Би следвало тук да напиша няколко реда колко велик е Григор Димитров и колко много се гордея като българин с постигнатото от него. Би следвало да му благодаря, че ме дари с такива емоции, каквито рядко могат да се изпитват. И ще го направя, защото днес благодарение на Димитров сме едни по-усмихнати хора и по-щастливи. Но едва ли мога да намеря достатъчно правилни думи, за да се изкажа. Емоциите бяха несравними, гордостта от постигнатото също. Благодаря ти, Григор Димитров!
Аз съм нискоинтелигентен (според едно лице) и не мога да измисля нещо оригинално и различно, с което да поздравя Григор Димитров. А и всички мои колеги вече го направиха. Затова ще драсна няколко реда за едно същество, което реши да трупа слава и да се прави на интересен на гърба на националната гордост.
Неуважаеми, вол…някой си (нарочно с малка буква), Григор го аплодират хора като принц Уилям, Дейвид Бекъм, сър Патрик Стюарт. Убеден съм, че теб никога никой за нищо не те е аплодирал. И съм убеден, че няма и да се случи. Но това не трябва да те притеснява – Бекъм, принцът и всички други големи хора, които бяха на трибуните, вероятно са с много нисък интелект.
Неуважаеми, вол…някой си, Григор Димитров го знае цял свят. Теб те знаят само роднините ти.
Неуважаеми, вол…някой си, в цял свят се пише за Гришо и навсякъде до името му стои националността му. Ти с какво си прославил България?
Неуважаеми, вол…някой си, Григор накара хората да плачат от щастие. Вероятно и ти един ден ще успееш, но културата не ми позволява да ти кажа кратко и ясно кога точно ще се случи това.
Неуважаеми, вол…някой си, снощи стоях прав пред телевизора и дори удрях всяка топка заедно с Григор. И с теб бих го правил, но в малко по-различен вариант и вероятно с паве в ръката.
Неуважаеми, вол…някой си, знаеш ли какво е да ти се насълзяват очите, гледайки как твой сънародник вдига толкова ценна купа? Вероятно не, защото ти не можеш да се зарадваш на нито един чужд успех. Дори когато се радваш с господарите си, се радваш изкуствено и се надяваш просто да има някой грош и за теб.
Неуважаеми, вол…някой си, снощи в Люлин гърмяха бомбички след победата на Григор, имаше фойерверки. Празник за спортна победа, човече! Знаеш ли колко рядко се случва това? А за теб едва ли някой някога и една пиратка ще хвърли.
Неуважаеми, вол…някой си, знаеш ли какво е да си трети в света по каквото и да е? Не, разбира се. Аз също не знам. Но се гордея с българите, които знаят и които са там. А ти с какво се гордееш? Може би, че най-после някой се заинтересува от твоята злобна особа?
Неуважаеми, вол…някой си, знаеш ли какво е да жертваш всичко в името на спорта? Да се потиш всеки ден в многочасови тренировки, да не виждаш близките си, да не виждаш любимата си? Знаеш ли какви всъщност са лишенията на един спортист? Не знаеш, защото ти по екип не си се събличал, а и всички се надяват да не го направиш никога, защото ще бъде грозна гледка.
Неуважаеми, вол…някой си, всъщност защо си сменихте името? И защо не сменихте и държавата?
Неуважаеми, вол…някой си, имал съм удоволствието да разговарям с Григор, както и с много други успели български спортисти. Повярвай ми, на повечето нивото им на интелигентност е доста високо. И да те просветля – спортът изисква доста сериозна мисловна дейност и няма как да си велик спортист, ако не си достатъчно умен.
Неуважаеми, вол…някой си, аз съм бивш спортист. А в момента се занимавам само като любител. И понеже нивото ми на интелект е много ниско, ви каня да си поговорим на каквато тема пожелаете. Ей така, да покажете колко високо IQ имате. По телефона, по скайп, по вайбър или където другаде пожелаете. Само се надявам да не стоим много близо един до друг, защото държа на хигиената.
Неуважаеми, вол… някой си, не, не намерих смисъла на живота си благодарение на теб. Благодарение на теб осъзнах единствено колко тъжен и жалък живот живеят някои хора. Благодарение на теб разбрах колко добре са ме възпизпитали родителите ми – да мога да се радвам на чуждите (на други хора, имам предвид) успехи, да съм щастлив, когато някой българин прославя родината ни.
Неуважаеми, вол… някой си, господарите ти правят България една не много приятна за живот страна и хората намират поводи за гордост, намират утеха и щастие в успехите на спортистите. Капиш?
И за финал – неуважаеми, вол…някой си, Григор вече е легенда, а ти все още си едно голямо нищо.
Извинявай, че си загубих времето да пиша за теб, но вероятно, ако ти го бях написал лично, нямаше да го прочетеш, защото в този момент си залят от всенародна „любов“. Мога и лично да ти го кажа, но се надявам животът да не ме среща с теб и себеподобните ти. Това обаче ще го прочетеш, защото съм сигурен сега, че ровиш цял ден из Гугъл, за да разбереш кой какво е написал за теб. Ти получи своите 5 минути слава, сега се върни обратно в дупката си.
Неуважаеми господари на вол… някой си, недейте днес да си приписвате успехите на едно момче, което е постигнало всичко само и с много труд, талант и пот. Не се кичете със заслуги за чуждите успехи, каквито всъщност нямате. Пошло е!
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