-
-
Андрей Желязков коментира представянето на гранда Левски в последните два мача – за Купата на България срещу Черно море и за първенството – срещу Ботев (Пд). Ето какво каза за „Тема спорт“ бившият директор на „сините“:
Предстои нова интересна седмица за Левски, след като през изминалата тимът отпадна от Купата на България, а след това разби Ботев (Пловдив) в първенството. Сега „сините“ отново ще се завърнат на „Тича“, където бяха елиминирани от Черно море за купата. Те отново загубиха след дузпи, не заслужаваха такъв развой. Владееха играта, бяха много близо до успеха и трябваше да спечелят още в редовното време. Но футболът затова е интересен – защото предлага изненади.
И докато на „Тича“ отборът не бе толкова убедителен, то срещу Ботев имаше голям оптимизъм в поведението и играта на футболистите. Потвърждение за това е и голямата посещаемост, която има на последните домакински мачове, което малцина са очаквали. Така е, защото отборът има нещо ново за разлика от това, което беше при Делио Роси.
И хората неслучайно в момента са на стадиона. Най-малкото, което може да се каже за двубоя с Ботев, е, че Левски напълно заслужено спечели. Няма спор за това. Чувства се увереност в тима, макар че допуснаха изравнителен гол в края на първото полувреме. След това играчите много бързо излязоха от тази ситуация и отново поведоха. Това е радващо. Шампионатът е маратон, докато купата се решава в един двубой.
Сега ни очаква съвсем различен мач срещу Черно море във Варна. Ако „сините“ успеят да го спечелят, ще направят огромна крачка. При това не за утвърждаване в тройката, а за върха. Знаем, че във Варна се играе много трудно. Илиан Илиев е сериозен треньор. Подбрал е играчите си – едните с опит, а другите с младостта си вкарват свежа сила и дух. Черно море е коварен съперник.
Жалкото в момента за Левски е, че Холмар Ейолфсон и Иван Горанов са контузени. Ясно е, че исландецът скоро няма да може да играе. Двете нови попълнения, които ги заместват – Нуно Рейш и Луи Нганиони, се справиха много добре срещу Ботев. Бяха стабилни и изпълниха задачите си.
В Левски много се говори за вратарска криза. Според мен това не са истинските възможности на Божидар Митрев и Мартин Полачек. Те са добри вратари, но са в психологическа криза. За да излязат от тази ситуация, най-много могат да им помогнат хората от трибуните. Виждали сме какви ли не вратари от световна класа да правят грешки. Навремето и Дино Дзоф също имаше такива ситуации, но бе велик. Всеки прави грешки, но е необходимо някой да им даде спокойствие. Двамата се нуждаят от доверие и рано или късно ще се отплатят.
За момента Тиам е най-точният човек, който да играе пред защитната четворка. Действително е така, защото преди правеше безсмислени фаулове, докато сега играта му е пo-изчистена. Това се видя още в мача срещу ЦСКА. За мен тогава той бе сред най-добрите на терена. Върви нагоре. Според мен заслугата е на треньора Славиша Стоянович. Явно му е обяснил какво да прави и Тиам се справя много добре. Има голяма крачка и знае къде да застане.
Много се говори дали Мариани трябва да бъде на фланга, или там да се постави Обертан. Винаги съм казвал, че добрият футболист – дали ще играе вдясно или вляво, може да се нагласи. Та нали някоя ситуация може да го завари като централен нападател – тогава ще трябва да завърши атаката. Гледаме големите отбори и не виждам футболист чак 30 минути да се задържи само на дясното крило например. У Габриел Обертан я има импровизацията. Той знае кога и къде да отиде. Понякога леко трябва да се нарушават тактическите указания. Защото едно е отвън да гледаш и да се случва това, което на теб ти се иска, а на терена е съвсем друга ситуацията. Точно такива играчи решават мачовете. Давиде Мариани също показва сериозни качества.
За мен изненадата в Левски е Станислав Костов. Явно и при него нещата са до психика. През миналия сезон, когато се включваше като резерва, вкарваше голове и се представяше добре. Но когато започваше като титуляр, не беше убедителен. Докато сега се видя, че има търпение към него, налаган е и той се отблагодарява. Не съм очаквал, че ще вкара толкова много попадения. Поначало един централен нападател в българското първенство, играещ в Левски и ЦСКА, трябва да вкарва по 18-20 до 25 гола. При Станислав израстването е не само при реализирането. А той вече се нагърбва и сам да вкарва, както бе срещу Славия. Преди време при него го нямаше това – гледаше по-бързо да се отърве от топката. Всичко идва с мачовете, доверието на треньора и публиката. Затова и Станислав надхвърля очакванията.
