-
-
Дни след като Върховният касационен съд отмени спорното арбитражно решение, което позволяваше на собственика на Български морски флот Кирил Домусчиев да не изпълнява клаузите по договора и му спестяваше неустойки за 55 млн. лева, вицепремиерът Валери Симеонов отново обяви, че държавата ще иска да си върне собствеността в компанията. Пред радио Варна той каза, че държавата ще си иска по съдебен ред връщането на дружеството. „Ще оспорим в съда договора за приватизация на БМФ, а ако оспорването мине, сделката ще бъде призната за незаконна“, обяви Симеонов. Именно той направи публичен казуса с БМФ и стана причина да бъде оспорено и отменено решението на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата, който през април обяви, че компанията на Домусчиев не дължи неустойки от 55 млн. лв. за неизпълнение на задължения по договора за приватизация на БМФ, тъй като икономическата криза му е попречила.
Казусът нашумя и след като предизвика гнева на вицепремиера Валери Симеонов, който влезе в директен сблъсък с Домусчиев след решението на арбитража. Симеонов настоя, че приватизационният договор трябва да се развали, защото „половината кораби на „Параходство БМФ“ са нарязани на скрап“, а персоналът е 20 пъти под изисквания според приватизационния договор. Вицепремиерът заподозря, че братя Домусчиеви водят дружеството към фалит.
Арбитражът и решението на ВКС
Пред арбитража собствениците поискаха да се отмени ангажиментът им да поддържат определен тонаж (т.е. капацитет) на корабите. Оправданието – налице е „стопанска непоносимост“, тъй като корабният бизнес е изпаднал в криза малко след приватизацията на БМФ. Решението на арбитража да приеме тези аргументи бе прецедент, тъй като по закон приватизационните договори не могат да се изменят. Така държавата има гаранции, че интересът й на продавач на даден ценен актив ще бъде опазен. Същевременно това е стимул за бизнесмените да преценяват добре рисковете, преди да се хвърлят в инвестиционно начинание. Въпреки това арбитражът (в състав Валентина Зартова, Станимир Цоцов и Дончо Хрусанов) прие, че е била налице „стопанска непоносимост“ и заради световната финансова и стопанска криза „Параходство Български морски флот“ не е могло да изпълнява посочения в приватизационния договор тонаж.
Решението на арбитража бе обжалвано пред ВКС по искова молба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и в края на миналата седмица тричленен състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд го отмени. Върховните съдии Дария Проданова, Емил Марков и Ирина Петрова (докладчик) приемат, че арбитражът недопустимо е надхвърлил компетенциите си, тъй като искът за стопанска непоносимост „не случайно не е включен в обсега на тези, които могат да бъдат отнесени към арбитраж, тъй като разногласие между страните относно необходимостта от промяна в договора изобщо не би могло да възникне поради законовата забрана“. Свързаната с Домусчиев компания е осъдена да плати 2.2 млн. лв. държавна такса.
„Параходство Български морски флот“ беше представлявано от кантората на Иван Тодоров. Пред БНТ Кирил Домусчиев заяви, че ще коментира, когато се запознае с решението.
Валери Симеонов обяви, че едновременно с това в началото на октомври е подаден сигнал в прокуратурата по повод на решението на арбитражния съд за БТПП поради съмнения за корупция и „мотивация“ по особен начин на арбитражните съдии.
Интересното в този сюжет освен високия залог и публичната война между Симеонов и Домусчиев е, че той се развива паралелно с друга драма – кампанията, подета от премиера и правните му експерти за отмяна на давността върху престъпленията, извършени при приватизацията. Идеята за отмяната на давността е юридически абсурд, лансиран с пиар цели, съвсем различен от следприватизационния контрол върху една голяма сделка за това доколко са изпълнени клаузите по договора.
Как се стигна дотук
През 2008 г. германско-българският консорциум „Кей Джи маритайм шипинг“ купува 70% от БМФ за 440.1 млн. лв. През 2013 г. собственик на „Кей Джи маритайм партнърс“ вече е изцяло българският партньор в сделката – „Адванс пропъртис“, холдингът, обединяващ голяма част от бизнеса на братя Домусчиеви. Купувачът се сдобива с общ тонаж търговски кораби 1.4 млн. DWT (дедуейт). Един от ангажиментите по договора е към десетата година след сделката купувачът да има 1.3 млн. DWT. Друго изискване е през 2018 г. средносписъчният плавателен състав да е 2360 души. Инвестициите пък трябва да са 779.9 млн. лв. в кораби. Трябва да падне и възрастта на плавателните съдове. След сделката обаче започва световната икономическа криза и свиването на морската търговия, а приходите и печалбите на корабособствениците се сриват. Така осем години след приватизацията и две години преди да трябва да си плати неустойките на държавата, компанията иска от арбитражния съд да обяви, че тя не дължи неустойки на държавата заради неизпълнение на договорните ангажименти за тонаж и за средносписъчния плавателен състав поради „стопанска непоносимост“. Арбитражът
