Зависим ли е ЦСКА-София от Коялипу?

0
goduin koqlipu
Кадър: CSKA Media
- -

ЦСКА-София направи 2:2 срещу ЦСКА 1948 в мач от последния есенен кръг на елита, като за 3-ти път в последните 4 домакинства завърши при този резултат. Едно от положителните неща в този мач бе 14-тият гол от началото на сезона на Годуин Коялипу. Той се присъедини към армейците на 6 август, а за 16-те си мача досега за шампионат заби 14 попадения, с което е на второ място при голмайсторите в елита след Ахмед Ахмедов (16). Средно на мач Коя вкарва по 0,88 гола, а да момента ЦСКА се е разписал 25 пъти за 19 мача, т.е. Годуин е вкарал 56% от попаденията на армейците. Статистиката става още по-убедителна в негова полза, ако извадим 3-те гола, които столичният тим реализира в първите 3 кръга (и трите попадения при 3:1 над Хебър), тъй като във въпросните мачове Коялипу не взе участие. Или иначе казано, откакто таранът от ЦАР е на терена за ЦСКА-София, вкарва 64% от головете на тима. Въпреки че не влиза в статистиката, трябва да отчетем и мача за Купата срещу Добруджа (4:0), където Годуин също се разписа един път.

Справка показва, че ЦСКА-София не е имал футболист след завръщането си в елита през 2016 г., от който да е толкова зависим, ако се позовем на цифрите.

През миналия сезон ЦСКА-София изпи горчив хап, завършвайки на 3-тото място с 67 т. и 56 гола и впоследствие изпускайки евроквота. В началото на февруари червените прорадоха водещият си реализатор до онзи момент Дюкенс Назон (7), като сезонът завърши без изявен голаджия, а с най-много попадения се отчете Джонатан Линдсет – 9.

През сезон 2022/23 г. армейците се виждаха с титлата два кръга преди края, но хиксът срещу ЦСКА 1948 на “Армията” сложи край на мечтата им да спрат хегемонията на Лудогорец. С най-много попадения завърши Назон – 18. Хаитянинът беше изпреварен само от Ивайло Чочев при голмайсторите, но вкара само 28% от попаденията за червените, които бяха общо 65.

Още година по-рано армейците завършиха втори след Лудогорец, на кошмарните 21 точки разлика и с едва 42 гола за 31 срещи. С най-много “скъсани” мрежи се отчете Жорди Кайседо – 16 или 28% от общия брой червени попадения.

През сезон 2020/21 г. армейците вдигнаха последния си трофей – Купа на България под ръководството на Любо Пенев, но в шампионата останаха 3-ти с 59 т. и 46 гола за 31 мача. Али Соу вкара 8 пъти, а Кайседо – 7.

През сезон 2019/20 г. ЦСКА-София отново вкара доста под 2 гола средно на мач – 52 попадения за 31 срещи. Над всички бе Али Соу с 13 гола, следван от Евандро с 10.

През сезон 2018/19 г. столичният гранд остана само на точка зад шампиона Лудогорец, като от 57 гола за 36 мача най-много пак бе забил Соу – 11, слеван от Мауридес с 9.

Сезон 2017/18 г. е последният, в който армейците имаха висока успеваемост в изстрелите към противниковите врати – 80 гола за 36 мача или средно по 2,22 гола на среща. Тогава в първия си престой в ЦСКА-София Фернандо Каранга бе истински хищник – 24 гола в 27 игри или средно по 0,89 гола на мач. Представянето на бразилеца бе още по-впечатляващо като добавим и 7-те аситенции.

През сезон 2016/17 г. – първия след завръщането си в елита, ЦСКА-София бе доста по-скромен в поразяването на мрежите – 51 гола за 36 двубоя. Густаво Кулма вкара 7 пъти за 30 мача, а Каранга – 6, но за 12 срещи.

В резюме – от вдигането на един от донеслите най-силни емоции трофей в историята на клуба – Купата на България през сезон 2015/16 г., ЦСКА-София е имал таран с настоящата успеваемост на Коялипу само един път, в лицето на Каранга през сезон 2017:18 г. Разликата е, че бразилецът вкара 30% от попаденията на ЦСКА-София в най-успешния си сезон с армейците и 39% от попаденията в мачовете, в които взе участие, докато сега на всеки три гола за ЦСКА що-годе два са на Коялипу./ Тема Спорт