слаби сме“, или пък „напълнихме се с чужденци“ и още много, много други. Всъщност проблемът на българския професионален футбол е, че …..не е професионален. Може да изглежда еретично, но е самата истината.
За да бъде едно първенство истински професионално, то трябва да отговаря на редица изисквания. На първо място е самите клубове да бъде управлявани като бизнес, като нещо, което може да генерира приходи и дори печалби. У нас далеч не е така.
Проектът Лудогорец е едно добро изключение, но той също има своите недостатъци. Гигантите Левски и ЦСКА се опитват да вървят по този път, но още са далече от истината. За другите клубове ситуацията е отчайваща.
За да има продукт, който да се цени трябва да има публика. Така у нас няма. В Левски се забелязва известно оживление, но то е все още твърде крехко. Интересът от страна ан феновете е твърде нисък. Посещаемостта на отбори като Септември и Верея е в рамките на 100-150 души. Това не е продукт. В същото време собствениците искат да печелят, да продават и да връщат инвестиции. Някои разчитат на школите си, но това все още остава утопия. У нас не се произвеждат млади футболисти, които да бъдат реално конвертируеми на външния пазар. Докато в Сърбия продават младоци за по 15 милиона евро, ние се радваме на трансфери по 1 милион. И те са много редки.
Базите са друг проблем, който остава нерешен. Действително има завишени инвестиции в тази посока, но те не са необходимото равнище. Има градове, в които няма терени, няма стадиони. В същото време по европейски програми в редица села бяха построени нови стадиони. Защо ли? За да пасат овцете там. Ясно е, че и тук става въпрос да се усвоят едни пари, но те можеха да бъдат насочени в правилната посока. БФС се опитва да играе ролята на добър, градивен партньор, но от централата в последните години не е излязло нищо продуктивно. Нищо. Различните програми финансирани с пари от ФИФА и УЕФА са прах в очите.
Самите професионални клубове се управляват по странен начин. Собствениците наливат пари, после търсят общините, държавата и различни институции за помощ. Спонсори няма много. Особено от големите корпорации. Прави впечатление, че от този пазар отсъстват големите банки, застрахователите, като изключим „Армееец“. Няма ги дори и ЕРП-тата, които генерират чудовищни приходи. Няма ги не само във футбола, но и като цяло в родния спорт. Дори и предприятия като „Соди“, „Аурубис“, златдобивните компании отсъстват от картината. А това са големи производствени структури с могъщи ресурси. За това обаче сигурно има и причина. И тя е в ниското качество на родния продукт.
Отборите са пълни с чужденци, школите не работят ефективно, националните отбори буксуват и бавно потъват. Въпросът е докога. Защото дъното е близо….
