-
-
Константин Головской, един от най-силните чужденци, минали през родния футбол, даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Руснакът едва ли е забравен от феновете на Левски. Около него винаги беше интересно, и то в период, в който „сините“ доминираха във футбола ни. А на „Герена“ се радваха да имат футболист, ликувал като шампион с гранда Спартак (Москва). За три сезона Головской спечели още две титли у нас, вкара голове в два финала за Купата на България и си тръгна като любимец. За да стане впоследствие четири пъти шампион във втората си родина – Казахстан. В началото на месеца той ликува със „Сборная“ като шампион на „Купата на легендите“ в Москва, след което застана пред камерата на „Код Спорт“.
– Здравейте, г-н Головской! Какви спомени имате от престоя си в България?
– Само най-хубави! Най-добрите години от футболната ми кариера минаха в Левски. Част от най-приятните ми преживявания са именно от този клуб. Преди всичко си спомням за феновете. Когато играех в този отбор, изпитвах удоволствие от футбола. За три години и половина, които бях в Левски, два пъти станахме шампиони и два пъти взехме Купата.
– Кое беше най-хубавото в България и какво не ви хареса толкова?
– За лоши неща не се сещам. България много ми се понрави. Хората са много гостоприемни, климатът е хубав. Имате и море, и планини. Всичко е прекрасно.
– Когато бяхте в Левски, отборът доминираше в България. Кой от трофеите си от този период най-много цените?
– Помня най-ясно първата година, когато дойдох в Левски. Тогава още в отбора беше Владислав Радимов, но за съжаление бяхме заедно само няколко месеца. Най-много си обичам първата шампионска титла с Левски.
– Имате 75 мача и три гола за Левски. Помните ли срещу кой отбор вкарахте?
– Така се случи, че вкарвах само важни голове. Първият ми беше във финала за Купата на България срещу ЦСКА през 2002 година. Бихме с 3:1 (б.р. – Головской бележи за 1:1). На следващата година играхме срещу Литекс. За мен това беше първи мач след дълго отсъствие заради операция. Влязох резерва през второто полувреме, вкарах гол и победихме с 2:1. Две години поред се разписвах във финала за Купата на България и е много приятно да си го спомня.
– Защо Левски не успя да направи пробив в Европа по това време?
– Две години поред ни се паднаха много силни съперници. Единия път срещнахме Галатасарай, който точно беше спечелил Купата на УЕФА. Имаха много сериозен състав, но въпреки това не ни стигна малко. Нямахме късмет. Във втората година се падна Динамо (Киев), още един изключителен отбор. Не ни провървя със съперниците. Ако жребият беше по-добър, можехме да влезем в групите на Шампионската лига.
– Кой е най-силният ви мач за Левски?
– Според мен е финалът за Купата на България срещу ЦСКА.
– Как виждахте дербитата между Левски и ЦСКА?
– Знаете, че това е най-важният мач. Както в Русия е между Спартак и ЦСКА (Москва). Или като Спартак срещу Зенит. Това са два отбора, които са свикнали винаги да побеждават. Знам, че сега ситуацията се е променила. Сега Лудогорец печели най-често.
– Как дойдохте в Левски?
– По това време бях в Динамо (Москва). Появи се предложение от Левски. В началото нямах намерение да напускам. Исках да си остана в Динамо, но Левски беше много настойчив. А и по това време там беше Михаил Чорни като един солиден собственик.
– Познавахте ли го?
– Запознах се с него в Израел. Той не можеше да идва в България. Преди това не го познавах. Той и Левски настояваха много за трансфера и аз дойдох.
– В България и в Левски често се сменят треньорите. С кой наставник работихте най-добре?
– С всеки треньор ние футболистите имаме различна история. Най-много ми се понрави Славолюб Муслин. Той беше изключителен професионалист. Много деликатно достигаше до футболистите. Винаги знаеше кой какво мисли и какво му трябва.
– Защо напуснахте Левски?
– Финансовото положение не беше съвсем добро. Никого не обвинявам. Просто ми казаха, че трябва да си намаля малко заплатата. Не се съгласих и отидох в друг отбор.
– Има един случай в Швейцария, когато ви обвиниха, че сте създали проблеми в хотел заедно с Радимов. Каква е истината?
