-
-
През лятото на 2003 година в Нафтекс се завръща една изключително авторитетна фигура в бургаски и българския футбол.Начело на тима застава Димитър Димитров – Херо . Той е изминал дълъг път от времето когато беше наставник на Нефтомик.Херо напусна шейховете през август 1997 година . След това той води отборите на Литекс, националната формчация на България, Левски,Велбъжд и Локомотив Пловдив. Натрупал е още опит и самочувствие . Посрещнат е в Бургас като месия.Феновете разчитат на него да върне позавехналата слава на отбора . Нафтекс обаче започва отново неубедително първенството.Херо не получава парите , които иска да бъдат отпуснати за селекция.Не му се дава възможност да вземе набелязаните играчи и през лятото е доволен единствено от идването на Атанас Борносузов. Независимо от това нафтата започва шампионата с амбиции.В края на есенния полусезон обаче става ясно , че няма как да се стигнат местата за зона УЕФА. Съставите на ЦСКА, Левски, Локомотив Пд и Литекс дори и Славия са избягали напред. Остава единствено битката за Купа България .Там шейховете стигат до четвъртфинал с Литекс.В пърния мач играят много силно, но бият само с 1 на 0.В реванша е допусната загуби с 2 на 0 и отпадане .Така и през този сезон надеждите за възраждане на славата са попарени . Междувременно обаче на ниво ръководство и управление в клуба се случват много важни събития. Когато са обявени новите пормени в края на 2001 година Христо Порточанов става изпълнитлен директор , а Събев президент .Двамата обаче постепенно навлизат в дълбок междулечностен конфликт .Порточанов е свикнал да управлява еднолично , без някой да му се меси в ръковосдтвото. От своя страна обаче Събев осигурява средствата и иска да ги контролира постоянно.Отделно той държи да получава и отчети за спорто-техническата работа. След това се консултира със странични хора дали свършеното е правилно . От своя страна Портос не се съобразява особено с мнението на своя „шеф”.Той все още притежава 66 процента от акциите на дружеството макари и джиросани на холдинга.Бюджетът , който е отпуснат на клуба е управляван от него еднолично без да се консултира особено с борда на директорите или самия Събев . Порточанов си определя и сам месечната заплата в размер на 50 хиляди лева .Той сам си гласува и представителните разходи ,както и премиалните . Всъщност по този начин той ръководи клуба и преди да влязат в него новите партньори.Сега обаче те държат той да се съобразява с тяхното мнение . Когато научава , че сам си е определил заплатата Събев иска от него обяснение. Отгововърт ,който получава, е че никой няма какво да му обяснява. За да следи нещата отбилзо , варненският бизнесмен започва да назначава свои хора в Нафтекс.Те трябва да следят и да докладват за действията на Порточанов. Това напрактика си е една шпионска мрежа във футболния клуб. Тази тенденция се задълбочава особено от 2003 година . Събев започва да подозира своя партньор и в злоупотреби. През лятото на 2002 година е направен солиден ремонт на стадиона придружен с цялостна подмяна на тревното покритие . Общата сувма на правените разходи е около 1 милион лева. Месеци след това е направена пълна проверка по дейности и пера.Тя не открива нищо нередно , но съмненията у бившият възпитаник на морското училище във Варна остават. Предполага се , че той има и „съветници” от клуба ,които отдавна чакат разплата с Порточанов за миналия събития.Сега те използват момента за да въздействат върху прездидента . През пролетта на 2003 година напрежението започва да ескалира.Вече се търси ефективен начин на отстраняването на изпълнителния директор. Всъщност конфликтът между новия и стария президент не е случаен.Тук се сблъскват два начина на управление ,два стила и две школи в едминистрирането.Порточанов е от страрата генерация футболни ръководители появили се в родното пространство с идването на демокрацията. Подобно на Валентин Михов,Николай Ишков, Томас Лафчис,Венцислав Стефанов и други подобни президенти той не дава личен паричен ресурс за издръжката на клуба.Всичките тези шефове са ползвали с малки изключения външно финансиране или пари отвън за да осигуряват бюджета.