-
-
Петър Жабов е роден на 7 декември 1973 година в Бургас. Започва кариерата си в Черноморец, а през есента на 1995 година преминава в ЦСКА. Изкарва три сезона на „Армията“, като бе част от състава, спечелил златен дубъл през 1997 година под ръководството на Георги Василев-Гочето. Жабов записа 85 мача и 25 гола за червените в елита. През 1998 година е продаден на италианския Козенца за 800 000 долара. Впоследствие Жабов остана дълго време на Ботуша – игра за Лукезе, Чезена, Пистойезе, Таранто, Нардо, Леко и други. Днес живее в Приморско, където е треньор на деца и управлява семеен хотел. Жабов бе любезен да отговори на въпросите на „Тема Спорт“.
Г-н Жабов, тренирате деца, имате семеен хотел, остава ли ви време да следите българския футбол?
– Да, зает съм, защото сега организирахме три детски турнира, отделно се стягаме и за летния сезон, но, разбира се, като човек, който обича ЦСКА, не спирам да следя случващото се с клуба. Щастлив съм, че след дълга пауза, защото 5 години са много време за този клуб, най-сетне бе спечелен трофей. За мен най-позитивно обаче беше представянето срещу Рома в груповата фаза на Лига Европа. Тогава говорих с мои приятели от Италия и те бяха очаровани от отбора. Говориха само със суперлативи за нас.
Доколко успешен бе изминалият сезон за ЦСКА?
– Донякъде бе успешен, но все пак трябва да кажа, че много бих искал да виждам повече постоянство в отбора. Представянето бе на приливи и отливи. Много хубаво бе, че се записаха силни резултати в евротурнирите и бе спечелена купата, но имаше спадове в определени мачове и това костваше титлата.
Вие сте част от отбора, донесъл последния дубъл на „Българска армия“…
– Това са прекрасни времена за мен и най-хубавите ми спомени. Тогава всичко вървеше и всички бяха щастливи – ръководство, ние, футболистите, треньорите, феновете. Пожелавам си съвсем скоро да се изживее отново тази радост. Смятам, че силите в първенството вече са почти изравнени. Не знам дали Лудогорец направи крачка назад, или другите направиха крачка напред, но наближава време разградчани да бъдат свалени от върха и дано точно ЦСКА го стори.
Като бивш централен нападател как бихте оценили Кайседо и Чарлс?
– Не желая да давам оценки, не е редно. Като цяло искам да виждам повече българи в ЦСКА. Тогава ще бъде много по-добре и за привържениците, за които ще е много по-лесно да намерят своя любимец. Вярвам, че има български футболисти, които, ако получат истински шанс, ще успеят. Но тук не става въпрос за 1-2 мача, в които тези състезатели да влизат за по 10 минути. Треньорът трябва да има волята да им даде много повече възможности, а шефовете трябва да имат търпението да изчакат наставникът да изгради този футболист.
Синът ви Павел е част от академията на ЦСКА, имате ли наблюдения върху школата?
– Да, той играе при 17-годишните и засега се справя добре. Смятам, че в школата има страхотни деца. Не искам да изреждам имена, но един Георги Чорбаджийски (бел. авт. – брат на Божидар Чорбаджийски), Росен Маринов, който също е централен защитник, имат огромен потенциал. ЦСКА имаше три отбора на финал за Купата на България. Тези деца трябва да знаят, че ще получат шанс в първия отбор. А как да знаят, когато виждат само чужденци там. Ето, последният пример е Валентин Антов – получи шанс, постоя 2-3 години, беше налаган и в крайна сметка успя. Хубавото е, че шефовете инвестират много в школата, но проблемът е, че от много таланти в един момент ги губим. Това е цялостен проблем на футбола ни. В последните 5 години ЦСКА смени 14 треньори. Вярвате ли, че Любо Пенев ще успее? – Това текучество не е добре. Тук отново опираме на постоянството и търпението. Дано Любо получи необходимото време да наложи идеите си и да надгради. Не може да се сменят треньори през няколко месеца, както и не може на всеки трансферен прозорец да се взимат 10 нови футболисти. Така няма как да се получи.
Как ще коментирате жребия за евротурнирите?
– Името на евентуалния съперник не е познато у нас, но това е нож с две остриета. Виждаме, че всички вървят нагоре. Вече отбори от Люксембург и Лихтенщайн са готови на подвизи в Европа. Така че трябва максимална концентрация, защото, ако отпаднеш от неизвестен противник, е още по-лошо.