– Много малко от това, което се изписа по пресата. Имаше конфликт, но беше раздут. В Русия казваме, че от мухата е направен слон. Истина е, че разменихме остри думи вечерта с един сервитьор на рецепцията. Бяха буквално 2-3 думи. И след това се качихме в стаите. На следващия ден всичко беше раздуто и украсено. В крайна сметка пострада Радимов и отиде в друг отбор.
– Бил ли сте в България, след като напуснахте Левски?
– Разбира се, че съм бил. Срещам се с приятели от отбора, с които играех. Но сега от няколко години не съм идвал в България. Но в началото, след като си тръгнах от „синия“ клуб, всяка зима гостувах. Използвах зимната пауза в отборите ми, за да идвам в България.
– Кои са най-добрите ви приятели?
– С всички бях в добри отношения и не искам да обидя някого. Най-много се разбирах с вратаря Георги Петков, с Мечо Телкийски, с Топузаков.
– Знаете ли какво става сега в Левски?
– Честно – не съм много наясно. По резултатите виждам, че нещата не са много добре. Сигурно са сложни времена за Левски.
– Имало ли е възможност да се върнете в Левски след напускането ви?
– Не, никога не е имало такава.
– Имате две титли с Левски и три титли със Спартак (Москва). По ваше време ли бяхте ли най-силният отбор в Русия?
– През 90-те години Спартак беше за Русия, както сега е Барселона в света. Разбира се, днес футболът прогресира, скоростта се увеличава. Но по онова време играта на Спартак приличаше на тази на Барса сега. Но на по-малка скорост.
– Доскоро Ивелин Попов играеше в Спартак. Какво мислите за него?
– Добър футболист. Знам, че е бил в школата на Левски, но никога не е играл за Левски. Добър играч е, който защитава реномето си на лидер на националния отбор на България.
– Имате и казахстанско потекло. Знаете ли, че в тамошното първенство работят четирима български треньори?
– Знам точно колко са. Доскоро работеше Димитър Димитров. Там е и Мъри Стоилов. С него играхме заедно в Левски. Дори когато той прекрати кариерата си, първо ми беше треньор в България. Още тогава в него имаше предпоставки, че ще стане голям специалист. Има страхотна треньорска мисъл. В Казахстан сега Астана показва най-добрите резултати.
– Бил сте три пъти шампион на Казахстан с Актобе. Защо този отбор сега е далеч от върха?
– По мое време Актобе събра много сериозен отбор. В живота ми провървя да играя все със силни съотборници. Имахме и отлични резултати.
– На 42 години ходите ли още да играете в тима Одинцово?
– Вече не. Допреди година играех.
– Ще станете ли треньор? Или може би спортен директор?
– Възможно е. Всичко в живота е възможно.
– Русия ще е домакин на световното първенство. Какво да очакваме?
– Очаквам да е един от най-добрите мондиали в историята. Искам да вярвам, че и тимът на Русия ще се представи достойно и ще покаже хубави резултати.
– Може ли да има проблеми с организацията?
– С организацията – никакви. Точно обратното. Ще бъде страхотно.
– Понякога обаче руските фенове са доста агресивни. Особено когато се срещнат с английските…
– Мисля, че много повече се приказва, отколкото е истина. Няма омраза между феновете. Хората в Русия обичат футбола. Знаете как е и в България. Хората си подкрепят отбора, но в никакъв случай не искат да правят проблеми.
– Какво трябва да знаят чуждестранните фенове, които ще дойдат в Русия?
– Да са спокойни, че няма да имат никакви проблеми. Ще се радвам да има и български фенове. Българите са наши братя. Говорим подобен език. Никакви проблеми. Чакаме ви!
– Възможно ли е скандалът с допинг около руските атлети да се отрази на футболното първенство?
– Това е само политика. Някъде има истина, на много места – обаче не. Сигурен съм, че и в Европа има такива проблеми с допинг. За съжаление Русия беше посочена с пръст.
– Как новите стадиони ще помогнат на футбола в Русия?
– Те са огромен плюс за нашия футбол. Имаме вече не само страхотни стадиони, но и много бази за юношите. В бъдеще това ще помогне на футбола ни и съм убеден, че ще имаме още по-силни руски отбори.
– И накрая как виждате „Сборная“ на шампионата?
– Вярвам в най-доброто. Най-важното е да излезем от групата. След това ще видим.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
