-
-
Капитанът на Левски Живко Миланов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+ часове преди голямото дерби с Лудогорец.
– Здравей, Живко! Предстои дерби с Лудогорец – готов ли е Левски за битка с хегемона в родния шампионат?
– Да, мисля, че Левски е готов. Опитахме да се подготвим по най-добрия начин. Знаем, че няма да бъде лесно. Лудогорец е доста добър отбор, футболистите много години играят заедно. Трябва да се признае, че до момента заслужено спечелиха трофеите си. Но се надявам ние да си вземем нашето.
– На какво се дължи промяната в любимия ти клуб? Отпаднахте от АЕК (Ларнака) за Лига Европа и мнозина очакваха повторение на миналогодишния сезон, а вие ги изненадахте и се борите за титлата на България…
– Първо вече се знае, че Левски има собственик. Има организация в клуба. Имаме и нов треньор, който има нови виждания и до момента те се получават. Но най-важното е, че Левски върви по правилен път и се в клуба се случва нещо положително. След първия ми престой на „Герена“, когато Левски беше на много високо ниво във всякакъв аспект – организационен, технически, във всичко, имаше един застой. Последната титла беше през 2009 г., когато аз си заминах. Надяваме се този застой да е останал зад нас.
– Ти си капитан на отбора – спокойна ли е съблекалнята на „Герена“? Какви са отношенията между чужденците и българите?
– Мисля, че атмосферата е доста добра. Имаме много чужденци, а знаете, че когато има различни националности е по-трудно, но има добър колектив и това се вижда и на терена.
– Може би отношенията вече са добри, защото постигате успехи в първенството, но каква бе ситуацията, когато отпаднахте от кипърския клуб? Имаше ли напрежение?
– Разбира се. Но си говорихме, че още с идването на г-н Хубчев, имаше 40 дни за подготовка, а трудно може да се сглоби отбор за това време. Бяхме наясно, че съставът не беше готов да направи европейски скок. Надявам се догодина отборът да е съвсем обигран, да изглежда по различен начин и да продължи по-напред.
– Колко близо е Левски до спечелването на титла или на купа? Смяташ ли, че отборът е готов да прекъсне серията на Лудогорец, както и десетгодишната суша на клуба?
– Най-добре е да покажем на терена колко сме близко. Само с приказки – да казваме, че ние сме Левски и се борим… Левски винаги е имал амбиции, но се вижда, че в последните десет години почваме с амбиции, а накрая се търсят какви ли не извинения. Мисля, че Левски е на прав път. Със сигурност ще се борим докрай, но времето ще покаже дали сме готови.
– В последните три години игра в Кипър. Какво се е променило в родния футбол за този период? Нагоре или надолу върви най-популярният спорт в България?
– Ако направя съпоставка с първия ми период в Левски, с изключение на Лудогорец, футболът ни е в застой. Не се развива нагоре. Лудогорец извоюва доста успехи и трябва да им се признае. Но са с много чуждестранни футболисти, доста добре платени и добри играчи, което е по-лесно.
– А какво е мнението ти за чужденците в българското първенство? Трябва ли да се намали броят им? Пречат ли те на развитието на родните таланти?
– Със сигурност пречат, но ако търсиш някакви успехи, не може да минеш без чужденци. Но просто чужденците, които идват в България, трябва да бъдат добре селектирани. Да не взимаме от къде ли не футболисти за сметка на нашите родни таланти. Нека се взимат добре селектирани играчи, а не както бе през годините и в Левски. Наскоро четох, че близо 150 футболисти са преминали… В това няма никакъв смисъл и се вижда. Ако се взимат футболисти, нека се прави така, както е в Лудогорец.
– Някои специалисти твърдят, че ако в отборите има повече родни таланти, това ще се отрази и на качеството на националния ни тим…
– Със сигурност ще се дава повече шанс и време за футболистите да играят. А това е най-важното за един млад играч – да се обиграва.
– Мислил ли си някога, че „синята приказка“ с Мъри Стоилов и Наско Сираков може да се повтори – четвъртфинал за купата на УЕФА срещу Шалке, участие в груповата фаза на Шампионска лига? Преживял си всичко това…
– Надявам се. Преди дни открихме музей в присъствието на много легенди. Левски е клуб с над стогодишна история. Както го е имало преди нас, така ще го има и след нас. Левски е голям отбор и рано или късно ще стигне дотам, но трябва да се изгради план, който да се следва и лека-полека да стигне там, където е бил.
