Живот след разтърсването! Ще се спънат ли на „Армията“ за трети път в един и същ камък?

ЦСКА-София завърши само на една точка зад Лудогорец. Една крачка не достигна на червените да детронират хегемона и разградчани завоюваха своята 12-та поредна шампионска титла. И тук идва въпросът как ще реагират армейците. В спектъра на човешките реакции и емоции едно от най-често срещаните явления в такива ситуации са самосъжалението и гнева. Напълно възможно е в Борисовата градина да започнат да се вайкат как нямат ресурс да се борят срещу делиорманската машина и да дадат воля на гнева, изливайки огън и жупел срещу системата, опонентите и прочие… И ще сгрешат, превръщайки се в глупци в очите на всички останали. Защото само глупакът се спъва три пъти в един и същ камък.

В момента на “Българска армия” нямат нужда от обвинения, упреци, отчаяние и най-малко от примиренчество. Те разтърсиха Лудогорец и са длъжни да направят всичко възможно през следващата кампания да го съборят. Проблемът е, че това е трети подобен случай в последните 12 години, а в предишните два положителният ефект бе само в Разград и делиорманци реагираха, като в следващите години оставяха основния си съперник за първото място на огромна точкова дистанция. Тоест – ЦСКА-София не надграждаше след сезоните, в които завършваше само на точка зад Лудогорец, а точно обратното – представяше се по-слабо.

През 2011/2012, когато хегемонът сложи началото на своя победоносен поход го стори от почти безнадеждна позиция. Пет кръга преди края на първенството автентичният ЦСКА имаше комфортна преднина от 8 точки. Червените, водени от Стойчо Младенов, обаче се сринаха на финалната права, като загубиха цели 3 от последните си 5 мача – първо отстъпиха на Левски, после паднаха от Миньор Пк и накрая не успяха да стигнат поне до точка в Разград. Така Лудогорец спечели първата си титла, давайки повод на тогавашния наставник на ЦСКА да увеличи многократно и без това богатия си запас от оправдания. И вместо да направят всичко по силите си още през следващата кампания да спрат разградчани, в Борисовата градина се впуснаха в интриги и скандали, и трябваше да чакат цели седем години, за да се доближат отново до първото място.

През пролетта на 2019-та година разликата между ЦСКА-София и Лудогорец бе само 3 точки при оставащи 3 мача до края, а предстоеше сблъсък на “Българска армия”. При победа ЦСКА-София бе почти сигурен шампион. Али Соу обаче изпусна дузпа в 7-ата минута, а срещата завърши 0:0, като в крайна сметка Лудогорец финишира с аванс от 1 пункт. Но в Делиормана отново бяха разтърсени и взеха мерки, като в следващите три сезона събраха общо 45 точки повече от армейците.

Така стигаме до завършилото преди няколко дни първенство. Лудогорец отново е шампион с 85 пункта, а ЦСКА-София в ролята на подгласник е с 84, което е доста сериозен актив. И тук идва решителният момент. Какъв курс ще поемат на “Българска армия”?

В предишните два случая треньорите в лицето на Стойчо Младенов и Добри Митов запазиха постовете си и започнаха следващите кампании, което впоследствие се оказа грешка. Първият обяви война на всички и всичко, разби атмосферата в клуба, редуваше конфликти с ръководство, фенове, играчи и съперници и рано, рано се превърна в една от главните причини за проваления сезон.

Добри Митов? При цялото уважение, но едва ли някой е готов дори да си помисли, че той е способен да свали Лудогорец от върха. Това просто беше крайно несериозно, макар че до него на пейката стоеше Люпко Петрович, който малко след началото на кампанията пое поста официално, за да го предаде на помощника си Милош Крушчич към края на есента… Така ЦСКА-София се оплете като пате в кълчища, а в края на сезона загуби финала за купата от Локо Пд.

Саша Илич, подобно на Стойчо Младенов и Добри Митов (Люпко Петрович), също запазва поста си след като червените финишираха на точка зад Лудогорец. И както нивата иска мотика, а не молитва, така в ЦСКА-София имат нужда от надграждане, а не от празни надежди. Прогресът обаче трябва да е в две направления. От една страна – спортно-технически, като от легендата на Партизан ще се очаква далеч по-стойностна продукция на терена, а от друга – точков. За да кажем, че армейците са постигнали напредък, то към тазгодишните 84 пункта през идната кампания трябва да прибавят още поне един.

Нека не пропускаме и факта, че ЦСКА-София ще бъде поставен във втория и третия кръг на Лигата на конференциите, а при малко повече спортен шанс ще има реална възможност да попадне в груповата фаза на турнира. И ако това се случи, то задачата в първенството ще стане още по-тежка, но целта и стремежът към титлата няма да се намали. При по-продължително евроучастие обаче в ЦСКА-София са длъжни да бъдат далеч по-подготвени като дълбочина на състава и изграден игрови облик, а не да разчитат на късмет, както бе в доста мачове през изминалата кампания.

Тук някъде свършва лесното, а именно щрихирането на понятието “надграждане”. Как обаче може да бъде постигнато то? Предстои раздяла с поне 6-7 играчи. Повечето от тях имаха или второстепенна, или поддържаща роля, а някои просто бяха пълнеж. Предстои да видим техните заместници. Ако са селектирани и доведени на същия принцип, то прогресът ще се окаже “кауза пердута”, а титлата – мираж. За да бъде конкурентноспособен на разтърсения хегемон, ЦСКА-София има нужда от качествено подсилване и количествени натрупвания във всяка една зона на терена. За целта трябва да се действа бързо и прецизно. В противен случай отново ще станем свидетели как разградчани дръпват с няколко обиколки, а в Борисовата градина се оправдават с неразгърналите потенциала си играчи, системата, съдиите… А този филм вече омръзна.