-
-
Сезон 2016/17 година с нищо не промени картината с отношението към треньорската институция. Основните недъзи бяха отново налице, привличане на чужденци, подценяване на родните специалисти, прибързани уволнения, гавра и терор над най-важните хора във футбола. Все пак сезонът даде и няколко позитивни примера, които задължително трябва да се извадят над чертата. Поне четирима наставници приключиха годината с усмивка и завишен рейтинг. Което не означава, че догодина по същото време няма да са изпратени на другата крайност. Във втората група има и такъв пример. На човек, който миналия май беше герой, а сега е провал.
В групата на успешните не е включен най-успешният от последните 3 години – Георги Дерменджиев, защото неговата репутация вече е на балканско ниво. Бат Гошо няма как скоро да бъде достигнат с неговите чутовни постижения, но и той завалията трябва да внимава, защото, както се чува, май срокът му на годност изтича. Явно са разбрали, че само с прегръдки, целувки и комплименти към подопечните не става.
Малцина извън футболните среди се досещаха за съществуването на такъв шлифован диамант в професията, какъвто безспорно е Стамен Белчев. На „Армията“ му дадоха позицията, притиснати от зор след абдикацията на Йорданеску, и не бяха много тези, които вярваха, че ще остане до 1 януари. 48-годишният хасковлия подобно на един негов друг съгражданин грабна шанса и го използва по най-добрия начин. Преобрази напълно ЦСКА, наложи правилния футбол като почерк на отбора и резултатите не закъсняха. ЦСКА приключи годината във възходяща градация, не спечели купа или титла, но заявката, че това ще се случи догодина, е налице. Какви са скритите достойнства на Белчев? Прагматик и работохолик, чието основно достойнство е, че разбира от футболисти. Така при него почти всички футболисти в червено повишиха личните си показатели. Белчев взе максималното от ветераните Манолев и Бодуров, наложи напълно младите Недялков, Десподов и Чорбаджийски. Почти реанимира закъсалата кариера на Кристиян Малинов. Спорните качества на Симао, Арсенио, Каранга, Кулма, Пинто станаха безспорни в неговия период. С две думи, изгради отбор и на „Армията“ няма да започват от нулата с привличането на 10-12 нови играчи. Белчев обаче не може да лежи дълго на стара слава, защото догодина без титла през май нищо не може да го спаси. И тогава хубавите думи ще бъдат само минало!
Един подобен на Белчев индивид имаше своя космически миг през този сезон.
В Ботев заложиха на
Киров и не сгрешиха
След поредица от външни назначения жълто-черните се довериха на своето момче Николай Киров и той им се отблагодари подобаващо. Дори надплати цялото доверие, защото едва ли някой е предполагал, че тази разбита през есента команда ще стигне до Купа на България, и то спечелена срещу непобедимия хегемон Лудогорец. Едно е сигурно – в успеха на Ботев няма нищо случайно, а Белия не е Господин за един ден. И той използва наличния потенциал максимално, колкото и от съмнително качество да бе. Много фино се освободи от ненужната баластра и наложи играчите, които да свършат работа. И Ботев се надскочи като клуб, а играчи като Неделев, Вутов, Косоко, Балтанов, Меледже, Генeв, Терзиев… направиха сезона на живота си. И Николай Киров обаче трябва да осъзнава добре, че еуфорията бе голяма, но премина. При неясните условия, в които се работи в Ботев, много лесно може да се заредят поредица от загуби и вчерашният герой да се превърне в утрешен грешник. Напълно е ясно едно – надграждането на успеха в Ботев ще е трудно, почти невъзможно.
Ако трябва едно име на треньор да събере позитивната енергия от сезона, то това
е помъдрелият
преждевременно
Александър Томаш
Такива като мен знаеха от години за потенциала на този древногръцки философ, но през настоящия сезон талантът му получи признание и от широката общественост. И трябва да се отчете, че е напълно заслужено. Едно не може да се отрече – на 38 години Томаш е най-голямото обещание сред треньорите у нас. Притежава психологически потенциал да стигне до Калотина и да премине триумфално през браздата. Това, че е въпрос на време да премине през родния си ЦСКА, не подлежи на никаква обструкция. Много комплименти събра Сашо, но така и не разбрах защо. Верея не изпадна, което не е някакъв чутовен успех. Футболът, който играха, с нищо не впечатляваше. Не направиха и някоя забележителна победа, както това например стори Дунав. Но някак на гола нива, без публика и, както се разбра през пролетта, в сложна финансова ситуация, Верея стоеше стабилно, а Томаш привличаше като магнит симпатиите. Догодина Томаш вече ще бъде в клуб с публика. И право в целта бяха първите му думи като треньор на Берое – критерият за успех ще са върнатите хора по трибуните. Дано му се получи, но тук ще се искат и резултати. Поне връщане в зона Лига Европа.
Снимка 298195
Източник: Официален сайт на Берое
Последният отличен може би най-много заслужава.
