Без съмнение най-известният автобус в историята на българския футбол е испанският „Барейрос“, за който върви митът, че е подарен от италианския гранд Интер на ЦСКА. Нещо като официален рушвет преди третия полуфинален мач в Болоня. Разбира се, за този случай вече е говорено в рубриката. Има обаче още един автобус, паркиран зад прашната завеса на миналото. Машината на времето ни връща в 70-те години на миналия век, когато футболистите от село Ореш се возят на лъскав рейс „Берлие“.
В центъра на историята е замесен легендарният певец Емил Димитров. В началото на 70-те години Българския Адамо има концерт в Северна България. Всичко добре, но автобусът на звездата се чупи на разклона за Ореш. Певецът моли местните жители да му намерят монтьори, които да отстранят повредата, за да може да продължи по график към София. „Когато се прибера, ще ви подаря автобуса. Обещавам, че ще го направя“, рекъл Емил Димитров, макар селяните да погледнали скептично на неговото обещание.
Така или иначе рейсът на певеца и неговия екип е поправен. А возилото си личи отдалече – възхитителен за онова време „Берлие“. Минава известно време, хората от Ореш дори вече забравят за случката, когато един ден виждат звездния автобус на мегдана. Емил Димитров официално подарява берлието на местното ТКЗС. Става ясно, че скъпият армаган се забавил, защото Краля на българската попмузика първо го пратил на основен ремонт. Няма да го дава счупен на орешенци. По този начин селото се сдобива с рейс „Берлие“, използван за различни мероприятия от местните, включително и за футбол. При своите гостувания футболният тим на Ореш, който се подвизава храбро из зоналните групи, шашва всички с подаръка от Емил Димитров.
Благодарение на Светослав Ченков намираме снимка на играчите от Ореш. „Капитан на отбора е баща ми Петър, а долу вляво е бащата на Анатоли Нанков – Александър Нанков. В състава са още Александър Вакинов, чийто син Чавдар Илиев по-късно беше футболист на Дунав и Академик (Свищов), юношески национал, Иван Петров – Черепа, който бил студент от Плевен, Спиридон Расимов, който пък бил факир с топката, Петър Йозов – Джоката. За отбора било най-голяма радост като Джоката вкара гол с глава, защото го било страх да играе с глава. Треньор e бил някой си с прякор Мистъра“, разказва Светльо.
Не е ясно докога точно футболистите от Ореш ползват берлието на Емил Димитров, но и до днес в селото помнят деня, когато скъпият автобус пристига от столицата.
Източник – Спортал
Автор – ФИЛИП ДРУМЧЕВ
Рубрика – От скрина