– Въпросът е дали привържениците ще имат това търпение, защото доста време чакат успех?
– Така е, но и Манчестър Сити преди нямаше нито една спечелена титла, но виждате какво се получава в последните десет години. Там вече има друг фактор, който е доста сериозен.
– В крайна сметка всичко до пари ли опира?
– Съвременният футбол е бизнес. Не може да се сравни един нормален бюджет с друг, който е 3-4 пъти по-голям. Един клуб може да си позволи да плаща трансферни суми, да привлича добри футболисти, а друг клуб иска да мине с минимална заплата и със свободни играчи. Трудно ще е.
– Как се чувстваше по време на европейските двубои на „сините“? Какво си каза, когато се докосна до отборите на Барселона, Челси, Вердер?
– По това време бях около 20-годишен. Беше доста велико да се изправиш срещу такива отбори. Беше една приказка.
– А замислял ли си се защо след това Левски се срина? Защо не беше използвана инерцията от тези резултати, както го прави Лудогорец в момента?
– Имам отговор на този въпрос. След направените успехи до 2007 г. Левски имаше план. Тогава футболистите бяха около и над 30-те и постепенно Мъри искаше да изгради нов млад отбор. Следващата година напуснаха 5-6 футболисти, които играеха константно и бяха доказани. Нормално е, ако на тяхно място се внедрят млади играчи… След това средната възраст на отбора беше максимум 24 години. Искаха да тръгнем по нов път. Тогава дойде отпадането от финландския Тампере и се получи доста голям шок след извоюваните успехи преди това. Може би тогава г-н Батков лично за мен сгреши, че отстрани г-н Сираков и Мъри Стоилов. Изпуснахме титлата и ЦСКА стана шампион, но на следващата година взехме трофея със същия отбор. Мисля, че ако начело на този тим беше Мъри Стоилов, нещата щяха да бъдат съвсем различни.
– С отбора на Левски си бил три пъти шампион на страната, три пъти носител на купата на България. Кой трофей ти е най-ценен и защо?
– Не мога да определя, но най-труден може би беше този през 2009 г. Преди това с Мъри бяхме доста добър отбор и по-лесно идваха титлите. Но през 2009 г. с по-младия тим титлата дойде най-трудно.
– Коя е причината дербито с ЦСКА да няма онзи заряд, блясък от преди десетина години? Публиката е доста по-малко, всичко е по-различно…
– За мен има няколко причини. Едната е, че нито ЦСКА, нито Левски е взел нещо. Другата е, че докато преди можеше да играеш два пъти на сезон Левски срещу ЦСКА и шест месеца се чакаше този мач, хората не ходеха на работа, за да отидат на него, а сега се получават четири дербита. А ако се паднеш срещу тях и за купата, стават шест. Виждате, че в големите първенства, дали Барселона – Реал (Мадрид) или Манчестър Сити – Манчестър Юнайтед, на шест месеца има един мач и хората го чакат с голям заряд.
– Разкажи ни за началото на твоята футболна кариера. На колко години започна да тренираш футбол? Кой те запали по най-популярната игра? Как попадна на „Герена“?
– Започнах около 8-9-годишен. Тогава имаше тестове на „Герена“. От 300 деца се избираха 20. Бях запален от брат ми, който вече тренираше в Левски. Така започнах. А и живеех на около 300 метра от „Герена“.
– Кое се оказа решаващо в онези години, за да успееш? Играл си във всички формации на Левски и всички национални отбори? Само шанс или трябва и много труд?
– Трябва много труд. Като млад футболист и аз съм имал доста трудни моменти, но никога не съм се предавал. Това е най-добрата черта в характера ми. Винаги съм се опитвал да преодолея трудностите. Вече идва и другото, че хора са повярвали в мен. Благодарен съм на Станимир Стоилов и на Наско Сираков, че ми дадоха този шанс да играя в Левски. Славолюб Муслин първи ме повика в първия отбор. След една подготовка ме взеха да тренирам с отбора, но изиграх добри мачове. Няма да забравя, че на една среща с Черно море ме повика и ми каза, че започвам.
– Как те приеха в съблекалнята на мъжкия отбор?
– Добре. Като млад футболист всеки се опитва да ти помага и знае, че ще има лъкатушене и грешки. Всеки е бил на твоето място. Така както сега аз виждам младите и се опитвам да им помагам, но от друга страна съм и най-взискателен към тях.