При Михов това бяха многобройните транфери в ЦСКА в началото на 90- те ,които вляха в столичния клуб над 8 милиона долара.Става въпрос за продажбите на Хрсисто Стоичков,Любо Пенев,Емил Костадинов,Йордан Лечков,Павел Дочев,Кирил Метков,Георги Георгиев и др.Тази значителна -сума която беше изхарчена бързо и без някакви резултати.При Томас Лафчис също се разчиташе на продажби , но и на кредити за да се покриват разходите на „Левски”.В крайна сметка той закъса тежко и се наложи да го спасява Майкъл Чорни . Руският евреин му плати заемите към банките и откупи акциите от него. Николай Ишков дълго време лавираше намирайки пари от местни варненски бизнесмени, продавайки игари и участвайки в доста съмнителни мачове със странни резултати. Именно при него Спартак Варна си спечели славата на отбор , който може да бъде спазарен . Самият Ишков също теглеше кредити за да издържа „соколите” .Пари от джоба си обаче не е вадил. При Венцислав Стафенов като шеф на Славия нещата стоят малко по-различно.Той винаги е разчитал на средствата на бившата групиловка СИК и по – специално на най-силната фигура в нея Младен Михалев- Маджо.Въпреки ,че от много време официално той няма нищо бощо с футболиня клуб ,публична тайна , е че продължава да дава пари за издръжката му .Отделно Славия реализира и много изгодни трансфери на сови футболисти , както в чужбина така и на вътрешния пазар. Участието в клуба като акционер на общинската фирма „Софийски имоти” пък стана причина хората от клуба да бъдат свързвани с рзалчни имотни сделки в столицата граничещи със закона .
Случаят с Порточанов е по-различен . Още като става президент на Нефтохимик той ползва напрактика неограничените ресурси на държавния Нефтохим.Той си осигурява стабилни позици сред ръководството на комбината и по този начин лесно получава исканите пари.Това става чрез докладни записки , които винаги биват одобрявани.Още повече , че голяма част от борда на директорите на завода по онова време е и част от управилетния съвет на футболния клуб. По този начин директорите получават и тройни премии при победите на мъжкия отбор . Схемата е добре изпипана и работеща . Още повече , че Нефтохимик се превръща в солиден фектор в родния футбол и в средата на 90-те години играе най-слиният футбол в България.След реконструкцията пък стадион Нефтохимик се превръща в най-модерното спортно футболно съоръжение в България . Това дава допълнителен авторит на Порточанов , който получава всичко ,което поиска. Ръководствтото на НХК му дава възможност да осигурява и допълнителни средства за клуба чрез фирмата Нефтохимик ООд. Тя става посредник при вноса на суров петрол в комбината и дистрибутор на горива на дребно в страната . Печалбите са солидни и се изразяват в 10-12 милиона долара на година . Суми ,които са колосални за мащабите на странати ни през 90-те години . Така от 93-та до 97 – ма година парите в Нефтохимик текат като река . Въпреки , че не получават големи заплати играчите взимат при победа страховити премии. Така например при успуха над Левски с 5 на 1 през пролетта на 1995 година Порточанов раздава бонуси по 7000 марки на играч. Това са немислими пари за другите български отбори през този период. Смята се , че за четири години общо за издръжката на клуба и за мащабната реконтрукция на стадиона са дадени 60 милиона марки .Това са пари от държавния нефтозавод , които Порточанов управлява напрактика еднолично и по свое усмотрение.Факт, е че за кратко време зелените се превръщат в шлагел в България и отбор номер 1 в Бургас . Средно на мач присъстват по 18-20 хиляди зрители , което прецедент в най-новата история на родния футбол. Заради финансовата мощ на клуба не е проблем да бъде обявен и свободен вход на стадиона , което е допълнителен стимул за запалянковците. Те идват обаче най-много заради отбора, който наистина играе забележително в посочения период . Приказката обаче свършва през 1997 година след идването на власт на правителството на СДС с премиер Иван Костов.Той прави веднага рокади в управата на Нефтохим и гони приближените до БСП директори.С негова заповед е спряно и финансирането на футболния клуб. Порточанов успява да издръжи три години преди в управата и като спонсор да се появи Митко Събев.