-
-
Огромна дупка с няколко огромни бетонови отливки оформят поредния паметник на глупостта в Пловдив. Дразни хората от квартала и гостите на километър от суперцентъра на Пловдив. На това място трябваше да се издига модерният клубен стадион на ПФК Ботев 1912 АД. Вече 10 години имотът е общински, след като военните се отказаха от него. За стадиона има учредена концесия в полза на футболния клуб. Собствениците имат 2 години, за да изпълнят инвестиционната си програма. Докато изтече този срок, никой не може да търси отговорност на така наречените инвеститори, дори да не забият един пирон на строителния обект. Трудното за общината обаче ще дойде после, ако се окаже, че въпросното Акционерно дружество не може да се справи с обещаната инвестиция. Тогава горещият картоф ще е за градската управа. Тя трябва да развали договора с ПФК Ботев 1912 и да търси друг мераклия за обекта или да строи сама стадиона. Миналата седмица се чу, че за градежа на Колежа може да се търси държавна помощ. Идеята обаче е нереалистична, защото футболният клуб отдавна е частен и няма как да получи субсидия от бюджета.
Припомняме ви как ФК Ботев скъса с държавата и какво се случи със собствеността през последните години:
Историята на ФК „Ботев“ винаги е била бурна. Месеци след падането на Тодор Живков от власт Общото събрание на канарчетата решава да върне името „Ботев“, което клубът от стадиона край Бирената носи до 1968 г. Тогава едно волунтаристично решение на местния партиен велможа Кочо Гяуров слива издържания от КЦМ „Димитър Благоев“ Ботев, Спартак и Академик. Идеята на брата на световноизвестния оперен певец Николай Гяуров е Пловдив да има суперотбор, който да мачка и европейските грандове. Гяуров пробва дори да отмъкне Христо Бонев от Локомотив. На срещата при него 19-годишният тогава Зума отива заедно с баща си, който без страх заявява на сина си пред Кочо: Решавай ти, но ако отидеш при жълтите, ще се откажа от теб чрез Държавен вестник. Гяуров изгонва двамата, като им просъсква: „фашисти“.
Генното инженерство във футбола на Кочо Гяуров не успява. От това най-много си пати Спартак, който губи идентичност и фенове. Дори след повторното си основаване през 1981 година тимът от Кючук Париж не успява да привлече под знамената си старите спартаклии. Жълто-черните фенове пък не приемат докрай АФД Тракия, а си скандират „Ботев“ по мачовете.
През 1985 година пред името Тракия изчезва абревиатурата АФД (армейско физкултурно дружество) заради решението на ЦК на БКП футболът да се отдели от дружествата. Председател на клуба става директорът на Панаира Кирил Аспарухов, но военните си запазват квота в управителния съвет. А и никой не иска да бяга от армията, тъй като оттам най-лесно се получават благини като апартаменти, с които можеш да привлечеш някоя звезда от провинцията.
Така идва 1991 година, когато Ботев се сдобива с един от първите мощни спонсори в българския футбол. От шофьор в италианското посолство Паоло Динучи става мастит бизнесмен. Той превръща офисите на стадиона край Бирената в склад за цигари. Къде легално, къде не – сънародникът на Паоло Роси прави цяло състояние. Чат-пат забравя да плаща акцизи, за което впоследствие е тикнат в затвора, макар в първите години негов адвокат да е бъдещият държавен глава Петър Стоянов – също върл фен на Ботев.
Клубът по това време е регистриран по Закона за лицата и семейството и се управлява от общо събрание, което избира управителен съвет и председател. Шеф формално е Виден Апостолов, но де факто управлява Динучи, който не жали пари за любимото си хоби.