– След Левски подписа с румънския Васлуй, където игра три години. След това посоката бе Русия и Томск. Лесно ли прие тези предизвикателства? Успя ли бързо да се адаптираш? Как се чувстваше семейството ти?
– След като влязохме в групите на Лига Европа, получих контузия. Имах договорка с отбор от Германия, но така се стекоха обстоятелствата. Играхме един мач в Перник срещу Миньор, треньор беше Радко Достанич. Каза, че ще ме остави да почивам, защото имахме плейоф с Дебрецен за влизане в Шампионска лига. Но аз исках да играя и там се контузих. Имах принципна договорка с германски тим, но травмата ми попречи да замина. Пропуснах доста мачове до края на годината. Казах си, че е дошло време да напусна Левски и с първата оферта през януари, ще замина. Така отидох в румънския отбор. Заминах за Букурещ, там се срещнах с президента на Васлуй. По това време имаше план да се направи нещо голямо. Човекът беше много сериозен и богат, инвестира страшно много пари. В този период в Румъния Васлуй беше като Лудогорец на фона на колоси като Стяуа и Динамо. Побеждавахме ги спокойно. Изкарах три години и половина в Румъния. Договорът ми свърши и подписах в Русия.
– Последната чуждестранна дестинация бе Кипър. Там условията на живот вероятно най-много са допадали на фамилията. Кое беше ключово, за да се пребориш за титулярното място в АПОЕЛ? Имаше ли проблем с адаптацията?
– След престоя ми в Левски за шест месеца, имах няколко оферти. Но АПОЕЛ играеше всяка година в европейските клубни турнири, а в отбора имаше доста добри футболисти. Може би това наклони везната да избера кипърския тим.
– Както сам спомена, АПОЕЛ е неизменен участник в европейските клубни турнири. Какво ти попречи да играеш с кипърския тим в груповата фаза на Шампионска лига, когато срещу вас бяха отбори като Реал (Мадрид), Борусия (Дортмунд) и Тотнъм?
– Попречи ми това, че се контузих. Предишната година бяха футболистът с най-много мачове. За една година изиграх около 66 двубоя и получих една хронична контузия. Така се случи, че играех на инжекции, докато влезем в групите. Опитахме се да минем по по-консервативен начин, за да избегнем операцията. Починах около месец и половина, но не можах да се възстановя и трябваше да се оперирам.
– Мислил ли си кога ще кажеш „стоп“ на футбола и след това с какво ще се занимаваш?
– Почвам да се замислям най-сериозно. Вече съм на години, на които не мога да си правя дългосрочни планове. Всичко зависи дали ще съм здрав, дали ще мога да помагам на отбора. Не искам да бъда в тежест на никой. Ако усетя, че нещата не са както трябва, сам ще сложа край на кариерата си. Засега се чувствам добре, но всичко зависи от здравето ми.
– Приключваме с темата футбол. Кой е човекът, на когото си благодарен в този живот? И има ли такъв, без когото нямаше днес да си успешен футболист и добър човек?
– Благодарен съм на моето семейство, на майка ми и баща ми, че съм израснал покрай тях, дали са ми всичко. И след това на моето семейство – на жена ми, на децата, които още ме притискат да играя.
– Радват ли се, когато те видят?
– Да, те са доста запалени. Тренират в академията на Левски. През годините се опитвах да им обясня какво значи Левски за мен и за по-голямата част от България. Така се случи, че в последните 9-10 години не живях тук и беше по-трудно, но в момента разбират какво означава Левски.
– Кой е по-критичен от двамата към теб – Николай или Мартин?
– Всичко си ми казват и нищо не им убягва.
– Кога си бил истински щастлив и какво те прави щастлив в този живот?
– Моето семейство. Когато сме всички заедно, съм най-щастлив. Тогава и нещата се случват най-лесно.
– Рядко се съгласяваш да даваш интервюта. Създаваш впечатлението, че си по-затворен човек, бягаш от светлините на прожекторите. Има ли нещо такова?
– Не съм чак толкова затворен човек, но не обичам да се шуми около мен и моето семейство. Аз преценявам кога да давам интервюта. Няма смисъл да се появявам през ден за интервюта.
– Как би описал съпругата ти Бисера?
– Един доста позитивен човек, с характер, който винаги те разбира и ти помага в трудните моменти.
– Къде се чувства най-добре фамилията на Живко Миланов?
– Те се чувстват най-добре, където съм аз. Където и да съм бил, независимо дали е било хубаво или лошо място, щом сме заедно, там е най-доброто място за нас.
