-
-
Георги Илиев е един от най-емблематичните родни футболисти. Той вече е легенда, след като се превърна в играча, който има най-много мачове в историята на елита. Преди около година обаче върху него беше хвърлено петно, което дойде като гръм от ясно небе за хората, които го познават. Обвинение, на което огромен процент от хората не повярваха…
Бившият халф разкри в интервю пред „Меридиан Мач“ как се е променил мирогледът му след онзи прословут детектор в Черно море.
– Жоро, къде те намирам?
– Не се различавам от 90 процента от жителите на земята -вкъщи съм. Отделям повече време на семейството си. Така се чувствам ОК на този етап. Само тази карантина да не продължи много дълго…
– Как са справяш с кризата, имаш три деца?
– Да благодаря на Господ, че имам двор, а това е една свобода, която помага много при тази карантина. Именно това ни дава шанс да минаваме през кризата доста леко. Малкият ми син е на две години и половина, има много енергия… Направо не мога да си го представя в апартамент. Ситуацията е такава, че всеки трябва да търси начини да оцелее. За мен най-силното качество на човека е адаптивността. Именно сега е перфектен момент това да изпъкне.
– Към днешна дата съжаляваш ли, че се отказа от футбола?
– Не. Удовлетворен съм от това решение. Нямам никакво съмнение, че то е било грешно или не съм го взел в точния момент.
-Учиш за треньор, но не прие предложението на Бруно Акрапович да му бъдеш асистент в Локо (Пд). Защо?
– Трябва да върнем събитията по-назад. Случиха се някои неща, които ме отвратиха от футбола. Имах нужда да се отделя от него, да се отдалеча. Бях благодарен за тази оферта, но за мен беше по-добре да съм поне за известно време далеч от играта. Искам да изчистя главата си, да съм близо до семейството си. Отстрани изглежда лесно да си футболист. Хората си казват – какво толкова, два часа мач и толкова. Това обаче въобще не е вярно. Истината е, че заради футбола се пропускат доста хубави моменти със семейството. Такива, каквито хората помнят цял живот.
– Има ли друг такъв шеф като Христо Крушарски?
– Той е много колоритна личности. Има доста такива в БГ футбола. За страничните хората със сигурност той изглежда много ексцентричен. В същото време г-н Крушарски е човек, който държи на думата си. Изпълни всичко, за което се бяхме разбрали.
Крушарски е истински мъж.
– Да очакваме ли, че скоро ще се завърнеш във футбола като треньор.
– На този етап имам лиценз „УЕФА А“, но не мога да кажа със сигурност дали ще бъда треньор. Преди това беше желанието ми, но сега обстоятелствата са различни. Нагласата ми към футбола е друга. Вече не съм на 100 процента сигурен, че бъдещето ми е свързано с треньорската професия. Ще видим как ще се развият нещата. Ако получа добри предложения, а и имам желание за работа, може да се върна към футбола.
– От кой треньор си научил най-много?
– Клише е, но от всички съм се старал да взема по нещо. Може би спомените ми от последната година са най-пресни. Работата ми с Бруно Акрапович е най-скорошна, но не искам да казвам едно или две имена. Има много хора в професията, от които съм научил по нещо, а от други – не чак толкова.
– Виждал ли си се или чувал с някой от шефовете на Черно море след онзи скандал с детектора?
– Не искам да имам никакви допирни точки с тях. Не сме се виждали, нито чували.
– Какво толкова се случи на детектора, че те обвиниха в саботаж на Черно море?
– Дай да не се връщаме на тези неща. Достатъчно мизерии изядохме. Именно този скандал промени нагласата ми към футбола…
– В Китай много добре се оправиха с пандемията от коронавирус. Доста време игра там, как се измъкнаха толкова бързо от кризата?
– При тях организацията е на доста по-сериозно ниво от нашата или тази в останалите европейски държави. Хората, които там са най-отгоре на държавата, взимат тежки, но правилни решения. По време на кризата в Китай говорих с няколко човека там. Казаха ми, че ситуацията е много сложна, но се взимат мерки и всичко ще се оправи.
– Гледаш ли мачовете в Беларус?
– Не (смее се). Чувам, че в Германия мисли скоро да рестартират. Обичам футбола, той ми липсва, естествено. Когато кризата дойде, първенствата бяха в разгара си, а предстояха и решителните битки в евротурнирите. Коронавирусът отне десерта на хората, като спря футбола в този решителен момент.
– Чувал съм за една история за трансфера ти от Локо (Пд) в ЦСКА, за който ти си нямал право на мнение…
– (смее се) Ако се върна назад в годините, не знам дали съм имал нормален трансфер. Спомням си, че тогава 4 човека от отбора бяхме пратени от Локо (Пд) в ЦСКА. Сделката беше факт и нямаше връщане назад, трябваше да се подпише. На някои от четиримата им се искаше да излязат в чужбина, но отидохме в ЦСКА. Тогава положението в Локо (Пд) беше много тежко, след като убиха благодетеля Жоро Илиев. За мен лично трансферът на „Армията“ беше голяма чест. „Червените“ бяха най-силният отбор в България и определено това беше стъпка напред в кариерата ми.