През този период той ползва резервни натрупани ресурси , продава няколко футболисти , но и намалява рязко бюджета .Все пак оцелява заедно с клуба . През това време той упрвавлява Нефтохимик като едноличен монарх. Някои го определят като „строг ,но справедлив” , други пък го наречин „местен футболен феодал”.Порточанов си има своя колорит , а методите му на ръководство в определен етап дават резултат. Той обаче е свикнал да участва във всички нива на вземане на решение . През него минава селекцията, новите договори, преговорите с мениджъри , работата с доставчици и партньори, както и ремонтинте дейности . Според хора от клуба ,Портос прибира добри комисионни от всяка една сделка в клуба. Твърди се , че играчи ,които искат да напуснат отбора и да итавт в чужбина трябва сами да си плащат част от трансферите.Въпреки тези твърдения, това не е доказано нито веднъж. А дори и да е така ,тази практика с нищо не се различава с действителността в другите български клубове . Той обаче е свикнал да бъде винаги човекът , който командва парада в Нефтохимик.С идването на Митко Събев това се превръща в проблем . Двувластието взима връх и в крайна сметка интригите , взаимните подозрения и шпионажът се превръщат в ежедневие. Охладняването в отношенията между двамата силни хора в клуба се вижда ясно и на бенефиса на Златко Янков. Тогава Порточанов е видимо изолиран.Важните гости са посрещани единствено от Събев.Той ги води в ложата и след това ги обгрижва кот домакин.На Порточанов е отредено място някъде встрани от главните действащи лица. Самият той и видимо посърнал и се дистанцира от цялата официална церемония.Той не се задържа дълго и на разточителния коктейл ,който е даден по-късно в хотел България. През есента на същата година в ПФС Нафтекс е назначен прокурист.Това е Светлозар Милушев .Той има опит в банковото дело, счетоводството, както и в изготвянето на стратегически финансови анализи . Работил е водещи фирми от цялата страна и има репутацията на подготвен и компетентен специалист.Неговата задача е да контрилира финансовите потоци и да управлява активите на клуба според интересите на акционерите. Истината , е че Събев просто назначава свой човек да бъде в час с това, което се върши в Нафтекс и да му докладва при необходимост . Това вече е открит жест на недоверие към Христо Порточанов. Това е покана за раздяла . Първоначално не са ясни точните правомощия на Милушев.Той има няколко пререкания с изпълнителния директор, който съзнателно не го допуска до вземането на важни решения и до част от финансовата документация.Не му признава правомощията.Стига се до скандал и намесата на Митко Събев. През есента на 2003 година започват преговори за продажбата на акциите на Порточанов на Нафтекс България Холдинг,който скоро ще приеме името Петрол Холдинг. Разговорите продължават три месеца. В крайна сметка компанията плаща 4,5 милиона лева за да откупи дяловете му. Първоначално исканата цена е 6 милиона , но се стига до договорката за милион и половина по –малко. Сумата е преведена по банковите сметки на Порточанов , а той прехвърля акциите си на холдинга. Това става в началото на 2004 година . На 29 февруари същата година е официалната раздяла на Христо Порточанов с Нафтекс. Церемонията е на стадиона пред десетки бургаски жерналисти.Порточано изнася кратка реч :
– В живота е нужно да се правят компромиси . Реших да напусна клуба в името на неговото по-добро бъдеще .Тук прекарах 14 прекрасни години , за които искам да благодаря на всички ,които бяха съпричастни на нашето дело . Вярвам , че на Нафтекс предстоят още много силни моменти .Смятам, че хората , на които оставям клуба имат качествата и уменията да се справят с тази задача!- той завършва речта си просълзен. Всички присъстващи ракопляскат.След това думата взима Митко Събев.
– Ние сме признателни на Христо за всичко, което направи за Нафтекс и Нефтохимик. Той елегенда в клубната история. Благодарим му за всичко. Заради това взехме решение той да остане доживот почетен президент на Нафтекс!- следват още ръкопляскания.Събев взема една футболна топка с автографите на всички настоящи играчи на отбора и я подарява за спомен на бившия вече изпълнителен директор. Така Порточанов напусна зеления клуб.
