-
-
„Къде си тръгнал, Робинзоне, да ядеш мед заедно с мечката?!“. Така казваше навремето покойният проф. Иван Славков на всички онези хора, които си бяха повярвали прекалено много и опитваха да надскочат нивото си. И от дистанцията на времето се уверяваме, че има много мъдрост и в тази му реплика.
Та нещо подобно може да бъде попитан и един човек, който в момента си представя, че е кандидат за президент на БФС. И още по-лошото – въобразява си, че може да спечели Конгреса на 16 февруари и да управлява успешно футбола ни. Става дума за един софийски Любчо, или както се води по лична карта Любослав Младенов Пенев. Голям, огромен, легендарен за България и Испания футболист, покорил с играта и головете си сърцата на милиони фенове. Постигнал на терена много, вдигнал титлата в Примера дивисион, Купата на Краля, влязъл завинаги в Залата на славата…
За съжаление всичко положително, изброено дотук свърши някъде в края на миналия век. Защото след това животът и делото на Любо Пенев носят неизменно един знак – минусовият. И всичко е низ от повтарящи се събития – провал, след провал, след провал…..За да се стигне до зимата на 2018 година, когато този човек е на път окончателно да се превърне в посмешище и да загуби до край ореола, който беше изградил в кариерата си на футболист.
Всъщност да говорим за Любо Пенев като кандидат за президент на БФС в този момент е абсолютно грешно. В деловодството има входирани документите на двама души – досегашният шеф на централата Борислав Михайлов и излезлият преди две години и половина от затвора Ивайло Дражев. Пеневата кандидатура я няма, което е странно на фона на истерията, която създава около себе си в последните седмици. И затова неутралните зрители вече започват да си задават въпроса: Ще има ли изобщо подадени документи от Любо и ще участва ли той на Конгреса идния месец?
Всъщност ние можем да продължим с въпросите към Любчо: „Ще има ли поне един отбор от Първа лига, който да те подкрепи?“, „Не те ли е срам да се кандидатираш, след лавината от подкрепа за Борислав Михайлов от последните няколко дни?“, „Каква оценка ще получиш, ако се явиш на изпит по диктовка на български език?“, „Наистина ли дължиш много пари на банките, както твърди президентът на Славия Венци Стефанов?“, „Как точно се стигна до напускането на треньорския пост във втория отбор на Валенсия преди няколко месеца“, „Вярно ли е, че в последните няколко години нямаш собствен дом и си живял подслонен от един приятел в известен столичен хотел?“ и т.н. и т.н….
Отговори на тези въпроси едва ли можем да очакваме, защото по време на инцидентните си срещи с медиите Любо Пенев е зает повече с пяна на уста да хули Боби Михайлов и останалите членове на ръководството на БФС. А при появата на подобни „неудобни“ питания от страна на журналистите, последните много бързо разбират каква грешка са допуснали. Защото целият гибелен гняв Любов за секунди се излива върху тях…
Но както и да е. Пенев отдавна си е спечелил негативни награди и още една – в случая „най-слаб кандидат за президент на БФС“ няма да го пречупи. Та Любчо още от 1996 година е най-презираният български футболист след прословутата си реплика: „Който ме уважава, уважава. Който не – да духа супата“, казани по повод всенародните критики за решителния автогол срещу Франция на Евро’96. Автогол, който изхвърли Златния ни отбор от първенството в Англия и доведе до отстраняването на легендарния му чичо Димитър Пенев от треньорския пост.
Или още една „награда“ – „Най-слаб треньор в историята на националния отбор“. Любчо я получи за резултатите си като селекционер, където постигна 4 победи в официални срещи за 3 години работа. Срещу което е получил (заедно с щаба си) 1 500 000 швейцарски франка, както пише в официалния сайт на БФС.
И ако въпреки всичко игнорираме казаното дотук и се вгледаме чисто професионално в изявите на Любо Пенев като кандидат президент, трябва да признаем, че става дума за изключителна некомпетентност. Която освен от нашия герой, лъха и от действията на неговите явни и задкулисни съветници. В края на този анализ ще се спрем на някои пикантни подробности за хората около Любчо, сега ще обърнем внимание на два огромни гафа от „предизборната му програма“.
Първо, Пенев сащиса всички с идеята си да ограничи бройката на чужденците в българското първенство, за да се даде шанс на родните таланти. На пръв поглед благородна инициатива, която би било редно да получи позитивен отзвук. Но завършилият с диплома „Добър“ (4,02) Техникум по енергетика „Вилхелм Пик“ през далечната 1984 година Любчо, вероятно е пропуснал новините по телевизията на 1 януари 2007 година. Защото иначе би разбрал, че България е член на ЕС и трябва да спазва европейското законодателство. А то разрешава на футболисти с паспорти от съюза да играят без никакви ограничения в страните от него. Включително и България. И няма как това да бъде променено.
Но, нейсе, както се казва. Далеч по-интересно е как Любчо (или тези, които го съветват) смятат да проведат реформа в съдийството. Според анонса му реферите във „В“ група ще свирят за 50 процента по-ниски такси, а тези надолу по пирамидата – Областни групи, юноши, деца, жени и т.н. – безплатно. Това издава само едно – некомпетентност. Та как младите съдии ще ходят по селата, където трябва да изтърпят хули, плюнки и дори шамари и срещу това ще се приберат вкъщи без нито един лев? Та подобно безумие ще доведе само до един резултат – масово отказване на рефери и невъзможност да се покрият нарядите в аматьорския футбол. Тоест пълен блокаж на системата и логично прекратяване на първенствата по места…
Но за да разведрим тъмните краски от подобни налудничави идеи, ще отбележим, че всъщност едва ли Любчо има големи шансове да оглави БФС и да използва апартамент в луксозния хотел в Националната база за свой дом. Причината е в истинската вълна от подкрепа, която получи членът на Изпълкома на УЕФА Борислав Михайлов за нов мандат. На неговата везна са ръководствата на Левски, Лудогорец, Черно море, Верея, Славия, Локо (Пд), Септември, Витоша (Бистрица), Локо (Сф), Монтана, Миньор (Пк), Хебър, Септември (Симитли), Пирин (Разлог), Бдин (Видин) и много други, които дават реални пари за да има български футбол…А зад Любчо е само екзотичният тим на Черногорец (Ноевци) от Брезнишко. Или както обича да казва „белия вожд“ Венцеслав Стефанов, „нерде Лом, нерде Лондон“…
И за да няма обидени, ще отделим малко внимание и на хората от Любчовия щаб. Там са легендарният някога играч на Левски Николай Илиев, който е известен с това, че за последните 20 години е работил не повече от 1 в българския футбол и то без успех. Тук няма да споменаваме добре известният факт как, защо и с чие застъпничество защитникът бе включен в състава за САЩ’94 и взе 80 000 долара премия без да стъпи на терена…Никито си знае и ще си каже.
Също и адвокат Радостин Василев, който иначе не е лошо момче, може би и добър специалист. Но не питайте в никакъв случай за него във федерацията по щанги…Следва Наско Стоилов, треньор на нискоразредни отбори. За него се говори, че е истински колекционер. Колекционирал заеми от приятели и футболни хора…Та тези хора искат да направят революцията. Което, както и да го погледнеш, звучи меко казано несериозно. На ход са делегатите…
NOVSPORT
