Христо Бонев е една от най-големите легенди на българския футбол. „Тема спорт“ го потърси за интервю в навечерието на сблъсъка между неговия Локо Пд и ЦСКА-София. Той бе любезен да говори, като започна с думите: „Времето минава, но това не означава, че не живеем с проблемите на българския футбол и не се радваме на успехите както на клубния, така и на националния отбор. Когато гледам мач, сърцето ми иска да изляза на терена и да играя, но тялото вече не го позволява“. Ето какво още каза бившият халф, който е обичан и уважаван от всички фенове, независимо от клубните пристрастия.
Г-н Бонев, предстои двубой между Локо Пд и ЦСКА. Има ли у вас по-особено чувство преди по-големите мачове, или вече тази тръпка е отминала?
– Винаги, когато играе Локомотив, се вълнувам. Очаквам с нетърпение всеки мач, но особено голямо е вълнението, когато се изправяме срещу ЦСКА, Левски или градското дерби с Ботев. В такива моменти адреналинът нараства. Това са по-специални мачове за нас, локомотивците, и е много сладко чувството да победим в тях. Така е още от времето, в което аз бях на терена и се изправяхме срещу големи отбори с много големи имена в съставите си.
Ще ви върна години назад – обличате червената фланелка малко след като тимът е играл полуфинал за КЕШ… Мислили ли сте някога какво би станало, ако бяхте играли срещу Интер. Дали пък България нямаше да има своя европейски клубен шампион?
– Не съм се замислял върху този въпрос. По това време аз бях войник, още бях много млад. От „Армията“ дойдоха няколко месеца преди да се уволня. Намериха ме на „Джумаята“, където живееше по онова време моята съпруга. Бях по къси гащета, фланелка и джапанки, когато ме взеха. Показаха ми заповед, че трябва да се явя на служба в спортната школа „Чавдар“. Качиха ме в джипа и за да не разберат феновете, минахме през някакви селски пътища. Тогава за първи път облякох войнишки дрехи и ми казаха, че от другия ден съм в хотела на ЦСКА. Отговорих, че това няма да стане и единственият ми отбор е Локомотив и тялото ми не може да приеме друга фланелка.
С екипа на ЦСКА обаче изигравате 6 мача, в които вкарвате 5 гола – не опитаха ли шефовете на червените да направят и невъзможното да ви задържат?
– Идваха много генерали, но аз бях категоричен, че името на баща ми, който беше голям локомотивец, и моето възпитание не ми позволяват. За мен най-хубавото нещо в София бе табелата за Пловдив. Тогава дойде Стефан Божков, който беше треньор на националния отбор, и ми каза: „Бона, имаме много важни квалификации, но трябва да тренираш и играеш“. Съгласих се и започнах в името на България. Изиграх тези 6 мача, в които вкарах 5 гола, но тогава бях заедно с колоси в българския футбол като Митата Якимов, Пенев… От престоя си в ЦСКА няма да забравя един мач с Ботев Враца, в който с Митата Якимов правихме такива неща, че генералите са си хвърляли шапките в ложите на „Народна армия“. Така дойде двубой с Левски, за който ми казаха, че ако е с положителен изход, ще ми дадат уволнителната книжка на администратора на Локомотив, а той по цял ден седеше в София, за да ме пази. Завършихме 1:1 и след мача бяха организирали влак, с който се прибрах, и на Централна гара дойдоха да ме посрещнат феновете на Локо Пд. Тази любов никога няма да я забравя.
Спират ли ви настоящите футболисти да ви питат, да искат да знаят, да се докоснат до една от най-големите легенди на българския футбол?
– Аз съм щастливец в това отношение, защото играх с три поколения големи играчи на Локомотив. Като се започне от Иван Манолов, Кънчев, а след това с Едуард Ераносян, Аян Садъков, Христо Колев – Бащата… За мен бе направен първият бенефисен мач, на който присъстваха огромни имена от световния футбол, като Лев Яшин, Томашевски, Оберат, Боби Мур, Луческу… Стана празник на 16 септември 1984 година пред 50 хиляди души на стадиона. И се радвам, че онова уважение продължава и сега – Митко Илиев, Карагарен, Илко Пиргов, Паскалев, Тошко Павлов постоянно идват да си поговорим, да ми поискат съвет или да чуят мнението ми, а напоследък и Динко Хоркаш, който за мен е най-добрият вратар в първенство, също често иска да му разказвам за миналото и за Локомотив.
Локомотив направи 0:0 с Пирин и треньорът Томаш каза, че подобно поведение е живуркане…
– В деня след мача бяхме заедно с Томаш и той бе много разочарован. За мен Локомотив не е играл толкова слабо, откакто той е начело на тима. Локомотив пропусна да затвърди добрите впечатления. Без да подценявам Пирин, но това беше самоубийство. Играчите трябва да уважават това, което прави старши треньорът за тях. Виждате, че той изгражда един нов и много добър отбор, но подобно поведение и безразличие на терена е недопустимо.
Очаквате ли, че ще видим коренно различен Локомотив срещу ЦСКА?
– Това е манталитетът на футболистите. В тези мачове подходът и настройката на играчите са съвсем други и те ще покажат съвсем друга игра. Локомотив ще е коренно различен срещу ЦСКА, защото името на съперника те кара да настръхнеш.
Каква е вашата прогноза за мача?
– Не, няма да се наема с прогноза. Въпреки колебливия старт ЦСКА играе много добре. Треньорът им успява независимо от играчите, които пуска на терена, да извлича максимума.
С какво Локомотив е по-добър от ЦСКА?
– Ако футболистите излязат пределно мобилизирани, следват треньорските указания и дадат всичко от себе си, не се знае дали ще победят, но ако феновете видят, че всички имат желание за успех, ще ги изпратят с песни и аплодисменти след мача.
Локомотив направи много силен старт на първенството, като подобни резултати са записвани само в шампионския сезон и в годината, когато тимът стана втори. Докъде могат да стигнат сега силите?
– Ако в началото на сезона, някой ми беше казал, че след първия полусезон Локомотив ще има 30 точки, щях да го обявя за луд. Сега апетитът ми е съвсем друг, защото той идва с яденето. Радвам се, че след оттеглянето на Христо Крушарски, който е най-успешният ръководител, дойдоха други, които много бързо разбраха какво означава Локомотив. И вярвам, че новите собственици, както и Томаш ще направят така, че Локомотив винаги да е възможно най-напред в класирането.