Новият Димитър Пенев се
нарича Веселин Великов
Не случайно го сравнявам с великия стратег от Мировяне. И на двамата мисълта им върви по-различно от изказа. И двамата не признават пунктуацията и трудно завършват изречение. Но какво от това, след като Дунав обра всички комплименти за страхотното си първо участие в елита. Първо от 20 и кусур години насам. А такъв успех не е записван поне от 40 години. Дунав е от малкото отбори, които вдигат нивото на първенството, мачовете му стават за гледане и не умираш от скука. Може би не са толкова силен отбор, но играят интересен и занимателен футбол. Каква е ролята на Великов? Той е човекът оркестър. Той изгради този отбор от неуспели анонимници. Най-добрият сезон във футбола на Будинов, ренесанс на Бранимир Костадинов. С гръм и трясък на четвърта скорост влезе в играта Шопов. Ключов принос на капитана Димов. Но над всички е стратегът Великов. Дунав може пак да е четвърти, но може и да и 14-и. Това ще зависи единственото от Веселин Великов. Ако той стои здраво на мостика, нещата ще вървят.
Добрите примери за възход за съжаление са доста по-малко от тези на предизвикано падение. Подборът на четворката на злочестите не е по степента на неуспехи, а по-скоро на разминаване в очакванията. И те са млади и перспективни, но годината не им се получи. Не се получи и на много други, но те си имат своята изградена репутация. Няма какво да коментираме големи имена като Ангел Червенков, Едуард Ераносян, Ферарио Спасов, все шампиони на България. Или пък Иван Колев, който е международно утвърдено име. Те са се доказали, групата отдолу обаче не.
Пътят от Осанна до Разпни
го измина Христо Янев
Преди една година обикаляше с червен автобус жълтите павета, сега се чуди дали да продължава с криминалетата, или да търси нов отбор. Това е доброжелателна ирония. Христо Янев е само на 38 години и бъдещето е пред него. Едно е сигурно, в Нефтохимик не беше като в ЦСКА. Много неща излизаха наяве и те показваха, че на Ицо му е много трудно да работи. А той е и интровертен и за разлика от Томаш не може да владее аудиторията с дар слово. Истината обаче е, че не намирам съществени разлики между двамата като треньорски умения. Нефтохимик отпадна от лигата, но игра доста добър футбол в някои мачове и по-скоро всичко се случи като лошо стечение на обстоятелствата.
Независимо от оценката за Христо Янев предстоят трудни времена и му пожелавам само едно – да не остава в хладилника на треньорската професия. Защото и Стойчо Стоев преди година-две беше хит, а сега кой си спомня въобще за него.
Лоша година
за Георги Иванов
Всъщност лоша пролет, есента си бе съвсем нормална и Гонзо бе на върха на щастието с представянето на Черно море. Нещо през зимата обаче се обърка и това, което моряците показаха през последните два-три месеца, бе едно голямо нищо. Те са странен и специфичен клуб и при тях трудно може да се хване истинската причина за провала. Но определено се получи пълна бъркотия, лошо кадрово обезпечение, лоши решения. Най-лошото беше, че нямаха игра. Георги Иванов, общо взето, е показал какво може, но в края на кампанията нещата в Черно море приличаха досущ на тези в Левски, когато Гонзо командваше парада. Но Черно море и Гонзо се обичат и заедно могат да намерят брод. Неприятното при него е, че в началото на пролетта повтаряше като папагал, че ще се бори за третото място с ЦСКА, а в крайна сметка се оказа, че червените изобщо не се борят за тази позиция и с лекота завършиха втори, докато Черно море вместо трети, остана… шести. Когато публично заявяваш, и то неколкократно, че се целиш в бронзовите медали и евроучастие, а накрая финишираш последен в първата шестицата, няма как да не си се провалил.
В антигерой
се превърна и
Елин Топузаков
Общо взето, след напускането на Люпко Петрович Елин изглеждаше през цялото време като пате, попаднало в кълчища. Резултатите веднага тръгнаха надолу, играта също се загуби. Всичко, което Люпко завеща, бе опропастено от Елин за има-няма три месеца. Върхът на сладоледа бе концепцията му с трима защитници, която цифром и словом оцеля в един мач – загубата в Благоевград. Да отписваме Топузаков толкова прибързано ще е кощунство, но е добре и той да си намери правилния път. Хора като Томаш и Великов, които са му връстници, показват как е по-правилно да се върви.
И без съмнение
най-тежкият провал
е на Сашко Димитров
Уж най-подготвеният тактически се оказа най-неподготвен практически. За начало на клубната кариера му дадоха най-доброто място на света – Берое. И след има-няма два месеца камък върху камък не остана. Ужасна селекция, никакъв стил на игра, трагичен край на комедията. След това кариерата възкръсна отново в Горна, но и там всичко се срути с гръм и трясък в един мач срещу Монтана. Димитров минава през труден период, но рано или късно познанията му ще се осребрят с успехи. Просто му трябва малко повече време.
Автор- Жаклин Михайлов
Вестник – Тема спорт