С премахването на данъчните облекчения за клубовете от финансовия министър Иван Костов Паоло Динучи губи сили и през януари 1993 година е сменен от ставащата могъща тогава АБС Комерсиал. В управата впоследствие влизат собствениците на Агробизнесбанк Христо Данов и Христо Александров заедно с върлия фен Иван Радичев. За президент е избран Данов, но клубът продължава да е обществена организация по закона за лицата и семейството. Новото ръководство иска да направи от Ботев европейски клуб. Край Бирената се излива рог на изобилието. Привлечени са почти всички качествени играчи в България, начело с Аян Садъков, бронзовите медалисти от САЩ 94 Наско Сираков и Борислав Михайлов. Всичко това обаче води само до два загубени финала за Купата на България и 2 комплекта бронзови медали. Данов става шеф на БФС и предава клуба на Михаил Маркачев.
Геноцидът срещу банките се отразява и на Ботев. След 1997 година канарчетата се лутат една година, за да бъдат поети в началото на 1998 г. от банкера с най-голяма сянка измежду колегите си – Васко Нинов. Малко след встъпването му в длъжност е застрелян вицето на Нинов в клуба Петър Петров (Патерицата). 160-килограмовият бос се прочува с един комичен автобус, който докарва. От постоянното присъствие на стадиона се кодошат, че той е правен в завода за замразени щъркели. Нинов не се застоява много при канарчетата и тихомълком си бие камшика още преди края на сезона. Следват няколко временни управи, за да дойде февруари 1999 година, когато изненадващо за президент е избран върлият локомотивец Димитър Христолов. Останалите в УС са жълто-черни фенове, но най-много пари дава Христолов и впоследствие остава сам начело на клуба.
Водоразделна в клубната история е 2000 година, през която спортният министър на Иван Костов Цвятко Барчовски нарежда футболните клубове да се регистрират по Търговския закон и да станат акционерни дружества. Това е началото на дивата приватизация в българския футбол. Оставени да се развиват на пазарни начала, много от големите центрове у нас умират.
Христолов трансформира клуба в акционерно дружество и става почти едноличен собственик. За 11 години той абсолютно сам издържа канарчетата, като през повечето време е във война с феновете, които не могат да си простят, че любимият им тим е собственост на локомотивец. В резултат на тази война Ботев два пъти изпада в Б група. Христолов обаче намира ресурс и връща тима в елита. Крахът настъпва през 2009 година, когато бизнесменът е засегнат сериозно от кризата, от ЦСКА не му плащат дължимите 800 хиляди лева. Появяват се разни странни италиански субекти, които се пъчат като собственици. Така се стига до ликвидацията на клуба през зимата на 2010 година, когато представителният отбор е изваден от А група. С това настъпва и краят на Христоловото АД. У него обаче остава автентичната емблема, която впоследствие няколко пъти е разигравана на търг от НАП, но никой не е извадил пари, за да я купи.
През пролетта на 2010 година клубната легенда Марин Бакалов и фенове възраждат клуба. Учреденото в края на април дружество се обединява с Металик и започва участието си от В група през есента на мястото на тима от Сопот. Година и половина по-късно спонсорът Цветан Василев пожелава клубът отново да стане акционерно дружество. 90 процента от АД-то е взето от Технологичен център – Инстетут по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ), което бе разкрито още тогава от Марица. ТЦ-ИМЕ е шапката, под която е цялата бизнес империя на Василев, рухнала с фалита на Корпоративна търговска банка през късната пролет на 2014 година.
Цветан Василев обаче е писал на свое име само 59 процента от дяловете, които дарява на фенското Сдружение ФК Ботев. Останалите 31% остават в ТЦ-ИМЕ, където са и до момента. Мистериозната компания не праща представители на събранията, но и не предявява към момента финансови претенции. Така днес ПФК Ботев 1912 АД е частно публично дружество, но никой не знае кой в крайна сметка дърпа конците и ще извади горещия картоф с дупката на Колежа.
През последните 20 години във ФК Ботев бяха излети милиони. Те обаче стигнаха до няколко комплекта медали и два загубени финала в турнира за купата на България. През отбора минаха десетки знайни и незнайни чужденци, изредиха се треньори от всякакъв калибър. От милионите обаче днес няма и помен, както и от знаменитата с продукцията си жълто-черна школа. Няма го и стадион „Христо Ботев“.
Марица.бг
